Тутаксито идва
5 отговора
136 прегледа
Тутаксито идва
ОДА ЗА СТУДЕНТА
Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка-
зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата
нещо го сиилно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега! Пейте робини
тез тъжни песни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици -
като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече. А под юргана
спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Амин за всички студенти повели неравната битка срещу себе си и срещу университета! Те са! Те ще бъдат!
На есен с песен!


I'll tell you in next life...When we are both cats
Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка-
зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата
нещо го сиилно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега! Пейте робини
тез тъжни песни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици -
като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица -
за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече. А под юргана
спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Амин за всички студенти повели неравната битка срещу себе си и срещу университета! Те са! Те ще бъдат!
На есен с песен!
I'll tell you in next life...When we are both cats
Имаше и една друга ода ...
...
Институтът тесен за мойта душа е
Човек, кога дойде тук да задълбае
с цел да превземе крепостта наука
След време чувства, че мозъкът му пука
по всички извивки шевове и гънки
И бащини сметки - изпипани тънки
по дяволите литват в небесната шир
И той не може да намери мир.
Когато над книгите засяда всеки път
Той разбира харно, че те го делят
от другите хора, от тяхната радост,
че напразно губи тука той своята младост.
Че един работник дето чука с чука,
чука пет шест часа и хич му не пука
И после излиза доволен честит
Докле ти доказваш, че някой бил крив,
че друг бил казал, така и така,
той се разхожда с мадама под ръка.
И мисъл друга сега се отваря,
ти разбираш даже, че дори овчаря
мъката излива на своя кавал,
докле ти мрачен, гладен недоспал
доказваш с пергели, кривки и транспортири,
че кавал без дупки не може да свири.
Но стига вече!
Още утре ще ида при тия
що решават това!
Там да се покажа!
Дано братци, аз да им докажа,
че и аз човек съм, че не съм аз роб!
Че и аз имам право на личен живот.
Рече и излезе ...
Започва трагедията ....
Те не бяха шопи със сопи,
с вили,
брадви,
мотики и търнокопи.
Те бяха брадати,
мустакати,
очилати,
хора с докторати.
От скъсани студенти издигаха палати!
Сто и двайсет души те бяха на брой
Три четвърти паднаха в първия бой!
Със злоба ги срещна мечтаната сграда
и с гръмка закана "Така ви се пада!"
Изпитът привършва - само в зала трета
двайсетина души си пробваха късмета.
На студент по двама асистенти бдяха,
но героите наши вчерашни не бяха.
Тогава Кочо - старият студент,
побелял набръчкан, а нявга левент,
под хастара бръкна и тихо проговори:
"О боже! Дай ми сила с тях да се преборя!"
Последните думи изрече в коридора.
И днес и ощ таз сграда, щом буря захваща
спомня туй време бурно - шуми и препраща
Славата му дивна, като някай ек.
От урва на урва и от век на век.
Институтът тесен за мойта душа е
Човек, кога дойде тук да задълбае
с цел да превземе крепостта наука
След време чувства, че мозъкът му пука
по всички извивки шевове и гънки
И бащини сметки - изпипани тънки
по дяволите литват в небесната шир
И той не може да намери мир.
Когато над книгите засяда всеки път
Той разбира харно, че те го делят
от другите хора, от тяхната радост,
че напразно губи тука той своята младост.
Че един работник дето чука с чука,
чука пет шест часа и хич му не пука
И после излиза доволен честит
Докле ти доказваш, че някой бил крив,
че друг бил казал, така и така,
той се разхожда с мадама под ръка.
И мисъл друга сега се отваря,
ти разбираш даже, че дори овчаря
мъката излива на своя кавал,
докле ти мрачен, гладен недоспал
доказваш с пергели, кривки и транспортири,
че кавал без дупки не може да свири.
Но стига вече!
Още утре ще ида при тия
що решават това!
Там да се покажа!
Дано братци, аз да им докажа,
че и аз човек съм, че не съм аз роб!
Че и аз имам право на личен живот.
Рече и излезе ...
Започва трагедията ....
Те не бяха шопи със сопи,
с вили,
брадви,
мотики и търнокопи.
Те бяха брадати,
мустакати,
очилати,
хора с докторати.
От скъсани студенти издигаха палати!
Сто и двайсет души те бяха на брой
Три четвърти паднаха в първия бой!
Със злоба ги срещна мечтаната сграда
и с гръмка закана "Така ви се пада!"
Изпитът привършва - само в зала трета
двайсетина души си пробваха късмета.
На студент по двама асистенти бдяха,
но героите наши вчерашни не бяха.
Тогава Кочо - старият студент,
побелял набръчкан, а нявга левент,
под хастара бръкна и тихо проговори:
"О боже! Дай ми сила с тях да се преборя!"
Последните думи изрече в коридора.
И днес и ощ таз сграда, щом буря захваща
спомня туй време бурно - шуми и препраща
Славата му дивна, като някай ек.
От урва на урва и от век на век.
Редактирано от elektorat4e на
Иди кажи после, че...
класиката не е вечно жива
. Само че става все по-трудно да вярваш, че ще се предава от век на век.
Re: Тутаксито идва
де ги тия татковци бре
....... щот аз работим и учим
и тате нищо не ще да ми дава


Only I can make the brightness dark @-`--,--
и тате нищо не ще да ми дава
Only I can make the brightness dark @-`--,--
Малко финес треа май
За да ти дава татко
Ето аз като се помоля на татко IBM и той ми дава я нова лампичка, я малко повече RAM да си глътна, да си усладя
Блага дума... нали знаеш?

I'll tell you in next life...When we are both cats
Ето аз като се помоля на татко IBM и той ми дава я нова лампичка, я малко повече RAM да си глътна, да си усладя
Блага дума... нали знаеш?
I'll tell you in next life...When we are both cats