Преживяване

Тази сутрин имах работа и висях на Попа...9 часа сутринта. Човешкият мравуняк не е толкова голям, но щъкащи и бързащи не липсват...Висях и имах среща, така че съчетах чакането с медитация...навлизане в себе си...де да знам...
В един момент се слях с мястото-не с хората, не с тълпата, не със себе си като едно от малкото чакащи сред многото щъкащи същества...
Изведнъж станах мястото...станах фона...погледнах от страната на фона към страната на движението...от страната на неправенето към страната на правенето....страхотна сила....нещата сами се случват, абсолютно нищо не трябва и няма смисъл да се прави с тях....
Всъщност започнах с осъзнаване на тук и сега...но досега все съм осъзнавала тук и сега от моята черупка...а сега изведнъж станах фон....
Фонът, който никой не забелязва, докато има движение, което улавя вниманието ни...и фонът, където нещата всъщност се случват...докато ние си мислим, че ги правим....
И се чудя с някое от телата ли съм се сляла с фона, него ли съм станала, той ли е влязъл в мен...
Случвало ми се е да влизам и да се сливам с куче или кучешка глутница-преди години. И да поглеждам на човешката цивилизация откъм кучешките разбирания.
Случвало ми се е да усещам фона, да се фокусирам върху него, а не върху движението...
Но сутринта, докато бях фон, не забелязвах човеците, те бяха нищожни, незначителни...беше подобно на това, което човек изпитва, когато е в празна зала, в която обикновено има народ....

От това, което знам ми се струва, че си успяла да изместиш центъра си в по-високо ниво. Не си била центрирана в ума- съзнание-ментално тяло, а в петото-духовното. Там се получава поглед сякаш извън физическото ти тяло.

@=>=>=

Колко време продължи това?

Не много...минути. Всъщност можех да излизам от пространството, да се връщам в човешка форма, за да се оглеждам за човека, когото чаках. И после пак да се превръщам в мястото. Дори не знам дали не можех и двете едновременно.

И аз не знам.

Тия упражнения не са БЕЗОПАСНИ....

Нищо не е безопасно.
А това не беше упражнение, опитвах нещо обикновено, пък то само се ролучи.
За кое да е опасно? Кое от мен да се страхува, коя част?

Веднъж,ходих до една зоологическа градина и гледах лъва.Когато си тръгнах лъвът изрева.Изрева със всичката болка и самота на затворника в клетка.И със всичката свобода на Господаря на пустинята.

Имам предвид психиатрията......

Коя психиятрия?- Онази с тълпите атакуващи парламента или онази със писък на пикиращи бомбандировачи?

Не, не.... Раздвоение на личността - нещо действително много "весело"...

А,ако се загледаш в някой,който и да е ще откриеш невероятно много личности в него.Човек има цяла последователност от личности.Това не значи,че е ненормален.Просто всички са такива.
Но, нейното е поглед към света от друго място.Сигурно малцина го могат по собствено желание.

то и ходенето по улицата не е безопастно.Ако постоянно се притесняваме и страхуваме от нови изживавания съвсем ще зациклим.

Какво е личност? А какво е раздвоение?
В ситуацията нямаше две личности...изобщо нямаше личности.
Излез от калъпа.
Нямаше даже и човек в онази ситуация.

Абе какво се захванахте с Тореро.
Той просто става все по-загрижен за изпитващите собствените си предели.
Но това едва ли ще го накара да погледне по друг начин на нещата освен от към страната на правотата си.
Че всичко в този живот е въпрос на късмет.

Май нещо не съм разбран правилно.

Моята задача е само да отбележа, да подскажа, да насоча...

И бих се радвал да не съм прав!

...на късмет ли?

де го тоя късмет, може ли да си гребна от някъде?
сигурно... като... сливите за смет?

Страхуваш ли се, да не останеш неразбран?

В известен смисъл, отдавна вече ми е безразлично.

Кораба си плува, закъдето е тръгнал, и ще достигне назначението си. Важно е ние къде сме, всъщност.....