самонаблюдение

удивително как най дребната глупост или лекомислено поведение повлича след себе си друга дребна глупост и изведнъж без да си се усетил глупостите се превръщат в лавина, която те завърта, отнася и задушава...

казваш си "дребна работа, аз тия неща съм ги надживял и мога да си го позволя вече", а всъщност нищо никога не си надживял, докато изпитваш садомазохистичното желание да правиш глупости със себе си и да си мислиш, че ще ти се размине...

и колкото по високо се изкачваш по заснежените, хлъзгави склонове, толкова по безумно става да се провикваш "айларипиии", за да чуеш ехото.

яямммммм

Така е защото горе вървиш по ръба на хребета. Нямаш възможност да се разсейваш, защото падането е главоломно. Не, че е кой знае колко непростимо, но те чака пак катерене до там, където си стигнал преди. Хора сме, все пак и май понякога си търсим падането.
Приятно катерене, вятърко! Всички сме катерачи, всеки за неговия си хребет. Що пък да не си викнем за поздрав от високото. Пък може и телепатично, да не предизвикваме лавини.

Колкото по-високо се катериш, толкова е по-голяма вероятността да паднеш... И колкото по-отвисоко падаш, толкова повече боли... Затова не бързай... Освен ако не си претръпнал... от натъртвания, от удари и падания...

Всичко което не ни убива - ни закалява

I love this game!

Много мъдро прозрение.
Остава да сме още по-мъдри и да се учим от лавините на другите. А примери дал бог.
Всъщност и това ми е основната забележка към Ошо напоследък-че всичко позволява...защото се е заблудил, че работи със зрели хора. Или заблуждава хората, че са зрели....А лавината става все по-голяма и помитаща. И после-Ай, какво стана. И нима това пожелах!
Може пък някои да имат нужда от помитаща лавина...а ние да имаме нужда от наблюдение.

хм, то аз съм претръпнал, ама това не ме оправдава да правя глупости.

едно е да се подхлъзнеш и да паднеш, а съвсем друго е да подскачаш на един крак по стръмните пътеки, защото си си внушил, че нищо не може да ти се случи. така и крака можеш да си счупиш, и главата, и пак ще ти е малко.

яямммммм

знам, ама това са само думи. и трябва да ги разбереш на свой гръб тези думи.

яямммммм

в ниското няма лавини, там опасността е да паднеш, да се препънеш както казаха другите, ама в един момент става така, че неща, които си си позволявал преди, могат да се окажат фатални за теб...

моите уважения към Павлов, ама ми се струва, че има някои области където човек не може да трупа опитност като наблюдава другите, а само върху собствения си гръб... или може би само аз съм такъв твърдоглав вятър :)

иначе аз прекрасно знам до какво водят грешките и въпреки това ги правя като си казвам - дребно нещо, какво толкова може да стане?
ужасно е да се вслушваш във вътрешния си глас...

яямммммм

Ако можеше да разбираш наистина, щеше да усетиш, че не са само думи, зад тях е .............

Не знам какви върхове катериш, обаче като стигнеш до някой връх, ще разбереш, че този връх не е онзи връх...или пък че не е бил достатъчно висок, или пък че ти е изглеждал по-висок, а той не е в действителност И че за да стигнеш до твоя връх, трябва да слезнеш от този... После докато слизаш надолу, можеш да се откажеш от твоя връх и да си избереш друг... А в това време да ти стане ясно, че твоите глупости не са глупости и ще им сложиш друга "табелка"... а също и, че от многото падане - "падането" се е превърнало в "ставане"...

I love this game!

да, усещам, че зад тях стои опитност.

и зад моите стои.

на за някой който не ги е изстрадал, може би наистина ще са само думи, това исках да кажа :)

яямммммм

хм, интересна гледа точка.

ами ако поради глупост паднеш така, че да си счупиш крака?

така ще си стоиш на едно място за доста дълго време.

яямммммм

Ти не писа ли това за тези, които ще го разберат, защото са изминали път, в който са падали и ставали и при всички случаи продължават напред, нагоре, абе няма да спрат да се движат към висшата си същност.

Какъв крак, ти нали си вятър...?

А ако паднеш и си "счупиш крак", ще придобиеш опит, ще имаш време за вътрешно самоосъвършенстване и самонаблюдение, ще прочетеш някоя стара книга или друга, за която не си имал време и ще разбереш защо си в това положение... При всички случаи, следващия път ще бъдеш малко по-внимателен...

Учителя Дънов казва /перефразирам по спомени/, че счупен или изкълчен крак е в резултат от погрешна "мисъл"... /или стъпка/





I love this game!

Значи е трябвало да седиш на едно място, сигурно ти е необходимо да се спреш за твое добро. Когато трябва да осъзная нещо пропуснато от бързане, винаги ми се дава червен сигнал - неразположение някакво или дори болест, за да се спра. След подобен случай винаги разбирам колко ми е било нужно точно това. Обикновено прочитам точната книга, слушам най-подходящата за мене за момента музика или нещо подобно.
Отношението ни към всичко е важно - да благодарим за всяка ситуация, в която сме поставени и да я изживеем пълноценно, осъзнато. Тогава тя е имала смисъл, иначе е загуба на сили, а това природата не прощава. Пак ще ни постави на изпитание, за да се качим на следващия връх.

това е вярно, но трябва ли да се стига до там?

аз наистина никога не съм си чупил крак или ръка.

яямммммм

направо! то и аз като влязох в дира си казах "хайде само едно постингче за майтап"...

хм, интересно разсъждение... как смяташ, всичко, което ни се случва, ли е за добро?

яямммммм

Понякога има инерция, но всъщност ти не можеш да знаеш кое е по-добре за теб... Елементарен пример. Представи си, че счупиш крак и лежиш в къщи. По този начин е възпрепятствана лоша катастрофа, поради която оставаш за цял живот на легло... Изгрев писа преди малко - бъди благодарен...

I love this game!

ами не, не писах за падане и ставане


аз писах за лекомисленото крещене "ихуууу" в лавиноопасната зона... :)

яямммммм