samostoiatelna staia

Iskam da popitam na kolko godini ostawihte decata si sami da spiat w staia i imshe li niakukwi problemi?
Dushteriami e na 2.8 i se chudia dali ne i e wreme. Opitah, kato za nachalo da i mahna reshetkata ot krewata, no tia pada po 2 puti na nosht i na 3-ta wecher i ia wurnah obratno. Daite mi suvet!

...slozi ya da spi na matrak ...vmesto na leglo....shte pada bezboleneno i ste haresva....

Мисля си, че всичко зависи от детето и от условията за живеене.

Дъщеря ми я отделихме на 6 год., но и поръчахме доста широко легло.
Е, миналата нощ била паднала, както каза тя, но не знам дали е вярно, или е сънувала.

Иначе и оставяме 1 лампа (глимка) с много слаба червена светлина да свети цяла нощ. Е, тя обича да помрънка, че иска аз да спя при нея, или пък тя да дойде при нас, но не минава и си ляга в своята стая.

За по-ранна възраст ми се струва малко рано, а за по-голяма - малко късно.

Все пак зависи от детенцето!

Според мен децата трябва да спят при родителите си, докато се чувстват сигурни да са сами през ноща в стаята. Сина ми дълго спа при мен в спалнята, въпреки, че винаги е имал своя стая и до сега сме нямали проблеми. Отиде да спи окончателно в неговата стая когато навърши 7.

:) от мен

carpe diem... noctumque

...i az mislya che e individualno.....nie imahme samo edna spalnya kato byha malki nashite i si spyhme vsichki nakup...v edna staya...
v mometa v koito se premestihme( to i zatova se premestihme...zashtoto veche beshe veche neobhodimo da sa otdelno) ...gi slozihme dvamata v otdelna staya...
golemiya beshe na 3 godini, malkiya na 2...

...nikakuv problem ne sme imali....( e na malkiya slgahme izvesten period edin stol do legloto ...no kato stana na 4 ...reshihme da go ostavim...puk ako padne...da mu e za urok...ot togava ...ne mu slagame stol...

...nooooo ima edna podrobnost ...az vsyka vecher prekarvam po 20 tina minuti v legloto na vseki ot tyha...( ili pri ediniya otiva bashta im...spored zavisi)...

te si imat nuzda ot tova da si prikazvame...da si razkazvame kakvo e stanalo [rez denya.....

mnogo rydko nykoi se subuzda ( ako e sunuval neshto strashno ) i se primukva v nasheto leglo...na dva meseza vednuz....

no vuv vsyko semeistvo e razlichno...

nie taka sme vsichki dovolni...a tova e nai vaznoto ...da sme dovolni

Преди няколко месеца се преместихме в по-голямо жилище и децата вече са в самостоятелна стая. Не сме имали проблеми. Е, разбира се всяка вечер си намират причина да станат за нещо - да пият вода, да пишкат, да цункат мама за лека нощ, да кажат нещо много важно на тати и т.н., но мисля че това е в рамките на нещата. Малкия е беше на 3 години, а големия на 4 и половина. Доста често големия иска да не му гася лампата, за да си почете още малко. Сложили сме им един детски часовник на стената и аз му давам срок за четене - обикновено още 10-тина минути, а той поема ангажимента да угаси сам лампата и ако брат му се е отвил - да го завие. За сега винаги спазва срока за гасенето.
Още докато спяхме всички в една стая ги слагахме да заспиват сами, а ние отивахме в другата стая. Много рядко сме лягали да спим всички заедно. Когато това се е случвало, обикновено заспиването е било много трудно и почти винаги е завършвало със изтупване на задните части. Нали имат публика - правят си представлението.
За падането от леглото няма възраст. И до сега големия от време на време тупва през ноща, но много рядко. Като махнахме решетката на малкия, той падаше много често, но проблема се реши някак си сам - като се преместихме в новото жилище и го сложихме да спи на нормално легло изведнъж спря да пада. Е, разбира се и той тупва понякога, но рядко - на 1-2 месеца веднъж.
За това дали трябва да има светната лампа мисля, че е според детето. Нашите от малки свикнаха да спят на тъмно, но и ние никога не сме ги плашили с тъмно или че за наказание ще ги сложим в килера или банята на тъмно. Сега като стават понякога през ноща или сутрин през зимата, ходят като връколаци из тъмния апартамент, без въобще да им прави впечатление, че са забравили да си светнат лампата. Мисля, че ако детето изпитва някакъв страх от тъмното не бива да се насилва, но все пак трябва да се "работи" по проблема.

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов

Моите са в отделна стая още от бебета. Дтщеря ми беше на 8 месеца, когато я отделихме. Но беше трудничко в началото. А синът ми е в отделна стая откакто се е родил. Никога не съм взимала дете да спи в нашето легло. Никога! Ако нещо са възбудени, уплашени или има някакъв проблем, аз отивам в детската стая. Децата нямат работа в нашето легло. Досега (за 4 години) съм спала в детската стая не повече от 8-10 пъти, като пиковия момент беше след като дъщеря ми лежа в болница и след изписването беше малко уплашена и несигурна.
Според мен ако смятате да отделите детето в отделна стая и имате тази възможност колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Колкото по-късно стане, толкова повече са глезотийките - "пишка ми се", "пие ми се вода", "целувка за тати" и пр.
А за нормалното легло... Две години е добра възраст. Е, падат в началото, но ако сложите долу до леглото възглавнички или плюшени играчки няма страшно. Хубаво е, ако леглото е по-широко. А обикновените легла са по-широки от кошарата и падането е по-малко вероятно.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Аз до ден днешен когато съм сама или само с детето спя на светнато, без да ме е плашил някой с Баба Яга, тъмното или килера. Просто не ми е добре на тъмно. Какво не ми е добре, страх си ме е, признавам си.

А за "пиенето на вода", "вземането на нещо от нашата спалня" и т.н. - това си е редовен номер.

Даже може ли някой да разкаже нещо по-оригинално от тези, за които писах.
О, аз се сещам за 1 друго - веднъж дъщеря ми дойде да "чуе какво ще бъде времето утре".

Напълно те подържам - хлапето няма работа между родителите си в леглото.
И ние го отделихме на 8-9 месеца обаче още се приспиваме по 20-30 минути, иначе като ревне...няма спирачка, сега е на година и два. Напоследък се е научил, само да излезне майка му от стаята и той ревва яко. Дори и през деня, когато не е в леглото го прави. Мен лично ме дразни, че е толкова лигав и /признавам си/ това често е повод за "изострени спорове" между мен и майка му. Все пак си мисля - дали аз не съм прекалено взискателен към едно бебе?! Дайте съвет!

Кофти, кофти ама гот!

Прекалено взискателен си. Много е малко още детето, за да искате от него веднага да свикне. Сега са необходими 30 минути, по нататък - 20, после 10 и така постепенно ще свикне. Когато стане по-голямо (около 2 години) ще започнете да му обяснявате и да ограничавате времето предназначено за приспиване. А с майка му не се карайте по темата. Но ще е по-добре, ако тя проявява повече твърдост, а вие повече търпимост. Ако детето усети, че има разногласие между родителите, колкото и малко и неразбиращо да ви се струва, то ще съумее да го използва. От опит ви го казвам. Синът ми е на 20 месеца и много добре се ориентира в такива ситуации.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

В спалнята на сина ми светлината светеше в началото докато беше на 2 годинки заспиваше на светло, а след това гасяхме светлината, но не беше много тъмно, защото нямаше пердета на стаята, а сега съм му боядисала тавана син и съм залепила фосфорни звезди на него, така че пак не е съвсем тъмно. Звездите са много приятни вечер докато заспи.

:) от мен

carpe diem... noctumque

...izobshto ne e ligav..dezata v tazi vuzrast ...sa chesto takiva...edva osuznavat zavisimostta si ot tezi koito gi gledat...i iskat da sa nablizo...davat im sigurnost...
gledah edno predavane ( po skoro beshe na psiholozi pediatri) ..taka ostavyha dezataq v otdelna staya ot roditelite si ...i te vednaga pochvat da gi rtursyt...
prosti mu go...kato porasne ...nyma da go pravi...i ne e ot ligavene ili glezotii...

priroda...iskane na prirodata...

Много е млада тая госпожица, за да бъде съвсем самостоятелна
Все още в същата стая, но ВИНАГИ в свое креватче, никога при мама и тати, при мама или пък(боже опази) при баба в кревата. Към 4 тата годинка може да пробвате плавен преход към нещо самостоятелно, но да има Мечо, Чичко-Тревичко, изобщо някое мило и пухкаво същество за компания - и малка нощна лампа. Вредно е детето да спи на силно осветление, но страхът е много по-вреден.
А страхът от тъмното е НЕПРЕОДОЛИМ в детска възраст особено... пък и не само!

Всичко тече, всичко се мени!

Добре де, обещавам да проявявам по-голяма търпимост, макар, че тази нощ от 4 до 6 жена ми му стоя до кревата щото иначе през 3 етажа разбират какво става унас

Кофти, кофти ама гот!

Аз споменах най-често използваните
Иначе през 3-4 дена се усещат и измислят по нещо по-необичайно.
Снощи например дребния дойде защото видял "една бубуйечка да влиза във спалнята под вратата" Явно беше много загрижен да не ни изяде
Понякога идва, застава на вратата и като го попитаме защо е дошъл, прави една много замислена физиономия и върти очички, докато не го попитаме пак. Тогава стои замислен още малко и казва, че сега е забравил, но след 10 минути ще се сети и ще дойде пак

Нашата дъщеричка я преместихме в отделна стая миналата година, когато беше на 5 г.
Направихме ремонт на стаята, заведохме я до магазина с нас да си избере сама тапетите, подготвияхме я предварително колко хубаво ще и е там тя да си командва. (Това с командването ни се върна веднъж, когато заяви, че тя си е шефка на стаята, ние да си гледаме работата).
С голямо желание се пренесе там. Имала е и моменти на глезотене, но напоследък става все по-самостоятелна. Вечер си ляга сама с книжка, чете известно време и когато и се доспи става и си гаси лампата. Понякока оставя вратат на стаята открехната съвсем леко, но си заспива на тъмно.
Сега мисля второто бебче да поотрасне до към две годинки и тогава да го пренесем в детската стая. Опасявам се само каката да не го отчете като нахлуване в нейната територия, но нямаме възможност за друга детска стая.

Vsichko e mnogo individualno,no moia savet e ako e kolkoto po rano tolkova po dobre...
Nie nashite sinove gi otdelihme sami na priblizitelno sashtata vazrast.Vecher ostavqhme nashtata i tqhnata vrata otvoreni tai kato ako trqbvashe da stanat za neshto nemojeha v saneno sastoianie da natisnat bravata.Slagahme stolove do leglata ne zada ne padnat a zashtoto nemojeha da si izdarpat zavivkata.Biah gi nauchila da si darpat vazglavnicata ,no ako padne zavivkata na zemqta nemogat da ia vdignat .Nikoga ne sa spali na svetnata lampa,no nablizo ima ulichna lampa koiato osvetqva staiata.Sled vreme vaznikna problem kato cigani se kachiha na terasata da kradat drehite i te sa gi usetili i videli.Sled tova zapochnahme da pushtame shtoriteBeshe ujasno,no pak decata dori ne spomenaha da spiat pri nas.A otnostno 'celuvka za mama,za tati..." tova ne e minalo.Malkia ni sin e na 9 godini i vsqka vecher iska po decetina minutki da go gushkam,no na men ne mi teji,dori mi dostavq udovolstvie.
Az sam bila na 10 godini kogato me otdeliha da spq otdelno,no oshte si spomnqm kak mayka mi hodeshe da se topli pri bashta mi (vse taka mi otgovarqha:Na mayka ti krakata i sa studeni i doide da gi stopli).Az dori ponqkoga sam se prstruvala zada sluhtq kakvo si govorqt tihichko,no taka i nishto ne pomnqTova pak me stimulira otrano da naucha decata da badat samostoiatelni.
Uspeh !!

Колкото по-късно го направите, толкова по-сложно ще бъде. С израстването на детето се развива фантазията му, обогатява се с нови впечатления от заобикалящия го свят и оттам се появяват първите страхове.

Какво стана със стаята?

съгласна съм с мнението ти