балансът

какво за вас значи баланс в живота и как се опитвате да го постигате?


/въпросът ми донякъде е провокиран от темата на коровиев за бъзикането и сериозността в нета/

лично аз се опитвам да търся хамрония между крайностите - да не изпадам нито в една нито в друга /поне така както ги виждам/. или поне да ги редувам, ако хармонията не е възможна :))))

яямммммм

които гласят БАЛАНС!.. бре викам си аз.. то така лесно да беше балансирането.. ако можеше с някаква лампичка някой да ти каже кога отиваш на грешна посока и кога трябва да се засилиш.. ама нейсе.. никой още не е измислил подобна джунджурия...

Picture me Rollin'

е да де - никой не може да ти каже, но все пак човек чувства донякъде за себе си :))

човак има потребности да бъде в хармония. иначе става много смахнат животът...

на теб понякога не ти ли светка такава лампичка вътрешно?

яямммммм

Балансът в спора се постига, когато си възприемчив не само към личната гледна точка, а успяваш да се поставиш на мястото на отсрещната страна.
Махалото на чувствата се уравновесява. И както казва Буда - Средния път е важен, нито привързаност към едната крайност, нито към другата.

@=>=>=

аз съм с ампутирано чувство за тактичност и дипломатичност.. запазена марка ми е да се изаквам върху метеното когато става за деликатни взаимотношения:)

Picture me Rollin'

а по каква "маркировка" намираш за себе си Средния път? как разбираш дали не си се отклонила в дясно или в ляво?

яямммммм

о то и аз съм сигурно най нетактичния и недосетлив човек на света :))


но става въпрос за друго. баланс в личния живот - примерно колко да работиш и колко да почиваш, колко да обичаш и колко да мразиш и т.н.

за всяко нещо.
ето примерно сериозността - човек не може винаги да е сериозен, също така пък не може и за всичко да се бъзика. въпросът е къде точно да се постави границата... :)
аз да речем се водя най вече от интуиция :)

яямммммм

абе цялата тази граница е много размито понятие зависи си от характера на човека и това какви са му личните приоритети..
аз в личния си живот съм идиот
на работа съм идиот
през свободното си време съм идиот..
иначе съм сериозен.. през останалото.. :)

Picture me Rollin'

По вътрешния ми усет.
За мен може да е среден път, а на други да им изглежда отстрани като краен.
Това е тяхно право, но не е моето право.
Така че, следвам себе си!

@=>=>=

и аз следвам интуицията :))

но понякога /даже често/ тя греши и разбирам това по външни фактори :))

общо взето успявам да усетя навреме когато изгубя баланса си, но преди ми се е случвало до толкова да отида в някоя крайност, че наистина да закъсам.


а пък навсякъде около мен виждам хора, които са направо хронично дебалансирани :(

яямммммм

естествено, че е размито и много индивидуално :))

все пак има някои общи механизми.

примерно в подобни неща аз ся води най вече от интуицията си. след това от външни фактори в живота ми - примерно стремежи, желания, настроения. след това се водя от реакциите на другите хора към мен /забележи това на последно място/


други определят границата си като сложат на първо място стремежите, желанията и настроенията. трети пък се водят по реакциите на другите.

а може да има и други фактори :))) за това общо взето говорех :)

яямммммм

Хронично дебалансираните не четат ОШО и на са търсачи.

@=>=>=

ареее ся! тези, които не се возат на катерчето ОШО да мрат, така ли?


освен това даже Ошо не може да замени чистата връзка с интуицията :Р :)))

яямммммм

Да бъдеш верен себе си.
Дори и да залитнеш към някоя от крайностите, когато това залитане е продиктувано от вътрешна необходимост, а не от някакво огледално подражание, средният път, балансът се открива лесно,защото човек расте и се учи най-вече от грешките си.
Не е нужно да се правим на шутове, когато душата ни плаче, само защото всички около нас са весели. Ами, отпусни душа, наплачи се и тогава усмивката ще изгрее и на твоето лице, но не пресилена и изкуствена, а усмивка изплувала от дълбините на душата.

Де, да можех и винаги да го правя, това дето го пиша...

Съгласна съм с теб - за почти всичко.
И все пак за мен баланс и хармония са две различни неща.
И от тях по-високо поставям хармонията - по-важна ми е.
Тогава съм в мир със себе си, останала съм вярна на себе си, не съм нарушила СВОИТЕ ПРАВИЛА, не съм нарушила МОЯТА МЯРА.
И понякога съм го постигала с цената на най-небалансираните си постъпки - УЖАС!


Сигурна съм, че като казваш интуиция, имаш предвид точно същото.
Но какво да се прави, като този заветен СРЕДЕН ПЪТ е средно аритметично от мярата на твърде много, така да се каже, единици?!


Оптималният вариант е да имаш свободата да следваш своята мяра за всичко, и силата, за да отстояваш тази си свобода.
Мноооого красив абсолют! И като всеки такъв - непостижим... Поне не напълно, или пък не винаги... все тая...
Но понеже питаш и КАК става, аджеба тая работа, то май става само когато контактуваш със СЕБЕПОДОБНИ... най-обобщено казано, и колкото по-подобни, толкова по-малко разминаване, лутане, катастрофи и прочие пътно-транспортни произшествия...

за мен баланс най-вече значи да съм в съгласие със себе си ... ми субективно е колкото си искаш, точно като интуицията :))

ама как само звучи това "баланс" ... прекалено устойчиво някак :)))

мисля си че ако някога го постигна напълно тоя баланс то сигурно няма да ми се живее повече ... не знам , някак прекалено завършено е ... :)))

Никак не го постигам.. таман реша, че съм успяла и все нещо ще изскочи и ще ме изкара от релсите и борбата пак почва отначало!!! вероятно това е идеята - както и за повечето други важни неща - важен е стремежът и желнието за баланс,, хармония и т.н, а не толкова какво успяваме да постигнем!
една небалансирана

Може би да не се нарушава вътрешното равновесие, но първо трябва да го има разбира се.
Например, когато изпадна в ситуация носеща ми силно отрицателна емоция се опитвам да изключа. Сякаш се отдалечавам във времето и това е вече спомен. Превърнала съм се в сраничен наблюдател, за който няма опастност да бъде въвлечен в нещо без неговото съгласие.За жалост понякога не се получава, а понякога направо не се и сещам да действам по този начин.

работа..... по себе си съдя... днес съм навъртял "н " километри.. два много сериозни разговора.. една сделка.. и съм като парцал.. е не мога да разсъждавам за велики неща:-))))