САМ НА СЕБЕ СИ

ТЪРСЕХ ОЧИТЕ ТИ СРЕД ЗДРАЧА НА ЖИВОТА
КАТО ЕДИНСТВЕН ОРИЕНТИР
НЕ НОСИХ КРЪСТА СИ АЗ КЪМ ГОЛГОТА
И САМ НА СЕБЕ СИ ПРЕВЪРНАХ СЕ В КУМИР

СИВО, БЕЗЦЕЛНО ДАЖЕ ПУСТО
ТЪЙ МИНА МОЯ ЖИЗНЕН ПЪТ
И В НЕГО ТИ - ЕДИНСТВЕНОТО ЛУСТРО
СПАСЕНИЕТО , МОЯ ТАЕН КЪТ

СЕГА. РАЗБРАЛ КОЛКО СЪМ БЪРКАЛ
ПОГЛЕЖДАМ ТАЙНИЧКО НАЗАД
КАКВО БИХ ДАЛ ОЧИТЕ ДА РАЗТЪРКАМ
СЪБУЖДАЙКИ СЕ В СТАРИЯ СИ СВЯТ !

МЕЧТАЯ, МИСЛЯ, ЯСНО ПОМНЯ
ВЪЛШЕБСТВОТО НА МИГОВЕТЕ НИ ТОГАЗ
КАТО ПАРЧЕТАТА ОТ СЧУПЕНАТА СТОМНА
ТЪЙ БЕЗВЪЗВРАТНО ПРЪСНАХМЕ СЕ ТИ И АЗ

ДАЛИ НАМРАЗИ ДВАМА НИ СЪДБАТА
ДАЛИ ЕДИН ЗА ДРУГ НЕ СМЕ БИЛИ РОДЕНИ
ДАЛИ ОТ ГЛУПОСТ ТЪРСИХ ЩАСТИЕТО В САМОТАТА
ИЛИ НАЙ-ЧИСТАТА ЛЮБОВ Е ВСЕ НЕСПОДЕЛЕНА...

(Светът е свят и колкото да любим
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
ако за ръце със теб не се държим.
Д. Дамянов)


Очите ми потънаха във синьото,
синьозелен безсловесен танц,
ръцете се търсеха неистово,
но застана между тях светът голям.
Предразсъдъци и догми ги разделяха,
страх глупав ги изпепели
и тръгна си полека синьото -
зеленото - с помръкнали мечти...
Случаен вятър разпиля ги,
захвърли ги на две страни…

Море, натежало от спомени,
полегнали кротко вълни,
вий от тях ли откраднахте
синьозелените си мечти?
Влакове, луднали пътища
дали ще можеш да събереш,
на синьо в зелено потънали
да върнеш един стар копнеж?
Да тръгнат боси по пясъка,
без условности, без суета,
а в топлата есен утихнала
вълната вечно гони вълна…

...
тематика, ритъм и ника дори.
Едни главни букви останаха му само
във тежки минути те му дават рамо
само те ощ бранят личност титанична
от поетични критици, толкова не обична.
Те в мрака светят и от тях го пазят
стиховете му веч на бозица мязат.
Остава само БАТКО едно хайку да спретне
пет шест тристишия тука да отметне.
За камъни, тревички и на скореца ухото
сал такваз поезия се приема щото.



Или както е казал един ПОЕТ

Защо не съм поет,
поет като Пишурката
ех, че ода бих написал
на баба си на хурката.

И защо не съм Войников
бих написал чудна драма
за жабите и за мишките
и за боя им с Цар Траяна.
......
и изобщо ... не пей ми се не смей ми се от днеска вече ще блея!

Както би казала графинята - Тебя сегодня муза посетила. Сразу пос(е)дела и ушла.