Чат вманиачаването

психологичен проблем ли е според вас и как си лекува??? Щото за моето семейство май вече е проблем и не можем да се справим без чужда помощ. То е нещо като наркотиците и алкохола - като си признаеш че си болен вече е трудно лечимо май

та,и аз съм пристрастен, но все пак, ще се изкажа доста коравосърдечно, и без разбиране на сериозността на проблема,

защото сравнението ти е погрешно - от алкохола и наркотиците, зависимостта е особено по-страшна, защото при чат-зависимостта я има опцията

'внезапно оттърваване' - хвърляне на комп. от 10тия етаж, и после - дали ще дадеш още около 1000 лв да си купиш пак?

докато, икономически причини, които лесно да те оттърват от алкохола няма, една бира си е евтино

Проблем е и се лекува с изолация от всякакви комуникационни устройства поне за месец.
Още няма клиника за чат маняци , но идеи за подобна не липсват, в краен случай лятна почивка на панина върши работа. ( казарма още по-добре действа )

...ох,недей така...,веднага ще хукнеш да търсиш заеми и ще си купиш едно компче...втора употреба...,а докато събереш необходимата сума в треска ще обикаляш клубовете...

Добре ,че живея на по-ниско .( /me си плюе в пазвата за успокоение нали така беше синтаксиса :-) )

Ne pomaga i izolaciiata:) Nali triabva sam da si organizirash takava:)Ako pyk si i vliuben virtualno :) .....

Е пък вируалното влюбване е крайната, най-опасна фаза , абе с воля човек може да преодолее всичко, дори интернет вманиачаването. Разумните хора се осъзнават овреме и вземат мерки.

от кои сме ?

Вярно е това, в което вярваш !

да, и за second hand се досетих,

обаче, те са казали че са пристрастени, а не че са нихилисти... все още

Чат вманиачаването е като шарката ,веднъж като я прекараш втори път не те лови ... ама лошото е , че има няколко вида и докато ги изкараш всичките ...

за целите на лечението, може да изкачиш със нещото някой блок. после надолу ще ти е по-леко :)

Търсим solution не salvation .

...ама гледам,че много продължително ги караме тези шарки......има ли хронична шарка?

Е сега ... подробности . Форумите са направо лека форма в сравнение с ICQ и IRC. IRC-то особено, направо е слонска, не едра шарка.

ами това си е solution.
има PC, има проблем, няма PC, няма проблем.

другия начин е само да си представяш че го няма, за да не трошиш реално,
но така се стига до компромиси, само още малко и т.н.

но може да опиташ, за тренировка на волята и въображението :)
силата на мисълта била голяма работа.

пък ти като хладнокръвен, точно си те представям как тласкаш гюле от покрива !

Психологичен проблем не е, въпреки, че граничи с такъв. :) Влизам в чат от 2 години и половина, нямам представа ти от колко време го посещаваш. Проблем е, да... Поне началото е един косвен проблем. Няма човек, който влиза в чат и няма нещо, което да му липсва. Независимо дали става въпрос за тъй познатите ни комплекси, или "какво да правя тогава, когато нямам работа" - оплътняване на времето. След това се превръща в "зависимост", не е никак меко казано. Помня най-дивия си период там:))) За успокение на теб и твоето семейство - тръпката и "зависимостта" ще отмине. Мисля, че дори ще се случи много по-скоро, отколкото предполагаш. Около година бях силно увлечена, след това имаше затишие. И при теб ще бъде нещо подобно:) От време на време ще се връщаш към чата и то от носталгия. Ще се разходиш из стаите, няма да видиш нищо, което не си виждал и до момента, ще ти доскучее и ще си излезеш. И така во веки... :)))

Аааа не ! Опасно е ...освен ... освен ако не се целя умишлено в някого.
А и аз не мога да избягам от компютрите, сами идват, направо ме преследват вече 18 години, полза няма да ги хвърлям или както е казал поета "Един ще падне, друг ще го замести".

То много хубаво ако волята вършеше работа. Проблема наистина е сериозен макар че всички тук го вземат на майтап. Питам как се решава при липса на воля. В противен случай не би възникнал.

Да ама една шарка държи седмица-две, а при мъйа ми това тряе вече 5-та година, а аз с прекъсвания не повече от седмица (толкова ми издържа волята) съм така от повече от година

живееш си с него. Добре, че все още само аз съм болна, а не съм заразила и половинката.

Вярно е това, в което вярваш !