Pitane

Хммм да споделя.
Преди известно време забелязах клубчето със заглавие "Споделено" и идеятя ми хареса. Като добро дете прочетох модераторската тема и нямах нищо против това което пише в нея. Почнах да чета останалото и открих много ценни неща. Хареса ми тук. И тогава дойде "черния вторник". И се завихри типичното за "бедствия" надърлено и леко понамирисващо настоение. Е, казах си- ще мине, тук хората изглеждат свстни. Ама не мина. Кофти. За сметка на това, разбирате ли, открих нещо друго- открих че през цялото време на тихо пребиваване тук съм надничала в нечия спалня. В частен дом дето се вика. Много кофти. Бе аз ли станах воайор или градския парк е странно място за спалня...
Стъписващо. А и наизкачаха тука разни собственици ли домакини ли и почнаха да ми обясняват (бе не лично ма нали съм част от всички) кат такова като не сме харесвали чаршафите да не сме ги гледали. Абе мама му стара аз искам да се разхождам във парка и да си споделям със посетителите му. Не желая да ходя във чужди спални, нямаше да дойда и в тая ако знаех. Та въпроса ми е ся какво да правя? Много патова ситуациа. Да си тръгна- бе мога, ма друг клуб "Споделено" няма. Да остана- бе мога, ма за какво? За да ми обясняват че не ми е тук мястото? Да ми запушват устата (дали на мене и на някой с когото искам да си приказвам е все едно)? Това, което ми хареса тук вече го няма. (Дали го е имало? Кой знае...)
Та домакините, тъй като ме поканихте тук (не е ли всеки линк към клуб една покана?) бих се радвала на някой и друг тип. Както разбирате (надявам се) не подлагам на обсъждане нито вашата групичка (всеки има право да се групира както си иска) нито принципното ви право да си имате място където да си лафите един с друг (държите ли да е публично?).
10x

вратата на спалнята щироко отворена и в следващия момент пляс или хоп темичката, мнението затритоооо.. Ми затворете си я бе домакини - никой няма да ви досаждаще си седите като на тайната вечеря.. 12те апостоли и ще се оглеждате кой е юдата

togava ste ima "vratata na banjata e zdravo zakljjuchena, no slunceto vliza otvun prez prozoreca..."

можеш ли огря

tova na stanoviste li ti zaprilicha?
ne e, vupros e i ne e dori retorichen

добре тогава поправям се и казвам ............и аз мисля по този начин и бих искал да задам такъв въпрос.........обаче пазя поведение и не го задавам аз .........обаче мозъка ми неподвластен на разума си мисли това дето ти го мислиш...........

az puk si mislja nesto drugo- opitah se da buda mila, napravih usilieto da kazja gore dolu tova, koeto oste njakolko choveka izkrestjaha
ostavam s vpechatlenieto, che kogato chovek kresti mu otgovarjat puk bilo to i samo za da si pokajat silata na glasa
ljubeznite se radvat na ignore
ljubopitno

Хм.. Всичко е вглавата! В начина на възприемане! Като човек не може да промени средата, а иска да я обитава, следва да промени своето виждане.
Аз съм от скоро тук и на мен не мие приятно някой да се дърли, и за това се сремя да не вземам отношение. Ритам само когато някой ме настъпи по мазола!

Винаги ли искаш това, което искаш винаги или понякога искаш нещо друго?

az puk si imam drug princip- ili se opitvam da promenja ili si traja.
doskoro si traeh
otnosno vuzpriemaneto... ima nesta koito predpochitam da ne vuzpriemam...
znam, igraja si s dumite, njama poveche
usmivka

такава е първосигналната реакция...........човека е устроен така чисто физиологически да възприема и предотмрати най силния дразнител...........виждаш ли колко е лошо човек да използва гръбначния си мозък не по предназначение.............

... може би и едните и другите се умориха и сега регенерират гласните си струни. Струва ми се, че сравнението със спалнята не е подходящо. Тук не пишат само 12 човека, пишат около 40. И лично аз винаги съм се чувствала добре дошла, винаги е имало кой да ме ободри или да ми се зарадва. Но и никога не съм си позволявала да нагрубявам, да лепя етикети и да бъда обществен дразнител. Неслучайно съществува поговорката "Каквото повикало, такова се обадило"... но би било безсмислено сега да установяваме кой е хвърлил камъка пръв, защото ще имаме приблизително същия успех, както ако се опитаме да отговорим на въпроса за яйцето и кокошката. Истината е, че всяко взаимоотношение е двустранно. Един виновник няма. Всички правим грешки, човешко е и е простимо. Ако има кой да си надвие на егото и гордостта. Баси гнусното качесто - гордост.
Също така, фатални неща няма. Има разрушени неща, които могат да бъдат построени отново. По-добри от преди. Но се искат, разбира се, труд и желание. Не става, ако седиш отстрани, клатиш си краката и критикуваш другите, докато строят. Защото тогава на тях ще им писне в един момент и ще си изпуснат нервите. Безсънна го каза нееднократно: клубът е в дир-а, защото е отворен клуб. Защото се търси комуникация. Приятелство. Обмен.
Клубът е правен с много любови добро желание. Мисля, че критичарите пропускат да го отбележат. Както пропускат и други неща.
Недопустимо е подобни дискусии да се водят на личностна основа. Ако не харесвам някого, това си е моя работа. Но тук става дума за общество, макар и виртуално. А в обществото е важно да функционират механизмите, които го сплотяват. Иска ми се да можехме да се абстрахираме от личността на събеседника си и да общуваме по същество, за да се стигне до решение, което да е приемливо за тази част от пишещите, които искат да останат тук. Другите биха могли да си тръгнат, вместо да наливат масло в огъня и тъй като те не държат на този клуб, се чудя защо не го правят. И стигам до много нелицеприятно заключение - комплекси и нуждата от избиването им. Но за чия сметка?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

mene me biva da razbiram, ma se chudja kato govorjat za NEnegativizum, vjarvat li si? ... pri tova polojenie

taka, purvo ne shvanah zasto pishesh imenno na mene edna chast ot tova koeto si napisala.
ne bih mogla da ne se abstrahiram ot lichnostite tuj kato si njamam i ponjatie ot tjah- obstuvam sus suvkupnosti ot postingi, nisto poveche. poradi tazi prichina i smjatam da ne priemam tvurde lichno edna chast ot postiga ti, kojato bih mogla da smetna za zasjagasta me.
moja problem e, che vupreki che prochetoh predpolagam povecheto ot mnogobrojnite deklaracii za otvorenostta na tova obstestvo, za koeto govorish njakaksi ne go usestam. predlagam da ne objasnjavam zasto- imenno zastoto poslednoto nesto koeto iskam e da nalivam maslo v ogunja.

Пиша го, защото сметнах, че е добре да имаш отговор. Пиша го, защото ти обяснявам теоретично ситуацията. И в никакъв случай не го адресирам лично към теб, още по-малко, че изобщо не те познавам. Затова си права и да не го приемаш лично. Не е. Нито пък е засягащо, а по-скоро трезво-реалистично. Аз не съм от "нашата" или "вашата" фракция. В случая се явявам аутсайдер. Откъдето и да стреляш, все мен ще улучиш.

Щом не се усещаш предполагаемата отвореност на клуба, а той претендира за такава, явно е време да я създадем. Аз съм насреща.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Blagodarja za grijata
chudja se obache kakvo imash predvid pod "az sum nasresta"

Това отново беше по-скоро обръщение към клубарите като цяло. Имам желанието този клуб да бъде, кавото беше. И имам желанието да допринеса за това. Но сама клуб не правя. А за да се случи нещо, първо трябва да се прекратят калните битки. Ви обяви тайм-аут... някой дали ще я послуша?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

estestveno sum suglasna s neja, zatova i idejata mi ne beshe da vodja kalna bitka, opitah se da go pokaja.
maj naj veche iskah da izrazja razocharovanieto si ot tova, koeto se sluchva tuk. i ot tova, che bjah izlugana za idejata na kluba.
no kakto kazahme time out
gotina vecher ti pojelavam

Учебна вечер за мен.

Разочарованието следва винаги завишени очаквания. Тъй като съм се научила да свеждам очакванията си за събитие или човек до абсолютния минимум, рядко нещо ме разочарова, а когато го направи, не търся причината за това извън себе си. Да бъдеш разочарована по външна причина, означава, че предпоставяш - поведение, реакция etc. Само че в живота няма такава статика, която да можеш да препоставиш. Едно очакване винаги е свързано с миналото. А миналото априори е мъртво.
Същото важи и за "чувствам се излъгана". Лъжат нашите представи за нещата, а не самите неща. Те просто са това, което са.

Казвам ти го принципно, извън диалога за клубната политика. Може би ще ти бъде от помощ, като отношение към нещата.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ezika vinagi e netochen, oste poveche kogato se stremish da shepnesh a ti se iska da krestish
10x za dobrojelatelnostta