Време е за действие

Очевидно престоят на село се отразява великолепно на Дайнов. Там той успява да наблюдава реакциите и умонастроенията на т.н. "народ" /по-рано наричан Вуте и Пена/ - лицата с начално образование, безработни и нежелаещи да копат на нивата.

И ето че Дайнов публикува отново много тънък и верен анализ. Прочетете го, заслужава си.

----------------------
Народът обезверен, елитът апатичен
Време е за действие
Евгений Дайнов
17 юни 2002

Клокоченето в общественото мнение миналата година, както и очевидното, някак внезапно утихване на страстите относно политиката през тази, не са плод на случайни приумици. Обикновено подобни крайни състояния обозначават значими промени и преподреждания в духа на едно общество. България не е изключение. Това постепенно става ясно от мащабно изследване на Център за социални практики, проведено извън петте големи български града - т.е. там, където се пораждат водещите за страната настроения, които по-нататък формират масовите политически и други обществени нагласи.

На повърхността доминиращото настроение на малкия град и на селата е както следва да се очаква от многобройните индикации в последната година: демонстративно изразявана носталгия по “времето на Тодор Живков”; отвръщане от политическата проблематика; липса на интерес и ангажираност към процесите не само в света, но и вън от малкия мащаб на провинциална България. Под всеобщото привличане към Бойко Борисов пък прозира онова, което наблюдателите обикновено наричан “търсене на твърдата ръка”.

В дълбочина нещата са по-сложни, но и по-релефни. Разбирането им би следвало да помогне както политиците, така и анализаторите - че и на по-активните граждани - в тяхната работа.

Апатията е това, което е

През 1999 г. имаше скрита активност на отхвърляне на управлението на ОДС. Народът не се беше отдръпнал, а активно недоволстваше - или, както писах тогава, “народът ръмжи”.

Сега отдръпването от политиката и всичко политическо е една автентична, истинска позиция. Хората от малкия град и селата съвсем истински не виждат своя интерес - своя ангажимент - в политиката и управлението на страната. Както в средата на 90-те години, управлението и политиката се привиждат като някакви отвлечени неща - някакви другости - които се случват предимно в София и в някои релевантни световни столици.

В основата на това автентично отдръпване се намира един процес, който отдавна не се е случвал в българските условия: постепенното изработване на картина за общественото устройство, която е от типа “народ-елит”. Обикновено българите имат егалитарно самосъзнание - т.е. на равни помежду си хора - и затова сравнително активно се намесват в управлението на обществените процеси. Днес обаче повечето провинциални българи мислят за себе си като равни предимно по отношение на това, че се изживяват като жертви на последните 12 години.

В масовото съзнание се оформя и съпътстващия това положение образ на един малоброен елит, който очевидно не е “равен” с народа: една група хора, за която дузината години след социализма не са време на жертви и лишения, а на рязко увеличаване на благосъстоянието и на властта, с която разполага. В масовото съзнание този елит се привижда като чуждо тяло, като някакъв не-наш, друг субект. Като се има предвид наследената българска подозрителност към другостта не е и учудващо, че така мисленият “елит” се привижда като враждебен - като някаква експлоататорска класа, която постига неща като благополучие и власт поради това, че ги взема от народа-жертва.

Подобни настроения бяха загатнати в изследвания на мотивациите за гласуване миналата година, когато вече имаше ясни индикации, че се оформя някакво отмъстително настроение против всички, които са привиждани като някаква “горна класа”.

Кой е в този елит, според масовото съзнание, в момента не можем да разберем достатъчно ясно. Обикновено обаче в такива ситуации за “елит” - за неприятел - се припознават, общо взето, всички физиономии, които се появяват по ТВ екрана и говорят неща, привиждани като не-народни, умозрителни, абстрактни, лъжовни.

Носталгията като искане за предсказуемост и сигурност

Няма сериозни индикации, че шокиращо широко разпространената носталгия по “времето на Тодор Живков” е всъщност осъзнато желание за възстановяване на системата на “реалния социализъм”. Повечето носталгици като че разбират, че път натам няма. Може би затова животът преди 1989 година вече придобива гротесктно изкривени черти, оцветени в розово - като например твърдението, че “при Живков” са се раздавали карти за море безплатно на всеки желаещ и със 160 лева на месец четиричленни семейства са живели в охолство. Само най-възрастните са убедени, че “онова време” може да се върне веднага - въпрос, според тях, на решение на държавното ръководство.

Прави впечатление и това, че соц-носталгията не е съпътствана със сериозни ориентации отвъд националния проект за присъединяване към ЕС и НАТО: няма вълна в полза на някакво възраждане на “братската дружба” с Русия за сметка на установената национална ориентация към Запада.

От тази гледна точка както свръх-активният напоследък руски интерес в страната, така и раздвижването на кръгове свързани с комунистическите тайни служби, нямат сериозен резерв в масовото съзнание.

Какво тогава се крие зад носталгията по социализма? Ако данните се съпоставят със смайващата подкрепа за Бойко Борисов (както и с нейното съдържание), най-вероятно ще се окаже, че става дума за нещо малко по-различно. Тук не бива да се забравя, че всъщност за обитателя на малкия град “преходът” започва през 1997 година и приключва през 1998-9, т.е. случва се в едни изключително съкратени срокове - една истинска “шокова терапия”, според модния термин отпреди десетина години. До 1997 година повечето хора, оказва се, така или иначе са продължавали познатото си от социализма битие: закачени към някаква държавна заплата, която им дава възможността да “чукат на частно” (с държавни материали и / или оборудване). При съвпадението на валутен борд (т.е. забрана върху държавата да харчи пари за поддържането на привидности) с волята за приватизация и ликвидация на Иван Костов се оказва, че някак внезапно - след толкова години разговори за “промяна” - животът на хората наистина се разбърква. Останали без достъп до държавен ресурс, провинциалните българи се оказват - със 7-8 години закъснение спрямо големите градове - хвърлени във водовъртежа, в който трябва да се оправят предимно сами.

И затова носталгията към Живков е всъщност израз на болката от внезапно настъпилия преход - една опасност, за която толкова дълго само се е говорило, че хората вече не са си представяли тя да преобърне надолу с главата техния реален живот.

В съчетание с разбирането, че път назад няма, това положение означава една мащабна обществена заявка - едно настояване - за конструирането на такова положение в страната, в което да има същата яснота, сигурност и предсказуемост, каквато е имало “при Живков” в продължение на няколко поколения, никое от които не е било принуждавано да усвоява света (и начините за оправяне в него) съвсем наново.

Тази същност на носталгията дава очевидни лостове за действие както на управляващи, така и на опозиция. Може да се разработят политически и управленски програми, които да предлагат перспектива на яснота и предсказуемост в реално променения (вече) живот на всеки от нас. Онова, което не бива да се прави е да се внушава, че може да върне положението, когато хем “се даваше”, хем “всички крадяхме от държавата и имахме пари”.

Какво става с пътя напред?

Политическата апатия и житейската безпомощност, излъчвани от масовото съзнание, не са адекватна основа за постигането на желаното “западно” състояние на страната. Все пак “западните” общества се характеризират с висока житейска и обществена (ако не и винаги политическа) активност. За всеки, който наистина работи за проекта “България - западна страна”, доминиращото обществено настроение в българския хинтерланд би трябвало да е източник на сериозно безпокойство. Същевременно дори повърхностният поглед върху живота на страната показва, че общественото мнение - общественият дух - не се е отказало окончателно от целите на “прехода”. Ако се беше, то и България нямаше да прилича на онова, което е в момента, а по-скоро - на наистина отказали се общества като Беларус например.

Изследването на Център за социални практики дава известна яснота за основанията - опорните точки - върху които може, все още, да се градят политики за “озападняване” на обществото.

За разлика от друг път, не става дума за ясно определими социални, възрастови или географски групи хора (макар да е очевидно, че наистина големите пет-шест града остават опората на модернизационния български проект). Става дума за различни хора, които просто мислят по сходен начин: става дума за типове мислене и неговите носители по-скоро, отколкото за класическата схема от 90- те години, когато млад, образован жител на голям град означаваше почти автоматично носител на модернизацията и гласоподавател на СДС. Сегашните носители на потенциала за развитие могат да са както стари, така и млади, както ниско, така и високо образовани, да живеят както на село, така и в голям град; да клонят към СДС, БСП или НДСВ.

От гледна точка на своето мислене и действие, подобни позитивни типажи могат да бъдат разпознати по няколко основни белега. Първо, макар и понякога да изразяват носталгия по социализма, всъщност в своя живот те не са посрещнали загубата на държавна работа с резигнация и отчаяние - а веднага са започнали някаква нова, независима от държавата дейност в частния сектор. Второ, тези хора приемат перспективата за членство в ЕС като реална и се готвят за новите възможности и предизвикателства за техния живот, съдържащи се в това членство. Трето, макар притиснати от дефектите на сегашната ситуация (слаба законност, произволни държавни вземания, бюрокрация), тези хора категорично предпочитат “сегашното” пред тогавашното положение поради свободата да мислят и действат така, както намерят за добре, без да се страхуват от яростта на една всеобхватна и идеологически безкомпромисна държава.

Четвърто, тези хора са единствените, които са реално политизирани. Те не смятат държавата за нещо далечно и нямащо отношение към техния живот. Напротив, те са наясно с целите на държавата и имат активни претенции към нея: да конструира, най-общо казано, една предсказуема, дружелюбна и сигурна среда, в която инициативните хора да могат да създават национален продукт и заетост.

От тази гледна точка в ситуацията в момента наистина има някакъв - макар по-слаб от предишни години - потенциал за развитие. Има обаче и един грамаден риск. А той произтича отново от прословутото егалитарно съзнание на българите. Управляващите - “елитът” - не бидейки истински (т.е. утвърден и самоосъзнат) в нашите условия, трудно успяват да се изолират от масовите настроения. Масовата реформаторска еуфория ги зарежда и тогава наистина могат да вършат чудеса. Масовата апатия и безверие обаче също толкова бързо проникват в средите на управляващите и ги карат да се отпускат точно в момента, в който със своя енергия трябва да компенсират отпускането на обществото. Нещо такова очевидно тече от няколко месеца насам.

И следователно първата крачка, която трябва да се направи за активизиране на обществото е първо да се активизират неговите политици и духовни предводители.

© Copyright Mediapool

Бог пише право дори когато изкривява редовете

Я гледай какви ги пише: "... За разлика от друг път, не става дума за ясно определими социални, възрастови или географски групи хора (макар да е очевидно, че наистина големите пет-шест града остават опората на модернизационния български проект). Става дума за различни хора, които просто мислят по сходен начин: става дума за типове мислене и неговите носители по-скоро, отколкото за класическата схема от 90- те години, когато млад, образован жител на голям град означаваше почти автоматично носител на модернизацията и гласоподавател на СДС. Сегашните носители на потенциала за развитие могат да са както стари, така и млади, както ниско, така и високо образовани, да живеят както на село, така и в голям град; да клонят към СДС, БСП или НДСВ. ..."

Няма ли кой да му обясни на тоя синковец, че "носители на потенциала за развитие" могат да са само и единствено правоверните седесари, които по дефиниция са най-интелигентните, най-инициативните, най-красивите, с най-големи ...

Ти просто си избрал най-незначимият цитат от статията. Вие така си четете - само което ви отърва. Ще пейстна отново параграфа, който следва твоя цитат и който обяснява идеята на Дайнов.

От гледна точка на своето мислене и действие, подобни позитивни типажи могат да бъдат разпознати по няколко основни белега. Първо, макар и понякога да изразяват носталгия по социализма, всъщност в своя живот те не са посрещнали загубата на държавна работа с резигнация и отчаяние - а веднага са започнали някаква нова, независима от държавата дейност в частния сектор. Второ, тези хора приемат перспективата за членство в ЕС като реална и се готвят за новите възможности и предизвикателства за техния живот, съдържащи се в това членство. Трето, макар притиснати от дефектите на сегашната ситуация (слаба законност, произволни държавни вземания, бюрокрация), тези хора категорично предпочитат “сегашното” пред тогавашното положение поради свободата да мислят и действат така, както намерят за добре, без да се страхуват от яростта на една всеобхватна и идеологически безкомпромисна държава.

Четвърто, тези хора са единствените, които са реално политизирани. Те не смятат държавата за нещо далечно и нямащо отношение към техния живот. Напротив, те са наясно с целите на държавата и имат активни претенции към нея: да конструира, най-общо казано, една предсказуема, дружелюбна и сигурна среда, в която инициативните хора да могат да създават национален продукт и заетост.


Искам да се обърна към участниците в клуба и да попитам:

Дами и господа, познавате ли себе си в горното описание?

Защото аз да.

Бог пише право дори когато изкривява редовете

"Първо, ... те не са посрещнали загубата на държавна работа с резигнация и отчаяние"

Не съм чакал да я загубя - напуснах я доброволно и отдавна, за дълбока почуда на колегите си, които не можеха да разберат защо оставям силни позиции и една от най-високите заплати във фирмата.
Т.е., не чакам на държавната ясла и не съм ревал като някои "нормални" защо не били вдигнали заплатите с 10% есента на м.г.

Второ, трето и четвърто - никакви различия. Освен може би това, че "целите на държавата" не винаги са ясни (в смисъл - едно се декларира, друго се върши)

Въпреки всичко казано по-горе, аз си оставам "ненормален", "тъп", "неинициативен" и т.н. поради един много съществен свой недостатък - не вярвам в единствено правилната партия и нейният единствено правилен (екс???) вожд.

Великолепно, браво! Сигурен съм, че се чувстваш отлично като представител на описаната от Дайнов група.

А въпрос в коя партия и в кой вожд да вярваш изобщо не съществува. Аз не съм срещал до сега нормален човек, който да е споменавал нещо за "вярване" /освен може би в бога/.

Може би си забравил, но Симеон спечели изборите с призива "Вервайте ми".
А Веселин Ханчев пишеше за Партията "Ти, Партийо си права, когато съгрешиш дори". Не знам какво общо имат СДС и Костов с каквато и да било "вяра".

Аз съм прагматик. Съгласен съм с Джоу Ен Лай, че цветът на котката няма значение, ако лови мишки. И затова в момента нямам нищо против правителството. То продължава /несръчно и тъпанарски/ политиката, която аз одобрявам. Чакам поканата за НАТО, която е невероятен късмет. И си повишавам доходите, за да мога да плащам завишените си разходи.

Обаче реставрация на комунизма няма да позволя. И за щастие не съм сам. Не се баламосвайте със СДС. Ние сме повече и много по-опасни за вас. Ние сме недоубитите, недоизселените, недоинтернираните "врагове на народа". Ние помним и няма да ви простим никога.

Защото вече сме свободни.

Бог пише право дори когато изкривява редовете

Каква "реставрация на комунизма", "какви 5 лева"?!? Че те баш тези от червените, които биха могли да окажат сериозно влияние върху политиката вече отдавна са първи капиталисти. Да не мислиш, че са умрели за твоя "комунизъм". Сигурно един Камен Петков например ще се откаже да търкаля Харли Дейвидсън и ще се върне на държавна заплатка да работи "за Партията и Родината".

Ей, няма да ви уврат главите! Не искате да разбере, че сте като стара грамофонна плоча с този "АНТИкомунизъм". Вземете измислете нещо по-интересно, щото ако продължавате да размахвате картата с черепите ще духате супата до побъркване ...

в мафиотска посткомунистическа страна, с лумпенизирано, затъпяло и озлобено към демократичните ценности население.
Това е средата в която могат да съществуват тези типове и която им позволява да карат Харлей. От нея те няма да се откажат, защото в другата нямат шанс. За нея те не са подготвени, тях са ги учили да правят мръсотии, а не конкурентен свободен бизнес..

Това, Чавдаре, се опитват след четири годишно прекъсване, да върнат "твоите" хора. А за него е необходимо мозъчнопромито от носталгия по комунизма население. И да не им търсят сметка за престъпленията над същото това овче стадо.

И тия, за които говорим, и разните му там мутроподобни в никакъв случай не са 100% идиоти. Вярно е, че има и такива, ама те сравнително бързо отиват на кино (защото нали знаеш приказката за готовите пари ...). А останалите имат достатъчно акъл в главите си, усетили са се и не от днес или от вчера си наемат професионалисти да им вършат работата, за която не им стига "багажът".
Те дори и нямат толкова голяма нужда да цицат от държавата (не че не биха го направили, ако беше останало ...), защото парите (било от раздадени куфарчета, било от "входно-изходни" далавверки, било от откровена престъпна дейност като наркотици и проституция), които те наливат в легален бизнес им дават възможност да се откъснат с много обиколки пред такива като мене, които тръгват да правят нещо на голо място най-вече на един ентусиазъм с немного пари. Ходи се конкурирай с тях, ако си нямаш работа.

А пък доколко "моите" се отличават от "твоите" е мно-о-о-о-го дискусионен въпрос. В един материал на О. Минчев (публикуван в Медиапул") правилно беше отбелязано, че след като изтласкаха групировките, "твоите" се настаниха на тяхното място. Така че, основната разлика между мен и такива като тебе е в това, че аз не издигам никого на пиедестал и не се мятам като Матросов да му защитавам далаверките, щото бил от "моята" партия.

1. Тя тая работа с просто "наемане на професионалисти" не става. Има стотици примери на фалирали компании в света на нормалния бизнес, с несравнимо много по-големи възможности, традиции, опит, стил и схеми за "наемане на професионалисти" и то от много по-виско клас. В конкурентна среда парите трудно се печелят и МНОГО ЛЕСНО се губят. Говориш по детски, като Стоичков. Твоите червени мафиот-бизмесмени, с техните наети професионалисти, ще бъдат излапани от истинския бизнес в истинска пазарна среда, като акула цаца. За броени месеци.

2. "Така че, основната разлика между мен и такива като тебе е в това, че аз не издигам никого на пиедестал и не се мятам като Матросов да му защитавам далаверките, щото бил от "моята" партия."
Такава разлика няма. Докажи го, след като го твърдиш.

1. Като цитираш, помъчи да си приблизително точен. Джоу Ен Лай е правоверен и като такъв е признавал само червените котки. Дън е този който подхожда прагматично. Поетът написал цитираното е Хр. Радевски.
2. Ти си нещо като глупав Дон Кихот - истинския се е борил все пак с нещо материално - мелници,които мислил за рицари. Ти се бориш срещу нещо което не е било, а още по-малко ще бъде. Но тази поза ти придава нещо героично (в собствените ти очи естествено). Личи от последните ти редове - остава да разкажеш как си доубил с голи ръце агентите на ДС и КГБ , които са те хванали след като са те дебнали 7 години. И сега можеш да станеш АБПК - активен борец против комунизма. Още едни избори и ще ви вдигнем и паметници.
3. Дайнов е написал свястна статия - най-после и той е видял не през розови очила реалностите в страната. Прави уговорки - не се отнася за 5-те големи града, хората не са отрицателно настроени към ЕС и НАТО, някои (по будните естествено) виждат светлините ... и т.н. Статията е добра, изводите му правомерни, но всичко това не може да скрие общата безнадеждност царяща в страната, както и момента на настъпването й - след 2-та година от управлението на Костов. И така наречената 'носталгия по Живковото време' е още едно доказателство за лъжите които се мъчите да пробутвате - хората помнят и могат да сравняват. Не става въпрос за няколко хиляди бурсука, натъпкали джебовете в суматохата, а за онова което наричаме български народ.
4. И последно - вие няма да простите - на кого? А мислите ли, че някой от сега гладуващите ще прости на пируващите?

Тези останалите дето имали акъл в главите си и са наели професионалисти да им вършат работата са изключително малко. Почти навсякъде се срещаш с вопиюща посредственост съчетана с парвенющина. Като правило, почти навсякъде си имаш работа с бивши кадри на службите, които са толкова тъпи че не виждат как сами закопават собствения си бизнес. И единственото което ги държи на повърхността е скапано конструираната ни държава. В момента в който има ясни правила и те се спазват те ще изчезнат. Няма да оцелеят. Точно затова правят какви ли не циркове и хватки само и само да продължат агонията на България. Последият напън в това отношение беше да докарат Симеон на власт.

Погледни към себе си

Този на сините мафиоти ли? Май пак виждам познатото залитане на синята агитка към "Ние знаем и можем всичко и най-добре".

Да не би да ходят с някогашните си служебни карти, лепнати на челото?

А пък аз не помня да съм твърдял, че всичките имат достатъчно акъл и ще оцелеят. Просто наблюдавам такава тенденция.
Във всеки случай, поне досега никой от мениджърите на хотели, назначени от нови собственици не ме е питал като един син парашутист, директор на хотел "Що ми давате половин стая, като аз искам една цяла двойна?" (Просто във факса бяхме написали приетото в бранша съкращение 1/2 стая, което на български означава "една двойна стая" ).

И няма "наш случай". Случая е един.

Омръзна ни Чавдаре, да обясняваме на такива като теб, че е подмяна на истината да се казва "сини мафиоти", да се пропускат умишлено всички останали престъпници или да се твърди, че всички са еднакви.
Няма да споменавам нищо за паметта ти която се простира до 1997ма за да не се обидиш, но ще ти дам факт който е с днешна дата и дори кореспондира професионално с теб.
Ха сега познай, кой син мафиот строи хотели на на плажа на "Св. св. Константин и Елена"? Кой мафиот и с какъв цвят му разреши, още на първия монархокомунистически ден да започне да строи на едно място наречено плаж, където има законова забрана за строеж/все още/ и на място, което е изключителна държавна собственост. В България частен плаж не може да има, пък камо ли да се строи.
Ако познаваш Недялка Сандалска от по-стари времена, може и да ти даде да продадеш някоя стая в тези хотели дето моренцето се пличка в основите им, а пясъка е под тях и да познаеш, кой е синия мафиот, спазил закон и конституция.

Е, ще трябва да ти отговарям и аз.

1. Mea Culpa! Извинявам се на правоверния дух на Джоу и на Христо Радевски. Но за жалост червени котки няма. Само оранжеви.

2. Преди пет минути писах това в друга тема. Винаги когато ви свършат аргументите, започвате някоя от познатите тактики за отместване на темата. В случая - що е това комунизъм, каква му е дефиницията, съществува ли или е призрак и т.н.

Комунизмът е жив, чувства се отлично и се готви да взема властта /не че я е пускал/. Комунизмът преди няколко седмици зае кметското кресло в Горна Джумая. Комунизмът преди няколко дена започна да издига паметник на Георги Димитров в центъра на Перник. Внучката на комунизма с "патриотичната си наследствена любов към децата и красивото в живота" ни впечатлява с елегантност. Списъкът се допълва всеки ден.

3. Радвам се, че статията ти е харесала. Това ми беше целта. А за така наречената от теб "обща безнадеждност" прочети пак статията. Прочети и други статии на Дайнов. И Огнян Минчев чети. И Дачков. Все ще ти светне нещо в главата накрая.

4. За гладуващите и пируващите нямам думи. Страх ме е, че пак не си разбрал нищо. Това е капитализъм, бе Уили! Безплатния обед го изядохме вече.

Бог пише право дори когато изкривява редовете

Например това, че (извън Илийката) основната част от хотелите ги продадоха вашите немафиоти . И поназнайвам в някои случаи на кого са продадени (То в един момент си проличава. Особено като пред някой хотел се изсипят 2-3 мерцедеса с руски говорещи юнаци и почнат да командват ... ) .
Като си такъв защитник на правото и закона, я си спомни кой продаде Златните барабар с бая тлъста сума кеш от продажбите на обособени части и най-вече с цялата инфраструктура (тя не беше ли общинска бе?), а купувачите после взеха да рекетират всички останали собственици на хотели?
Много добре си спомням как И по времето на вашите немафиоти плажът на Слънчев бряг от А до В се държеше от СИК, от В до С - от ВИС, и от С до Д - от 1-ва частна милиция. И тия, въпросните, си строяха "временни" обекти с бетонени основи на плажа и пращаха мутрите си да обясняват на разни заблудени туристи, че, или ще си вземат чадър/шезлонг или да ги няма на пясъка.
Така че, колкото и да ти е мъчно, вашите любимци и те са в кюпа, заедно с другите.

Ти орева света "Комунизмът иде!". Не смяташ ли, че е повече от резонно човек да те попита "Що е то това, което иде?"?!? Що вие да можете да плескате из ДИР-а разни пропагандни клишета, а когато човек поиска да му обясните какво аджеба означават да надавате писъци като ощипана мома?


"Комунизмът преди няколко седмици зае кметското кресло в Горна Джумая."

Дали е точно "комунизмът" е дискусионен въпрос, но че дойде с ВАША помощ май само вие не признавате.

Чакай сега, приятел. Ти какво искаш да ми кажеш, че си се родил след преминаването на Червено море и не помниш нищо от робството?

Ако си толкова младичък, питай татко си, питай дядо си. Все някой ще си спомни времето на "реалния социализъм". Такива неща имаме предвид. Беларуския модел.

Или просто гледай редовно "Всяка Неделя". Ама няма да се преструваш, че гледаш. Гледай! И ще разбереш за какво говорим.

А аз навремето имах едно страхотно маце от Горна Джумая. Ходех й на гости. След това повече не съм стъпвал там и съм невинен в избора на Причкапов.

Бог пише право дори когато изкривява редовете

Надушвам ги веднага, а след това се оказва че съм бил прав - занимавали са се с неща при които няма как да не са били служители едно време на онова ведомство.

Погледни към себе си