Досада
18 отговора
414 прегледа
Досада
Разцепвам копчета на четири парчета. С кухненски нож и чук. Вземам копчето от една кутия, разцепвам го на четири с два резки удара и поставям парчетата в друга кутия. Това е много досадно. Първо, защото върша това за други хора срещу минимално заплащане, и второ на място, в което не се чувствам уютно.
Но парите ми трябват.
А вие как сте?
Но парите ми трябват.
А вие как сте?
Re: Досада
Ходя на училище всеки ден. Изпитват ме. Слушам клюките, които моите съученици обменят без самите клюки да ме иннтересуват. Дразня се, че понякога ние хората се налага да бъдем различни от природата и душата си, само за да имаме що годе нормални взаимоостношения с хората, с които прекарваме дните си.
Re: Досада
Аз пък обожавах да ходя на училище по една основна причина - исках другото мнение, другото виждане и поредната доза училищен хумор. И някак не съм усещла да съм бил притиснат да го правя от обстоятелствата. Сега е малко... абе йерархията ще ни разкатае, тя е необходимото зло :)))
Re: Досада
Аз - почти толкова зле. Лепя парчетата от копчетата, сякаш редя пъзел. Бъркам в едната кутия и вадя едно парченце, а после до самозабрава търся останалите 3, които да му паснат идеално. С хирургическа пинсета, а и с такава съсредоточеност държа всяко парче и се опитвам да го споя с останалите. Четири в едно - какъв смях - май само при залепените копчета е възможно... Вива каноколит! Нищо че ръцете ми конкурират вече най-грапавата шкурка. Нали и на мен парите ми трябват.
Отказвам се от българските мъже.
Отказвам се от българските мъже.
Хихи, копчета :)))
Аз пък зашивам илици.
Щото били дупки.
Изцепки, с други думи.
И не на място.
И го правя. С неудоволствие.
Щото и на мене ми трябват пари.
И съм си го самовъзложил. Никой не ми го натрапва.
Ама пусти пари!
Колкото хора, толкова мнения!
Щото били дупки.
Изцепки, с други думи.
И не на място.
И го правя. С неудоволствие.
Щото и на мене ми трябват пари.
И съм си го самовъзложил. Никой не ми го натрапва.
Ама пусти пари!
Колкото хора, толкова мнения!
Re: Досада
аз пък чух,че един разцепвал глави.не се разбра да е имал поръчка специално на колко части да е главата.и на него му плащали,щото кой няма нужда от пари.питам се дали му е било досадно,като го е правил.
Re: Хихи, копчета :)))
Хахаха :))))
Това ми прозвуча малко като "Пълним дупки всякакви" :))))
Това ми прозвуча малко като "Пълним дупки всякакви" :))))
Re: Досада
mislia che imam otgovor na moa vapros:))))
kade izchezna beeeeeeeee:))))))
When 30 years old you get, look this good you won't
kade izchezna beeeeeeeee:))))))
When 30 years old you get, look this good you won't
Re: ***
Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.
В греха сме упорити, страхливи пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.
Отдавна Сатаната – Магьосникът Велик –
връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.
С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.
И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.
А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз;
щом дробове разтворим, Смъртта се впуска в нас –
река подземна – с жалби и стонове нечисти.
Щом ножът и пожарът, отрова и мълви
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е докрая дръзка душата ни, уви!
Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят!
ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея, с изтънчената твар,
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
Шарл Бодлер
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни,
и свойта гузна съвест усърдно всеки храни,
тъй както просяците – гадините по тях.
В греха сме упорити, страхливи пред разплата,
признаваме веднага, щом щедро ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен плач петната.
Отдавна Сатаната – Магьосникът Велик –
връз ложето на злото духа ни с блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.
С конците на съдбата ни тегли по наклона!
Сред мерзости се ровим да вкусим благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред тъмнина зловонна.
И както груб развратник гризе със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние – скрито терзани от поквара –
насладата докрая цедим като лимон.
А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз;
щом дробове разтворим, Смъртта се впуска в нас –
река подземна – с жалби и стонове нечисти.
Щом ножът и пожарът, отрова и мълви
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна –
не е докрая дръзка душата ни, уви!
Но между всички твари – чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят!
ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея, с изтънчената твар,
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
Шарл Бодлер
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Re: ***
"Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса животът ни,
все пак ....."
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Дори и да е капчица роса животът ни,
все пак ....."
Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!
Re: Досада
ma to tolkova li dulgo se hodelo tam:)))
be to ti ne praeshe li drugi neshta vmesto
tva s kopchetata
ili mai nema market?
When 30 years old you get, look this good you won't
be to ti ne praeshe li drugi neshta vmesto
tva s kopchetata
ili mai nema market?
When 30 years old you get, look this good you won't
Re: Досада
Най-важното е да не забравиш, че това е толкова досадно... Ако забравиш няма да търсиш алтернатива, може и да продължаваш все така...2, 5, 10г.... Доста хора започват да се занимават с някаква неприятна за тях работа с убеждението, че е временно и от необходимост, с амбицията да напуснат при първа възможност, да променят живота си. Но доста ги понася течението и ги носи понякога до края на дните им....а иначе умни хора, с перспектива...
Re: Досада
Нали знаете, колега, телените копчета са два модела: мъжки и женски. За да има закопчаване... не за друго. Но там каноколитът е безсилен. При дефект е най-добре от нова тел да се моделира ново копче.
И така до следващото мънисто от безвремието...
И така до следващото мънисто от безвремието...
:)))
Как няма да му дават пари?? Ти знаеш ли това какъв тежък физически труд е! Трябва да имаш прецизността на хирург и удара на сумист.
И така до следващото мънисто от безвремието...
И така до следващото мънисто от безвремието...
Re: Досада
Започни да цепиш глави на четири парчета - по-доходно и по-интересно е.
И по-полезно, ако цепиш правилните глави. А в България такива - бол.
Аз ако имах кинти, бих ти дал една поръчка за едни 240 копелета...
Снощи вечер сто лами седнаха на стола ми.
И по-полезно, ако цепиш правилните глави. А в България такива - бол.
Аз ако имах кинти, бих ти дал една поръчка за едни 240 копелета...
Снощи вечер сто лами седнаха на стола ми.