агресията

събужда агресия (у тези у които все още я има, разбира се).

яямммммм

Ъхъ...то на принципа - Каквото повикало, такова се обадило....

Тези, у които я няма, да им кажем "амин"... У всеки я има, а в малки дози може и да е от полза...

Всичко тече, всичко се мени!

да де, тия у които я няма само за списъка ги споменавам.

то дори Иисус пише бил разгонил някакви търговци от храма, та даже им се бил накарал...


да речем тогава, че говоря за лошата страна на агресията.
не за стръвта, ако и тя е агресия...

яямммммм

Той и към смокиновото дърво е постъпил агресивно (що ли?)
Някои неща стават само по класическия начин...

Всичко тече, всичко се мени!

Нали не очакваш лъв да роди плъх:)) Дадеш ли на каквото и да е да те "оплоди", разбира се, че ще родиш нещо подобно на него

при агресията обикновено има едно самоосъждане (което както знаем винаги е безполезно) че другият ще ни отхвърли (или обществото ще ни отхвърли и заклейми) и затова я смятаме за нещо "лошо". съвсем вярно че агресията привлича агресия, но така е с всяко чувство/емоция/дължина на вълната, което изживяваме несъзнателно. ако можем да останем съзнателни в агресията, тя се превръща просто в средство за моделиране на обкръжението. колко пъти ни се е искало да изкрещим на някого, че ни пречи и просто не можем да търпим присъствието му. и защото сме изкрещявали (и сме се подавали на гнева и омразата или там каквото стои зад агресията) после сме се самообвинявали, че може би е имало по-интелигентен начин за реагиране. това определено не е начинът, защото първо сме насочили деструктивна енергия към друг човек (ясно е после какво ще ни се случи), самоосъдили сме за поведението си (или както обича да казва ОшО засилили сме махалото в едната посока и е само въпрос на време да се върнем в същата ситуация) и накрая даже не сме разбрали какво точно се е случило, защото сме през цялото време сме били несъзнателни. другият вариант е потискането, но пак не върши работа, ще започнем да крещим на напълно "незаслужил" човек, просто сме пренесли ситуацията. ако просто останем бдителни, ситуацията и този "непослушен" човек няма да има власт над нас и нашето отношение. все пак какво решаваме с агресията, искаме да разкараме някого, да го убием дори, или просто искаме да убием безсилието в себе си, че не можем да се справим с този труден човек? ако осъзнато за себе си и собствените си чувства реагираме с агресия, заради самото осъзнаване си спестяваме доста проблеми първо с кармата, и после с последващото самоосъждане (защото такова няма да има, изчерпили сме изцяло енергията на ситуацията и повече тя не ни интересува, още по-малко ни владее) и най-накрая след като отмине повече няма да се сетим за този човек и какво е станало. като летен дъжд.

какво за смокиновото дърво? нещо не се сещам...

яямммммм

чети Библията, чадо -там всичко си пише. Ама вие четете Ошо и други сектанти, а не пиете вода от извора. А там всичко е много интересно, защото разказвачите, макар послеидущите да са ги поправяли по своему тук таме, са си описали нещата, както са били - та който има очи, да види...
Виж това:
"от Матея, Евангелие, глава 17, 14. Когато дойдоха при народа, приближи се към Него един човек, който падна на колене пред него
15. и рече: Господи, помилуй сина ми, защото по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и вода;
16.водих го при учениците ти, ала те не можаха да го изцерят.
17. А Иисус отговори и рече: "О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас?Докога ще ви търпя? Доведете ми го тука."
18. И запрети Иисус на беса, и той излезе от момчето, и то тозчас оздравя. "
И защо, според теб, Иисус изрича тези думи, с червеното????

Всичко тече, всичко се мени!

Това за агресията е доста дьлбок вьпрос.
Дори в тибетската религия има миролюбиви и страшни божества, като вторите не са по-малко ценни в медитативните практики водещи кьм просветление.
Казва се сьщо, че те дьлбоко олицетворявали сьстрадание и любов и разрушавали невежеството в последователя.
Сьщото се говори и за Кали едно от лицата на Парвати - Прекрасната, която ( Кали) е с агресивна демонична форма
Та идеята е , че агресията по принцип е стремеж за разрушаване на нечистото в нас и любов кьм истинската ни същност.
Ех, ако можеше да вьзприемаме всяко такова проявление кьм нас в ежедневието ни по тоя начин
да приемаме че тези които ни мразят , всьщност ни обичат

Купон!

Пък смокиновото дърво го бил проклел, че нямало смокини, с които да се нахрани...някой го коментираше скоро....какво му е виновно дървото, че няма смокини посред зима...
А защо да четем библията, като тук от постинги я препрочетохме вече

Там е работата я! Той се нахвърлил на дървото, което не му дало плод а го изподрало, започнал да чупи клоните му и го проклел, задето не познало господаря си.
По въпроса за агресията де - не знам кой ви втълпява, че у Иисус хич я е нямало!
Та Вятърко да си помисли, щото... да не го боли винаги с всички (пардон, това беше от друга тема)
Палавница

Всичко тече, всичко се мени!

е да де обаче от разни теолози (засега само учащи се) съм чувал, че това бил символ. а символична агресия няма, май

колко много думи за нещо толкова....
не знам, сигурно си прав.

яямммммм

хехее, много символичен пример

яямммммм

какво да си помисля? :))

освен това ошо не чета ;)

боли ме само когато съм изличен - това не е непрекъснато, общо взето много рядко е.
непрекъснато нещо пише върху мен, поемам разни работи и минава време докато се освободя от тях...

яямммммм

Всичко е символ:))) Затова и има масови нещастия - хората не разчитат правилно символите на "съдбата" си.

хм, не мога да си представя някой чак пък да ме мрази :))

яямммммм

а ти разчиташ ли ги? ;))

яямммммм

Да, приемам написаното от теб.

Само искам да добавя един нюанс. Правя разлика между Сила и Агресия.
Агресията носи негативизма, тя е реакция на безсилието да привлечеш, тогава си способен да нараняваш. Силата е да да бъдеш достоен без да нараняваш.

@=>=>=