Спомен

Спомних си днес нещо... и е толкова красиво, че искам да го разкажа някому...

Беше 12ти април. Тъкмо се бях разделила с Максим на площад Гарибалди. Стоях като вцепенена на улицата и го гледах как се отдалечава. Вдигнах поглед и видях, как друг човек гледа в мен. Тръгнах си. Имах среща пред зала Универсиада. Знаете ли онзи подлез на спирката на трамвая? Един ужасен подлез, но аз минавам оттам, защото ме е шубе да минавам през улицата. Там е винаги тъмно и влажно, ужасно самотно... Слизам аз по стълбите и чувам музика. Боже господи! В този подлез стои човек и свири на китара...

още има люлякови нощи...

Баси майката... разби ме... Стои и си свири. А оттам никой не минава... понеже някак не исках да му нарушавам личното пространство, заставайки наблизо, просто продължих, но много... много бавно... И така, когато песента свърши, тъкмо бях стигнала до другите стълби. Обърнах се, за да видя как ми маха. Махнах му и аз.
И честно да ви кажа, this saved my day...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Срещи случайни .... и толкова омайни ...
Търсете красотата в живота. Докато сте живи.

* убий глупака с мълчание

And you made my day with tihs story - hubawo e :))) - mresi :)

See things inside out

няма нищо случайно, ама нищо!
Всичко се случва по най-необикновения и неочакван начин, точно когато отчаяно имаме нужда...от чудо.


It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

Знам

Слънчев ден ти желая... в душата!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Виждаш ли какво е написала, виждаш ли .... тази жена .... ти знаеш, какво е за теб тя .... аз също разбрах сега защо ....

И на теб!


It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

..Зайче..:-))))

ще ви идваме на гости в Гана...с нашите деца...

а вие с Ч. на нас- с вашите в...къде...къде....

Яна, любов моя, къде да поканим Рибката и Ч. на гости??....

... не знам. Където попаднем.
Някъде, където ще сме заедно. Не много на север, не много на изток.
Аз все си мисля, че ще се окажем в България... знам ли...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

...където и да е...мястото ни чака.:-)))))

Я не ми кради сигнатурата!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

За единственото нещо което благодаря на Бог всеки ден....е че той толкова често се старае да ме среща с красиви хора.А този човек явно е бил такъв!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Мече не наричай Рибката Зайче :))))

Поканете ни на луната, а идвайте при нас нонстоп, с всички деца, просто нямате грижи за това, а ние ще се местим доста, така че ще можете да видите свят покрай нас :)))

Мече Максимско

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

е аз не му благодаря само за това, но и за това и за възможността да виждам малки дребни детайли и да им се радвам...както и да се радвам на големи неща...обичам живота

See things inside out

... започвам все пак да си мисля, че животът е празник...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

...:-)))))
Докато съм мече и ти си зайче...

Рибка- искам и в Бразилия- купил съм си бял панталон..:-)

Много смело го казваш-"обичам живота".Мисля си че аз не го правя...

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"

Смелост е наистина. Аз даже ще кажа "Обожавам живота"... дори, когато не мога да дишам от мъка, обожавам живота.
Както каза Уф днес, "макар и банално, адски боли да летиш"... Тъй да бъде!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

знаех си - личи си отвсякъде, Lucid-че мило

See things inside out

Максимка и аз искам в Бразилия защото съм си купила прашка от златен плат с няколко парички под пъпа :)))).... Ако може да е по карнавала :)))...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~