Честно ли е?

Току-що дъщеря ми ми зададе този въпрос по телефона. "Честно ли е тези, които преписваха на класното по литература да имат шестици, а аз, защото се постарах да направя всичко сама - не?" Класното е съчинение разсъждение на тема "Азбучна молитва" от Константин Преславски.
КАК СЕ ОТГОВАРЯ НА ТАКЪВ ВЪПРОС? До довечера трябва да реша дали да търся аргументи за оправдание на учителката или да кажа на дъщеря си нещата, които наистина мисля по въпроса. Вие как бихте постъпили?

не оправдавай никого - най-малко пък учителите, само защото са "институция". всичко подлежи на поставяне под въпрос. и й кажи какво мислиш по въпроса. сестра ми и аз все имахме свое мнение и все се разправяхме с някой учител, но ето ни и двете - справяме се отлично с доста неща. и никога не сме робували на предразсъдъци. може би, защото никога не ни учеха да се подчиняваме.

Кажи и истината...
Иначе може да я открие като мен: Час по английски след контролно учителя:
- На ученикът Х поставям 6 защото той въпреки че е преписвал, си е направил труда да препише вместо един абзац целият урок.
И на заден фон аз без преписване с 3-ка единствената в класа. Защото не съм назубрила дума по дума 3 страници урок, а съм си позволила преразказ....
Е по-добре да и кажеш от сега истината да знае,че поне не само тя мисли така...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

И аз така мисля. Благодаря за подкрепата. Още повече, че има много факти, които ми е безкрайно трудно да си обясня сама на себе си, камо ли на дъщеря си.
1. Още в деня след класното дъщеря ми каза, че много от съучениците й са преписвали. Според мен един учител не вижда, че учениците му преписват само когато НЕ ИСКА да види или се прави, че не вижда.
2. Мисля, че един преподавател на място, който си познава учениците, не може да не разбере кога едно дете е преписвало и кога е работило самостоятелно.
3. Извода, който се натрапва от само себе си е толкова неприятен, че даже не ми се пише...

И при нас ситуацията е аналогична - тези, които са приписвали са с 6, дъщеря ми с тройка. Вярно, не съм чела работата й - довечера ще го направя. Онова което я питах по телефона беше дали има правописни и пунктоационни грешки и тя казва, че няма. Съдържанието какво е - незнам, но тя беше много доволна от себе си след класното - в смисъл, че е писала добре и в интерес на истината тя има добър усет за тея неща. В същност литературата й беше любимият предмет /до идването на настоящата учителка/....

За мен проблемът изобщо не е в оценката. Аз не съм максималистка и вярвам в това, че онова което човек знае и умее никой не може да му отнеме независимо от това как го оценява. Това се опитвам да внуша и на детето си. Лошото е, че всички тези "дребни" неща се превръщат в уроци за живота на нашите деца.

но това явление не е характерно само за българското училище, а го има навсякъде.

Ако това ще успокои малко дъщеря ти, дай и пример с мен. Давах уроци на колегите си - състуденти по латински и старобългарски, накрая те имаха по-високи оценки от моята, защото изобщо не разчитаха на това, което им обяснявах а си направиха пищови.

Да, тогава ме хвана яд обаче и до ден днешен помня какво съм учила, а те не знам дали изобщо помнят че са учили тези дисциплини.

Можеш да дадеш и пример със съседа, който трупа пачки седейки на терасата и обикаляйки улиците (не вярвам да нямате такъв съсед) докато ти се блъскаш и работиш. И това не е честно, но рано или късно всичко си идва на мястото - това можеш да гарантираш на твоята дъщеря.

Поздрави я от мен, че е постъпила достойно като не е хитрувала, а е разчитала на себе си!

Браво!

оценките са важни за децата. за тези деца, които се стремят да вървят напред. не всички деца постигат добри резултати по всички предмети, но не е и необходимо.
според мен обаче си струва да се срещнеш с учителката - изиграй малко театър как ти се иска да се позаниваш с детето у дома, за да напредне. виж що за преподавател е и ако не си доволна поискай детето ти да бъде преместено в друг клас, но в писмен вид. а предишната учителка още ли е в същото училище? и преподава ли на същите класове? отиването в друго училище също не е невъзможно. не става въпрос да я местиш за спорадичен случай, но нещата трябва да се коментират, а не да се мълчи - родителски грухи, учителски съвет, директор.
едно много хубаво нещо има при традиционните частни училища (английските например) - учителите са под лупа, както и родителите, както и децата. деца се приемат с конкурс и то само, ако отговарят на разбиранията на директорката, но и учители се оценяват от родителите. та такива ми ти работи ................

Изтъкни довода, че всичко рано или късно се връща, дори и много по-лошо.

Hokus Pokus Jokahz Ryde

българските учители не са квалифицирани да разнасят писма, пък камо ли да учат децата на нещо различно от урока, който самите те са назубрили грешно..

Hokus Pokus Jokahz Ryde

не е честно ...........и живота не е честен спрямо честните хора но пък честния човек е честен спрямо себе си и това е най-важното............съжалявам ако ви се стори превзето но най-малкото се опитвам да се правя на умен..........честния човек в безчестно общество и безчестен свят е самотен човек...........и както пее тодор колев в една много хубава песен "самотния човек кал може да яде но няма да се моли"............време е за истината...........

Не си прав. Има изключително свестни преподаватели. Жалкото е, че са малцинство

You are caught in a prison
Of your own devise

Дали ако и тя беше преписвала и сега имаше 6 , щеше да се чувства добре . Щеше ли да е горда с тази шестица или щеше да се срамува пред себе си, защото преписването е унижение, все едно да си плюеш в лицето....
Кажи училището кое е да не си пращаме там децата.......

Според мен всичко зависи от това какво възпитание са или не са дали родителите. С други думи - първите 7 години.
А наистина е интересно да се знае в кое училище се е случило

You are caught in a prison
Of your own devise

Изтъквам довода, че рано или късно всичко се връща, но КАГЕГОРИЧНО не съм съгласна с мнението ти за българските учители.
Но не ми се спори, защото няма смисъл.

eto ti niakolko idei za "uroci za jivota"
urok nomer edno - jivota ne e chesten
urok nomer dve - kolkoto i da se vyrtish, gyza ti vinagi shte e otzad
urok nomer tri - ne mu se pritesniavai - i tia kym koito jivota vinagi e chesten i tia koito vinagi imat po nechii gyz otpred - i te shte umrat.

Кажи това, което мислиш и искренно се надявам да не е, че трябва и тя да преписва.
Според мен тези, които преписват нямат нужните знания, освен това преписването има нещо от рода на измамата, за това съм против. Предпочитам да имам по ниска отценка, но да не съм преписвала.
Стойността на децата ни не се състои в отценките им, а в тях самите, в държанието им, нравите им и обичта им. За какво ми е да имам един отличник, който преписва и има доста дефицити като човек и личност????

:) от мен

carpe diem... noctumque

Отговарям си честно. Защо трябва да крепя авторитета на учител, който сам си го срива? Така ставам нечестна и към детето си.

...Лошото е, че всички тези "дребни" неща се превръщат в уроци за живота на нашите деца.

...tove ne e loshoto....vsichko ostanalo moze da e losho, no tochno tova e nehstoto koeto dava predstava na dezata,che Zivota sam po sebe si ne e chesten...
i ne moze da bude suvsem vuv vsichki aspekti...

...az taka im obysnyvam na moite , kato kazat che neshto ne e bilo chestno.....rano ili kustno te stigat dos istinata ...za nechestnostta...


ako se zapitame...chestno li e nykoi da raboti malko , a da poluchava mnogo, a drug koito raboti mnogo da poluchava malko....ne e , no vseki si e napravil svoya dogovor pri zapocvane na rabota i e bil sthastliv.......

dokato razbere che ...drugiya do nego poluchava poveche ....a raboti dva puti po malko...
...posle horata kazvat...kapitalizum ..koi za kolkoto se prodade...
ta taka...

няма смисъл защото, мойта среща с учителите е била в по-близко минало от твойта:)

Hokus Pokus Jokahz Ryde

хубавите учители са като извънземните. Всички твърдят, че ги има, но никой не ги е виждал:)

Hokus Pokus Jokahz Ryde