жалост...

... преди седмица намерих една котка. тя ми каза "мяу" и започна да ми се гали. беше с гангрена. след ухапване /така ми каза ветеринарят по-късно/. едното око- гноясало /после ослепя/. не се сдържах. прибрах я. заведох я на ветеринар. той я оперира. после всеки ден я водех на инжекции. антибиотик. и окото мажех. с гентамицин. и й давах витамини. оживя. и сега ми мърка вкъщи.

човек с гангрена и ослепял няма да прибера. не само заради това, че ще ми струва повече пари и че нямам място вкъщи. и да имам - няма да го прибера. може да му дам пари или да го уредя в болница някаква. защото няма да ми мърка, а ще ми влезе в личното пространство.
дори да имам 10 стаи, пак ще го чувствам, че ми гази личното пространство.

жестокост ли е това? вероятно...

а вие?

IMAGINE...

....човешка><!

Не е жестокост. Човещинка е...
Ако с моето коте се случи нещо... И му бъде причинено от човек... Не знам, но съм готова да удрям.
Иначе си мисля, че тези, които не се способни да изпитват жалост към коте, куче, животинче... не са способни да изпитват жал и към човек.
Мразя децата, които убиват котета, примерно. И мога да ударя дете заради това. С пълното съзнание, че ударът не ме прави лош човек.
И аз не бих приела човек вкъщи. Бих му дала пари навън, бих му купила хляб, бих си говорила с него. Но вкъщи? Не.

И аз не бих, мисля. Първо, че едно коте наистина не може да иска повече отколко си способна да му дадеш, и второ - няма да ви се засекат по никакъв начин интересите, просто защото котото винаги е по-слабата страна.
Поздравче: Barbara Streisand - Memory.mp3

"I never wanna act my age!
What's my age again..."

Всичките си котараци съм прибирал от улицата. Нито един не ми е правил проблеми. Вярно животното си те иска целия за себе си Имах един който напук на всички твърдения ходеше с мен дори в банята само за да не ме изпуска от поглед и свикна да се къпе редовно Но хората не са това. Всеки човек малко или много иска да те промени в свой образ и подобие. И това е тъжно. Върти ми се из главата нешо което може би ще напиша по-късно. Но често хората не заслужават и капка жалост. Не е жестоко. Човешко е...

Stay in the darkness, wait and will catch what you want...

tochno vchera se zamislih za moment kak hrania ulichni kucheta izkliuchitelno chesto, a hora- mai ne.

_________________
The Cold war has just gotten hot.
Courtesy of navlek

Мислила съм си да го направя. На нашата улица често седи едно момиче... Малко по-голяма е от мен, може би. Има някакво светло излъчване. Винаги ми се усмихва, когато се прибирам късно и изсипвам в каскета й, каквото имам по джобовете. После дълго я мисля. Сигурно ще почувствам странна празнина, ако някой ден просто я няма. И понякога си мисля да я поканя вкъщи - да се изкъпе, да хапне.
После си казвам: а къде ще я сложиш да спи? - няма къде. А какво ще кажат съквартирантите ти? - няма да им хареса. Ами ти самата нямаш пари да напазаруваш. Хладилникът сигурно пак е празен.
И отминавам. И си мисля, колко сме страхливи хората понякога. И колко лесно се оправдаваме пред себе си.
Май не е жестокост. Страх е.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Това са обстоятелства и възприемането ти за тях. Утре започва война. Губим реалната картина на живота си от днес.
Кое ще тръгнеш да спасяваш : котката или човека от улицата ?

Кое е онова, дето кани най-доброто в нас отгоре, м ?
Катастрофи, за да бъдем people who need people.. всеки божи път.

При прогноза за времето като на Хаваите, егоизмът ни буи.

......аз например децата не ги обичам въобще...........ама домашните любимци са ми слабост....особенно котета и кучета.....а ако имах възможност и лъвчета,тигърчета и панди

уфи
колко пари би му дала на човек а
да знам де

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Ами, каквато е първата банкнота, която пипна в джоба си... Иначе е сметка, а не милостиня...

не е жестокост....

просто жизнен опит, приложен в практиката ...

Понякога ударът не те прави лош човек ? Установих, че ако е имало въобще някакъв начин да постигнеш промяна за в бъдеще без удар, то ударът те е направил или глупав или лош човек.

Това е опит за комуникация с нормалното ти аз, ако се чудиш.

* Wake up !

Вероятно ще огледа жилището ти как може да се обере и какво... това са фактите. Има и други случаи ... редки ... поне в БГ.
П.П. пропуснах че няма да изпитва вина за това. За нея то е необходимост. Както за всеки - да се храни.
* Wake up !

e, то не може все да не ти е жал за себе си...

ако не те е страх за себе си, помисли за хората които държат на теб? те очакват точно да имаш тяхния страх, докато не се подтискаш и със свой такъв...

парите може, но домът си не давай все още...

a moje bi imash viara v choveka .. che moje sam da se opravi, stiga da iska ... ;-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Ами тя няма да изпита вина, пък аз вероятно не бих я обвинила. Но това си е моя философия, свързана с това, че всичко, което те застига, е свързано с урок за теб. Демек - ако ми вземат нещо - не тъжа, не обвинявам. Казвам си, че щом са ми го взели, то не ми е трябвало. И е било цената на нещо друго в моя живот. По-добре е да приемем "малкия дявол", отколкото да предизвикваме съдбата.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Дом ли... Сбирщина от вещи. Ключ за входната врата. Това дом прави ли?

А за другото вероятно си прав. И все пак колко ми се иска да имах малко смелост в повече... Усмихвам й се, но я подминавам, защото знам, че ако седна да говорим, ще я взема вкъщи...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Да, но това не важи за всички удари. Повярвай ми, понякога няма по-добро лекарство от удара...