Докога?

Докога трябва да вярваме в нещо, в което сме (били) убедени?
Ако два пъти съдбата ни вкарва в един и същи капан, трябва ли все така да бягаме от него..а може би не е капан...а рай? ...
И всъщност докога човек трябва да се бори за нещо?

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Дотогава, докогато обстоятелствата, прецени поне относително обективно, аргументират вярата ни. Или докогато действията се покриват с думите. Или докогато Вярата е в тебе, независимо от разума, противоречието между това , което чуваш, и това което виждаш, болката, лъжите, дребните предателства , извъртанията, инфантилния егоизъм... докато е останало поне едно здраво място в душата ти - обречена си да вярваш.
Няма капани на Съдбата, не се заблуждавай...изборът е кой всъщност от капаните да предпочетеш..Идва момент, в който рано или късно трябва да спреш да бягаш, да се обърнеш с лице и да срещнеш страховете си...или капана, или Добрата ламя от приказките, все едно - въпросът е да спреш да бягаш. Какво значение дали е рай или ад - смисълът е само в твоята смелост да направиш избора си.
И се боря дотогава, докато имам лице в огледалото...загубя ли лицето си, потъмнее ли огледалото....The ehd.

П.С. : Имаш ли лице в огледалото ?

eeee, ami stenite sa za da si blyskame glavite v tiah(za syzhalenie). ili pyk glavite sa za tova da gi blyskame v stenite - vypros na gledna tochka. a dokoga? mi dokato ne gi razbiem okonchatelno, predpolagam.
P.S.neshto te e razstroilo ili taka si pitash po princip?

Ако нужното е нещо, което е крайно неприемливо...ако от 1,5 % вероятност съдбата е улучила тези 1,5%...това не може ли да означава, че не вървиш в нужната посока? И дали тогава отказването не е без време..а навреме...
Не ти не си разбрала, а аз не съм се изразила правилно....трудно ми беше да обясня...Ако днес съм убедена, когато правя нещо...т.е. вярвам в него...докога трябва да вярвам...къде е границата...ако вече се чудя дали трябва да бъда все така убедена...не...ако преди време съм била убедена, извършвайки нещо и съм принудена отново да го извърша...трябва ли да бъда пак убедена...ако...виж горното :)...Аз си отговарям "не"...тест...егати теста...дали наистина искам това, което искам? Точно това се питам и аз...на всяка цена ли трябва да го искам? Ако не мога да я дам?

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Точно...да прецениш...но няма обстоятелства, които да аргументурат Вярата ми...и е нямало май...освен едно...но докога едно може да устои на десетки?
Навън има буря...знам, че след час може и да грее слънце...после да следват седмица-две слънце...но знам, че пак ще има буря...и така безкрай...Ако започна да вярвам, че има начин да няма бури...но знам, че няма да има дни, в които да няма нито един облак...това по-добре ли е? Ако всичко ме води към това...?
Да спра да бягам...хм...в момента да спра да бягам за мен означава да вляза в капана :)(
Огледалото потъмня..и пак се проясни...един път...трябва ли да има втори път? Ще има...
А лицето ми ..............................не обичам огледала....

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

...Или разбием собствената си глава :)
Именно това се питам...кога трябва да разберем (да осъзнаем), че стената е по-здрава...след колко рани?
Аз все си питам...и когато не мога да си отговоря, се разстройвам :)

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

"били убедени" означава че сега не сме и защо да вярваш в нещо в което си била убедена. Явно се е случило нещо което те е накарало вече да не си убедена в това и то трябва да е достатъчно за да не си задаваш въпроси.
Явно и ти не знаеш какво искаш или хем искаш хем не ти стиска.
Човек трябва да се бори докато вярва в нещо спре ли да вярва в него и борбата няма смисъл. На теб не ти е това проблема ми се струва.
Оправдание за нещо търсиш май. Хубаво е да видим че другите са на нашето мнение но е тъпо. Що желаеш нещо направи го а ако не можеш да намериш каквото търсиш разбери защо е така. Проблема може да е в теб.

Я виж... някой с мисли - близки до моите... приятна изннада...

Леска... много сложна тема.... ах....как ме сърбят пръстчетата :-)
Но накратко... границата е там, където разбираш, че грешиш... тогава спираш и се опитвш да поправиш щтетите доколкото може... после виждаш защо си грешала за да си по-подготвена следващия път...
И така нататък... много неща мога да кажа... но ще се огранича с това... ако си сигурна в нещо... не се отказвай... колебаеш ли се... по-добре дествай...

Всъщност и сега съм убедена, че първия път съм постъпила правилно. Отново бих направила същото при същите обстоятелства...но... както казах..ако сведеш вероятността нещо да се случи до 1% (буквално :)..и то въпреки всичко се случи..теб не би ли те разколебало за втория път?
За съжаление това, за което говоря е нещо, което мога да контролирам...но...потретвам...до намаляване на вероятността до 1% :) И щом съм направила това, значи зная какво искам...само че...уморих се...съдбата е гадна и използва непозволени удари под кръста

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Така и направих...
...съжалявам, не става въпрос за любовни отношения, връзки и подобни...
...по дяволите..не може това да е цената..не може...трябва ли някои неща да са толкова скъпи? Ако всъщност не знаеш дали ще имаш нещо, как да платиш толкова много?

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Докато сме убедени в него. Понякога гадости ни карат да се съмняваме в правотата на убежденията си, но това съвсем не значи, че те не са правилни. Всъщност не се сещам за нещо в което вярвам и по дадена причина, ако щеш и за миг, да не съм се усъмнила в него.
Иронията е част от живота, тази палавница и още няколко като нея ни бъзикат главиците непрекъснато...да не вземе да ни доскучее нещо
Ако съдбата те вкара в капан...трябва ли все така да бягаш? А защо си бягала не разбрах, сама казваш, че това може да е рая, а от личен опит знам, че бягайки от нещо по подразбиране, а не защото наистина трябва води до пагубни последствия.
Една умна жена ме научи, че трябва да се отпускам, че не мога предварително да знам кое е лошо и какво добро, че не мога винаги да рисувам бъдещето си и да предположа всичко. Искам да ти кажа, да не бягаш веднъж. Може би, ако се отпуснеш и изживееш този така наречен от теб "капан" или "рай" нещата ще ти се прояснят, а пък може съдбата да иска точно това и за това да ти го поднася непрекъснато въпреки шанса от 1%, въпреки теории и вероятности и ако е така никое бягство няма да те спаси.
Играй, рискувай и се пази...


Път след път, пътища много...

Хм..този "капан" или "рай" ще трябва да си го изживявам цял живот...мило...Няма място за проба и грешка...и за връщане обратно...
Не, не бягам по подразбиране, а по знание...и сигурност...рядко съм толкова уверена в нещо...като написах рай...по стар навик допуснах и противоположното. мнение :-)...но вече съм живяла в този рай и доброволно съм го напуснала...защото явно предпочитам този ад пред другия рай :)
Благодаря ти...

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Да, неизвестното плаши..в това си напълно права..именно поради това се замислям дали не спра пред подобна преграда и да си остана в известното...
Лично аз нямам прекалено големи очаквания...всъщност гледам твърде реалистично, че даже и леко песимистично...ако имах големи очаквания..сигурно щях да имам и повече сили да се боря за тях, не е ли така?
Да, погледнах и от обратната страна...много плащам, но пък знам за какво плащам - за да нямам...а иначе, както и ти сама каза...неизвестното плаши..и може очакванията да се по-големи от реалностите...т.е. не може да бъде наистина определена цената...или накратко..не знам за какво плащам...

"...Аз съм лъжа, която казва винаги истината..."

Просто ми се струва.. погрешно.. да възлагаш очакванията си на "нещото".. защото доколкото разбирам от постингите ти, това нещо е извън теб.

За едно и също ли говорим между другото?

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден