Експеримент....елате :)

...na vremeto imashe edna igra....moje da probvame i nie...pravilata sa prosti...zelta- da napravim prikazka....pravila: Edin chovek zapochva prikazka i ja ostava nedovarshena...posle drug prodaljava prikazkata....pak ja ostava nedovarshena, prosto trjabva vsichko da e svarzano i smisleno (za da se poluchi dobre) i trjabva da reshim koga shte mu slojim krai....neka zapochna az:

Преди много, много години, дори не мога да си спомня точно кога, живееха Те- тъй горди със съществуането си, тъй строги със законите си...и тъй съвършенни...М, да, те искаха да са съвършенни и успяха, само че единствено за тяхната представа за съвършенство! Те например мислеха, че са единствените обитатели на света и понеже нямаха с кого да се съревновават постигнаха "съвършенството". Малцина знаеха, че на света има и друг живот освен Корисани, но го пазеха в тайна. Дали защото не искаха да се разгласява из Корисан, а миже би така манипулацията на хората беше по-лесна, не зная...но по- важното е че всички мислеха, че са единствените "висши" интелекти. Всъщност корисаните бяха прости хора. Отглеждаха животни, растения и всичко свързано с фермите...Бяха мирен народ, живееха на една планина наречена от тях Сакирал. Планината беше висока и красива, а и почвата беше плодородна, затова те изобщо не се интересуваха от другите красоти на планетата си. В подножието на планината се простираха прекрасни долини, до там бяха и владенията на корисаните. Странното беше, че всички останали народи знаеха, че на Сакирал има хора, знаеха и много неща за тях, но никой не искаше да развали представите им за света....Планината се простираше на един полуостов и на никой от съседните държави не му пречеше да не се мярка там. Всъщност корисаните бяха един вид експеримент на Боговете. Богът на светлината Горей, вярваше, че хората са стигнали до това си ниво на ителигентност благодарение на своите знания и ум, но Богинята на тъмата- Сакираки не мислеше така! Тя беше на мнение, че Боговете са им помагали и затова хората са това, което са! Затова и решиха да създадат корисаните и да видят до къде ще се развият без намесата на Боговете...Всъщност именно те не позволяваха на корисаните да напускат отредената им планина, и обратно- не позволяваха на никой от чуждите народи да навлиза в земите на корисаните. Въпреки всичко имаше няколко корисана, които знаеха истината...Те трябваше да втълпяват на останалите, че са единствени и да ги насърчават към развитие. Така хем Горей и Сакираки не се намисваха пряко, хем можеше да се постигне желания ефект. Е мисля, че се разбра достатъчно за корисаните...и от тук тръгва нашата история....

В една къща на Сакирал живееше едно бедно семейство...



сега сте вие на ред....-аз написах достатъчно, а и по незавършено не може и да бъде...

"Любовта е като шарката- всички трябва да я изкараме"- Джером Джером

Те бяха бедни, но нямаха много деца и нищо не ги задържаше по тези земи и в тази епоха. Продадоха кравичката си, схупената си кащурка и като взеха малко заеми успяха да си купят билети за първия експериментален полет във времето. Така поради някаква грешка на машината се оказаха в 2003 г. в центъра на най-прецаканата държава в света, в нейната столица. На петте кюшета. Понеже бяха странно облечени боси и полуголи, доста притеснени от хвърчащите наоколо коли, автобуси, тролейбуси и трамваи се свиха в едното кюше и една жена им подхвърли монета. Видяха, че това е начин да преживяват и стратегически заеха 3 от петте кюшета. Множго скоро, след няма 2 м. вече живееха в апартамент на четвъртото кюше, под наем, но знаем какви са наемите там, на 6 месец от появата си държаха бутка за вестници. Тогава дойде първия срив - стана зима. Всичко се заледи наоколо, колите просто се пързаляха и минаваха върху пешеходците. продажбите намаляха и ....

...те решиха да сменят отново времето и мястото. Но този път нещо се обърка. То ест не просто се обърка, ами направо нищо не стана. Останаха си там, в апартамента на петия етаж, разположен на четвъртото кьоше и по всичко личеше, че няма да имат възможност да хвърлят заровете втори път. Късметът им бе отредил тази реалност и ако не завинаги, то поне за известно време нямаше да могат да я напуснат.
Тогава мъжът се обърна към жена си и й каза: - Успяхме да се измъкнем от онази дупка, в която живеехме, значи ще успеем да изкараме и тази зима. Ще отида навън да се поразходя и все ще ми хрумне какво да правим.
И така излезе той, а навън валеше сняг. Гъст, студен и неприветлив. Почти нищо не се виждаше, духаше вятър и определено не беше за разходки. Но казана дума, хвърлен камък. Трябваше да се разхожда, затова той пое бавно по улицата и се замисли за случайността, захвърлила ги тук. Определено беше по-добре от предишното им съществуване, но ето че и тук имаше проблеми и трябваше да измисли начин да се справят с тях.
На един ъгъл забеляза някакъв човек. Стоеше подпрян с ръце дълбоко в джобовете и нахлупена ниско шапка. Мина покрай него, а непознатият му подвикна: -Хей!
Мъжът се обърна и...

и тои му се усмихна.
-Здравей,чакам те вече 10 минути. Крайно време беше да се появиш.
-Познаваме ли се?
-Да, сега ти трудно да ме познаеш, но аз живея в твоето въображение. През целият ти живот съм бил там, но сега просто настъпи момента когато имаш истинска нужда от мен.
-Но кой си ти?
-Аз съм твоят Бог...

Аз съм манечко човече на децата пръв другар

Той огледа "своя Бог" много предпазливо,- първо хвърли моментен поглед към джобовете му, но, уви, те безпомощно се поклащаха - дори и да имаше нещо в тях, то не беше по-голямо от орех - това той прецени моментално.
После заразглежда кръста, който беше много, ама много невнимателно прикрепен към Бога.
" Сигурно му е адски неудобно така да го мандахерца..."-помисли си Той и веднага според добрите обноски, с които го бяха закърмили, попита:

- Искаш ли да ти помогна да носиш кръста си, приятелю?

Бог моментално се оживи.
- Знаех си! Знаех си, че ТИ няма да ме предадеш! Хайде, помагай ми бързо и ще жънем скоро ееееей такива плодове, гаранция давам! Защото Той сега наблюдава, той всичко дебне и ще си изгризе ноктите от яд, казвам ти; казах му аз, че не е прав, а той - слез да видим, та слез да видим; е на ти сега....ама, чакай, чакай, какво правиш?????!!!!

- Готово. Наместих го. Сега ще ти е по-удобно. Че така се бяха разхлабили пироните, казвам ти, не след дълго тоя кръст щеше да те събори... Е, хайде, аз трябва да тръгвам, Тя сигурно пак ще ми трие сол на главата...ох...ооох!

Тогава Бог го направи. Не, той не искаше, наистина, Господ да ми е свидетел, не искаше, но ВСЕ ПАК го направи...

…каза му - Чакай приятелю. Който няма време за една бира и приказка, то той няма да има време за нищо. Що не си вземем от оная прехвалената бира, за която казват - ако станеш като малък бидон, след това сте те показваме като атракцията на нашите морски хотели. Хубаво нещо е да оцениш достойнствата на евтината, топла бира, особено ако си решил да си пикаеш на парите. Няма нищо по хубаво от облекчителното изпъшкване, след като си разкопчееш ципа на панталона (ей за това се борят еманципантките). А ако му пуснеш една малка, но звучна вентилацийка отзад (имам някои малки въпросчета към емнципантките, но това друг път) какво му трябва повече на човека за да бъде щастлив. И с големи лозунгаджийски букви може да се напише - С топла бира в предверието на ощасливяването. Нима толкова бързаш за някоя наслада, скрита на топло под юргана. Ще те посрешнат с попръжни над завивките и с попръдни (по терлици) под тях. То безпаричието до това води - евтина бира и боб чорба. Някои се опитаха да привнесат и малко бекон, но той си остана само в приказките за Хъкалбери Фин. Остави своята благоверна да гледа телевизията и да люпи солени семки, докато засмуква поредната емоционална мента. От солените семки езика ще и се подуе, а от ментетата винаги те заболява главата, а от там до сънното блаженство колко му е. Тъй че и днеска ще оцелееш, за да имаш време да се подготвиш за утрешното оцеляване.Друго нещо си е евтината бира. Никой не иска да прави клоинги и репликанти на нещо дето не струва. Щото всички си мислят, че струва само това дето е скъпо. Темата тук е благодатна - за себеотказването от остойностеното от други твое лично усилие и трансформацията му в…, но това можем да коментираме, ако седнем наблизо и с халба в ръката не се стремим да икономисваме от времето си за по-важни неща.
Абе приятел, рекъл му човекът дето много бързал да направи дребни пари за дребните си сметки, кво ми разпраяше преди малко, ква стана тя сега? Кви са тез префърцунени приказки гато ми тряат 29 сребърника, за да се отарва от бирника, намесника му по несабираемите вземания, продавача на дърва и въглища, касапина, кожодера, от оня големия салам дето има два края и дето винаги единия край ти е вътре. Да се спася от учителя дето не ще да учи децата ми, но иска да получава пари от частни уроци, от всички тези дето с благи усмивки предлагат наслада и облечение, главно облекчение на моите джобове?
Та за това сам Аз тук, казал Бог. За да получиш своето откровение, но когато то е много голямо, нужадае се от известно смазване. Какъв по добър лубрикатор от една евтина бира, дето действа навътре и навънка.
И седнали те през девет кръчми в десета, където най евтината бира била най-евтина и започнали да си приказват за…

... дефектите във реалностно-времевата тъкан. Бог му обяснил, че при определени условия и чрез определени действия тези дефекти могат да бъдат намерени и използвани за различни цели. Казал му и че има едно ограничение. Може да се възползва от дефектите не повече от десет пъти. След това вече ще е невъзможно нито да намери дефект, нито той лично да използва такъв.
Помислил малко нашият герой и казал: Значи твърдиш, че по този начин ще мога да си набавям разни неща и да постигам определени цели?
Да, отвърнал му неговият Бог, разбира се. Всеки човек има право на своите десет дефекта, но не всеки разбира за това.
И така, пиейки бира и гълтайки гъстия въздух на кръчмицата, те продължили до кусна нощ да разгоарят. Богът обяснавал подробно как се борави с дефектите във реалностно-времевата тъкан, а мъжът му задавал кога уместни кога глупави въпроси.

Един от тези тъпи въпроси бил защо точно десет. Ако всепроявата в проявеното под формата на божествена същност допуска всестранност и безграничност, какво е това десет. Да не би Бог да има недоизучили счетоводителки, които могат само с цели и много кръгли числа да смятат. Туй ще да е много дребен бог, който ще се е подредил далече след първите четири, последващите девет и дългата редица на осемдесет и няколко други богчета. Аз например си казвал човека, между две дълги глътки бира, докато работих като много малък онази работа, която всички наричат - дърводелска - успях да си рендосам два пръста и половина и затова сега мога да броя само до седем и половина. Все сметките ми не излизаха и толкова бой отнесох, докато един ден пийки си (Вие знаете какво) в едно крайбрежно капанче, един келнер така ме светна зад врата, когато не си платих сметката, че ми просветна пред очите. Трябва ниско да си наведеш главата, ми рече той, и да си гледаш към краката, за да ти излизат сметките, към краката дето не са ходили на неподходящите места при онази работа, не на сметка. И други въпроси си задавал човечеца, но те не касаели конкретиката за - набавяне на разни неща и постигане на определени цели - по скоро го интересувало от къде се подклажда желанието за набавяне и постигане. И затова решил да пита нещо много точно и на пръв поглед неразрешимо, но на което той знаел отговора. И въпроса му бил…

кои точно по дяволите са неговите си дефекти...засто те са си негови и не иска да дели с никой друг, пък било и то някое от децата му, които между впрочем седяха до един вартбург на улицата...ситуация заслужаваща да и се обърне внимание...
Малката правише с мила усмивчица кални кюфтенца и ги подаваше на братчето си, което със завидно старание ги пъхаше в ауспуха на ватбурга и си помагаше с една пръчка за да не остава и най-малкото съмнение, че там няма нищо, ама абсолютно нищо освен кал и само кал.
Изпълнен с умиление от тази идилична картинка и изпълнен със съжаление към простоватия и очевидно абсолютно егоистичен събеседник, които за зла участ му беше отреден поради липсата на свободни ангели (все пак беше август и всички почиваха, а и да не забравяме че и малкото останали се бяха побъркали и пишеха песни за споровете между източен и западен Рай)...та той се обърна към жалкият човечец и каза:
- Ако почерпиш още една бира ще ти отговоря на въпроса, който мислиш за много смислен, ама всъщност е супер тъп...

…но отнякъде междувременно бяха изпълзяли black SHEEP (по нашенски братя ромчета), които се бяха запътили да свършат една циганска работа. Лишени от претенциозността за агелоподобност (пусто му се размина на Уил Смит да изиграе черен ангел), без интелектуална злобичка във въпросченцатата, но с повече решимост, праволинейност и готовност за действие. Действие повече действие трябва в тази приказка, пък и Петте кюшета са близко до Пирогов. Подсвиркваха си мелодията на "Ох Канада, ох Канада„ и как с накаква червена лада по пътищата на Европа ще си правят циганийки и простотийки. Щом ще ни приобщават към Европа, да им замиришат на пикня всичките ъгли на къщята - извиваха последните трели на песента, последно преработено и допълнено издание на стихоплетци от Филиповци. Бяха весели. Току що се бяха справили с кованата решетка около паметната плочи на летците и парашутистите на Централните гробища, а вчера се бяха преборили с купола на един Тигър от Военно историческия музей. За утре събираха повечко каруци в катуна защото щяха да ходят за суровини, матриали. Дребен продажник за шише бира (трябва да бъда спомената) им беше изказал къде в складовете на Монументално изкуство - Илиянци са струпани бронзовите бюстове на бивши партийни величия (от по старата ни и по-нова, най-нова история). Фъфлещия продажник рече „Вземете ги, разчистете. Да се освободи това място" - а погледа му светеше с бъдещ министър-председателски блясък. Дори циганите го презряха и само го набиха. Не искаха те повече да се цапат та по библейски да отнесат някоя божествена. Та да се върнем на Вартбурга любезний ми читателю. Може ли подобна историческа забележителност, макар и с добра хералдика да представлява пречка за телекинезата и левитацията. Ами може, ама само за дръгливата кобилка Афродита, която не успеха да продадат на едни минаващи калайджии, въпреки че я бяха надули с един масур през задника, та белким да изглежда по охранена. Ами двете дечица, които обичат да хвърлят кал, па макар и наречена кюфтета, ще пречат ли на осем човека да хвърлят това старо желязо с един напън на каруцата.
Какво са това две деца, когато някой има дванайсет и на всичките тях подутите им кореми свирят от глад, и викат - тати дай. И ако има насреща ти бллееедо подобие на добре оформено нищо (да се чете предходен дописвач), мини през него, защото с черна следа през нея, белотата повече личи. Тогаз се случи онова нещо, което в статистиките влиза в графата - случайно случили се случайности. Ибрям не беше седял на ибрика, във времето отделено за опологетизиране на дебелото черво. Сизифовския му напън беше озвучен подходящо, което предизвика дружен смях в акраните му. И така смеха превърна групата дребни разбойници в озлочестени злосторници. Ръждивото графско величие се килна на една страна, за жалост в страната на двете хлапета, старателно занимаващи се с поредното кално кюфте. Малко под един тон железа от метър височина са достатъчни за хрущящото изпращяване на два гръбначни стълба, 17 премазани ребра, 5 отвинтени капачки за колена, обилно гарнирани в пурпур с бели пулсиращи изпъстрения доказващи поредна безмосленост. Ще спестим на читателя кръвожадни анатомично, патологични подробности. Ще продължим от погледа на бащата, който проследи как една цяла очна ябълка се търкаля от купчинка прилежно отрязани детски пръсчета, строени като солетки за глозгане от млад канибал, към краката му. Миг преди да се отъркули в далечината с върха на обувката си Бог я спря, погледна човека с онова едновременно и благо и строго изражение и му рече в онази разреглена, ама много разтеглена секунда време, когато всичко наоколо мълчеше и беше тихо: Искаш ли да се върнем във времето малко преди началото на твоя въпрос, или предпочиташ да я караме по-кърваво? А човекът едвам отговори…

- Господи...децата ми...
- Тук съм вече, или ти май забрави...няма страшно, казах ти че ако искам мога да върна времето назад...на мен не ми пука особено, виждал съм това доста пъти преди. Факт е, че човек слуша, но не разбира чуждото нещастие...то става достъпно за ограничения му егоистичен мозък, само ако го сполети...И колкото е по-брутално, толкова по-шокиран е той в своята безпомощност...Аиде стига сега толкова глупости...искаш или не?
- Амииии, не знам...(тук си заслужава да обърнем внимание на изключително глупавотото изражение на човека, та той гледаше сякаш бе пържена цаца сервирана в някои долнопробна кръчма по Варненското Черноморие, от чаровна 90 килограмова потна и мазна сервиторка с приятно дружелюбно излъчване).
- Даааа, прав си...и аз да имах такива деца и аз не бих искал.
- Ама аз не, не че не искам...
- Да бе да...искаш, ама знаеш, че злата ти жена е бременна от съседа Жоро дето все те млати като се напие, и че и т'ва копеле ще трябва да издържаш. Елементарно и напълно разбираемо драги ми Човеко. И макар да си прост ще ти кажа нещо което ще промени живота ти...

Ха, ха, ха. Докато бавно се влачеше изказност, която правеше напъни да каже нещо - Съдбата, владетелка на боговете и хората определи нов развой на събитията. Да не забравяме за фантастичното начало на приказката, щастливо приземено всред отбрани отпадъци. Та така - автоматично нагласеният за преход автомат за преодоляване на пространствено временно прехождане, щракна с автоматиката си. Засмукан от времевия континиум човекът се отзова на Сакирал - едно много по добро от Интернет място за сърфиране. Там сред местности с няколко животински имена той се превръщаше в майстора For de Vincho, яхнал Вятъра, носещ се бързо над Водата, а това разпалваше Огъня, който караше Земята да се приближава и отдалечава. След заслужено късата почивка, за да дойде още и още във все по накъсяващото си време, той отиде да говори със своя ментор, който с типичния си менторски тон, добре школуван с Омилетика му каза:
- Започваш да забравяш основните задачи с които беше изпратен на Земята. Да не си мислиш, че банките ще ти опростят задълженията. Солните мини следващите 200 години ще са мечтания ти уют, ако не се върнеш със необходимите сведения. Само си губиш времето с онзи Самозванец. Специално специализираната секция за освидетелстване на катили, дебили, имбецили и прочее направи психологическия му профил в който се забелязват малки (все още) шизофренни отклонения, които след още няколко години присъствие в специално затъмнени, миришещи на мухъл стаи в семейната компания на генетични малформации, ще го доведат до естесвен завършен в разстояние не по дълго от 4км. Но засега приложи към Претенциозника Седмата стратегема на Су Дзъ и най-вече нейната шеста добавка. (В далечината американски хор на момчетата припява жаловито - Кога нас най-после конституционно ще ни поправят, спасявайки ни от пуканкояденето? ПРИПЕВ - Дайте бира, дайте бира, преди 21 -та годишнина.)
Щрак, включ, фър и пльос отново в центъра на онзи загубен град, столица на онази загубена между Изтока и Запада държава. Събеседника е същия, защото други няма. Той дори не е забелязал няколкоседундното отсъствие (шегички от изкривяване на времето). Продължава да говори със свойствения му назидателен тон:
- Мислих да ти кажа: Вземи, престани със скодоумните си изяви на литературна хайванщина. Но понеже си много тъп и егоистично настроен и нищо няма да разбереш, сега ще ти кажа нещо друго…

…Удивително нещо е ентусиазма. Поскача много бързо нагоре и ако няма с какво да го напомпваш, бързо, бързо спада надолу. Демонстрация на някакви спринтови дисциплини на къси дистанции, подсказващи липсата на маратонска подготовка. Да се дивиш на Qфиейката как е все отгоре в рейтинга на интересчийството. Какво пък, може да ви спретна едни диалогични моно_лизи, част от общуването с моите вътрешноглавови опоненти. И такааа…

Cvestiavaiki se v prasnata kratsma palna s vonia na alkohol razbira tse do nego ima niakoi.Beden starets obletsen v skasani drehi, prosest pari.
-Daite mi pari.Ne za men a za prokletiat bog.Tozi koito vsiaka vetser vzima moite izkarani sredstva.-se tsyva pianiat glas na startseto.
-Tozi koito pozvoliava da se slytsvat nestastia po sveta i da stradat drygi.
-Mlakni startse zastoto i na tebe ste ti se slytsi nestastie-kazva my kratsmaria.
-Pazex tova svoe zelanie za posledno.Iskam vsitski tyk da se razprasnat i iztseznat v dalestoto badeste-otgovaria prosiaka.
-Kakto znaete na vseki se obestavat 10 zelania a sled kato mi biaxa izpalneni 9 eto kade sam.
Izvednaz se zavixria strastna sila koiato te otnasia v prikazna strana.Namiras se na zelena poliana izpalnen s sila.
-Nikoga povetse niama da pia, zastoto taka gybia rasadaka si-se provikvas ti.
Nesto v sistemata na izpalnenie na zelaniata e zbarkano zastoto ti ne se ozovavas v badesteto a v minalo koeto ne e sastestvyvalo zastoto pred teb e izpraven tsovek iazdest dinozavar i darzast kopie nasotseno kam teb.Kade li sa ostanalite.

...Брей, брей, каков се е вихър завихрил, та чак в Юрско, КреТения период отнесе нещата. Върховно! Такъв добре подострен кремъчен връх, връх на допотопната каменоделска техника! Но както казва кака Пена от Ливуново „Всяка твърдост предполага една крехкост" - диамантена мъдрост проверена около бижутерския магазин на Лъвов мост. Следва бърз поглед към въпросния ….завър. Ами той се оказва тревопасен Диплодок, тромав и непохватен като избора на ездача на гърба му. Нищо не са чували за папирусите на Папюс. За тях това е нещо удачно за свиване на папироси. От къде ще знаят за техниките с огледала и огледалните светове, които излизат от там. И както се излиза така и се влиза, но не ползвай този път в момент на опасност - това е пътя на страхливците и по шума на бядащите им стъпки ще се носи ехото от присмеха на враговете им, и няма да заглъхва. С добре отмерено и плавно движение на лявата ръка, даващо интродукцията към темата за плавните криви и необходимостта да се придържаме към тях, леко прещракване на два пръста и какво се появява насреща. Никаква изненада - стълп от сол. И за да е по красиво божественото проявление „Рука поднята, держит копие". Естествено малка недомисленост; как ще се скриеш от слънцето в сянката на едно копие. Затова удобно се облягаш на соленото кютуче, бившо глезенче на Диплодок и започваш да разсъждаваш за главното направление, което трябва да вземе тази приказка и твоето (и моето) участие в нея. Мислиш, мислиш, протягаш се сънливо, удобно се наместваш и сънуваш сън…