Някога

Някога бяхме тиквени малки зрънца ... и растяхме в един чуден свят ... непознат и интересен.
Някога ще бъдем презрели тикви , пълни със семената на живот след нас ... и ще мечтаем само за едно ... да сме живи и здрави.
Някога ни е нямало.
Някога няма да ни има.
И понякога ще се питаме - защо ни е грижа дали ни има въобще.
Но живота е хубав. Тъй каза човека който знае. Е, който знае - знае. Който не - не. Света е пълен със знаещи. Срещат се и незнаещи. И парадокс е че незнаещите знаят повече от знаещите ... освен ако не знаят че не знаят ... и като си мислят че знаят, значи са знаещи. Е, етикетите са вечния проблем в живота на човека. Дали етикета отговаря на съдържанието ? Зависи от познаването на истината. Истината обаче не била реалност. Имало истина за един човек и истина за друг. Демек, каквото пише на етикета, това било и съдържанието. В света на чародея може и да е така. Нямам щастието да живея там. У нас по етикетите пишат мечтите ни. За да си купим още ден живот.

* убий глупака с мълчание

Може ли да ти задам един нетактичен въпрос?
Ти изобщо някога слушаш ли музика?
Ако не - защо?
Ако да - каква?

Don’t try to change the world, just change the subject.

WELL е изпраскал много дълбокомъдрена мисъл, само дето на това не можеш да отговориш еднозначно. То е нещо като спорът за това кой е началото и кой е края на пръчката. Едните викат - щом причката няма край, няма и начало и значи е безначална. Другите викат - щом причката няма начало, няма и край, следователно е безкрайна...

...още един караконджул под ножа...

Разбира се че слушам музика. Когато мога. И когато има какво да се слуша. Има музика като любов ... например на Марая с Къри песента "My All", нашумялата сега "Колко ми липсваш" или "Freedom" на Джордж Майкъл ... Или клипа на Наоми Кемпбъл с Майкъл Джексън ... незнам как се казваше ... А имаше и много други ... например Крис Айзък ... Radiohead, Рики Мартин, Маргарита Хранова, много са. Ако за песни си говорим, има много хубави моменти в тях. Емоции, тръпка. Спомени не толкова, колкото емоция събуждат. И съжалявам че потъват в забрава парчета от които кожата настръхва и сълзи потичат. За да слушаме безлични, избрани за модерни от тъплпата ритми.
"Вземи във този хубав ден една българска роза от мен ...
Нека тя да ти напомня, с ароматния си глас,
за земята за небето, и за всички нас, Всички нас. "
Намекваш вероятно че забравям радостта от музиката. Взимам си бележка. И знам, че всичко което изпитваме е вътрешно, на нашия си вътрешен свят. И когато обичаме, пак го правим вътрешно. Сами сме и сами изпитваме емоциите си. Знам ги тези неща. Не е важно това. Не е важно дори каква е истината. Освен ако те е грижа каква е.

За мен чашата не е наполовина празна или наполовина пълна. Просто е наполовина. Затова ги разсъждавам тези. И разсъждавайки не виждам причина да наричам живота хубав. Днес гледах жена с Паркинсон. Мъжа й я гледа. Грижи се за нея. Обича я. Живота й е хубав, може би ? Или е хубав, но тя погрешно го мисли за лош ? Виновна че се грижат за нея. Кое е хубаво и кое - лошо ... вечният въпрос. Вечно забравяният отговор. Вечната заблуда.

* убий глупака с мълчание

Няма хубаво и лошо по принцип. Има само твоето възприятие за тях. Ти решаваш кое какво е... И затова въпросите от глобално естество са излишни. Животът е конкретен.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Когато любовта престане да бъде такава, обръща се в нещо друго. За конкретният случай - в грижа.

Freedom under responsibility

Света е пълен с изненади! И това му е най хубавото:)

Опасявам се че не знаеш кой е филма

* убий глупака с мълчание

"Някога ще бъдем презрели тикви , пълни със семената на живот след нас " ....

а тези семена не са ли началото на нови знаещи и незнаещи?

Така е и това не ме радва ... защото знанието се добива с пот, за да бъде отнесено от реката на времето.

* убий глупака с мълчание

Защо се натъжаваш? Реката както отмива и отнася, така и донася. Вярно трудно е да се разделиш с нещо придобито с пот, но веднъж получени знания (или каквото и да е) ти дава основа която трудно се отмива ако градиш даже и по-малко върху нея.
Понякога даже е добре да мине реката покрай теб и да отнесе това което е излишно, за да можеш да продължиш напред.

Не тъжи защото и на мен ми е тъжно

Всъщност правилната реакция е безразличие. Но не ми допада. Вероятно защото не е правилна за душите ни, а само за съзнанията ни. Макар че не бихме имали съзнания ако ги нямаше душите. Просто например математиката е бездушна, но се ползва от душите на хората.

* убий глупака с мълчание

За мен обаче много хора не могат да съчетаят съзнание и душа. Много често едното почти се губи....и става една каша .

Жалкото е ,че в последно време повечето хора не искат да се трудят и да си впрегнат съзнанието и душата за нещо полезно...и се получава една жалка картина не ти е работа.

Не казвам, че и аз съм винаги в час, но поне малко се старая и тогава почвам да се откроявам от масата, а такива като мен много не ги обичат.
Чувствам се като гост от Третата планета.

Всеки миг е тук и сега! Няма минало - то е умряло, няма бъдеще - то е неродено!

За да чуеш трябва да мълчиш!

За мен има много общо!

Don’t try to change the world, just change the subject.

e, в някои случаи не е точно да го няма...

настоящето може и да е бременно...

Да, ама с дете с неизвестен пол!

За да чуеш трябва да мълчиш!

Добре ми е познато :)

* убий глупака с мълчание

Любовта може да се превърне в грижа и за съвсем здрави хора. Без паркинсон, МС, липсващи крайници, зрение и слух.
И може грижата да е от любов, без вътрешна принуда.
Случват се и такива неща, не е чак толкова странно.

I wanna shut the door and open up my mind...