Децата и истината

е, аз предлагам да си продължим "споделянето".

всъщност тук имаше една тема на Lucid за възпитанието, децата и ...

искаше ми се по нея да напиша нещо и ето сега ще го направя...

Аз имам две дъщери на 15 и на 8 години. Ще напиша нещо за това.

Всъщност обичам ги… много ги обичам… и не го крия от тях.
Не си спестяваме ..любов. Не се преструваме когато сме уморени и не се налага да лицемерничим и да се правим на "заинтересовани" когато съвсем не са това мислите ни. Казваме си го винаги, направо, директно.

"Виждам, че си уморена, гадно ти е.. и въобще не искаш да говориш за каквото и да е. Разбирам те. Знаеш как те разбирам. Обичам те. Излизам, ако искаш да дойдеш с мен ела, но си вземи нещо връхно защото май ще стане хладно…"

След това тя и аз вече сме в колата и не говорим. Съвсем не говорим . Пуснала съм касета с любимите ми събрани метъл стари песни от 80-те.
"Свръх готини са - обичам да те гледам когато слушаш тая музика. Тогава очаквам еднакво, както да заспиш веднага, така и да изкрещиш внезапно."
Не бях се замисляла как изглеждам отстрани в подобни случаи...

Карам бързо (аз съм свикнала), но на нея и се вдига адреналина..
"Ахъм.. мам, разбирам - имала си и по-спокойни дни".. Смях и … ръката й е изправена за гив ми файф. Бързо изпляскване на две по пет и свивам по "стамболийски".
Всъщност отивам да взема едни материали, имам време и съвсем не бързам, по навик натискам педала на газта, а може и наистина да съм напрегната…
Стигаме до там където съм тръгнала . Чакат ме приятели, бърз служебен разговор и… си идваме на темата… Вече е 19.30. Всички сме уморени. Няколко нецензурни и груби думи, самоирония, и.. всичко си идва на мястото. Лори ме наблюдава. Заглеждам се в нея, точно преди да отговоря на едно предизвикателство от страна на "колегата" .. само за миг прочитам в очите й… "ще се оставиш ли?".
Избухвам в смях.. Само аз и тя знаем защо… Той следи отчетливо всичко, а другите.. просто си пият бирата.. и участват в "разпускането в края на работния ден".
Ела да изпием нещо след вечеря - изричам аз, а той е смутен… Ще се прибера да оставя Лори в къщи, ще им приготвя на бързо вечеря и ще отидем да пийнем нещо в онова там готиното заведение до нас. Ела ме вземи къв 21.30 . Ок? ОК!

Лора е заинтригувана и весела… Разговорът неволно преминава към нея. Свикнали са с нейното присъствие и я обичат по своему.. Влиза бързо в разговор. Мисли бързо.
Игра на думи. Съсредоточена е. Току-що "съвсем невинно и по детски" заби "колегата".

Ставаме и тръгваме двете за в къщи. Обратният път е винаги по-дълъг… а Бог знае защо пък винаги се взима за по-кратко време. Винаги е така. Имаме време за кратък разговор и тя казва. "Знаеш ли.. понякога не разбирам защо толкова прости неща, като да кажеш "извинявай", се приемат …" Клаксон прекъсва изречението й. Поглежда ме и ... и с усмивка продължава.. "а понякога всъщност е направо ненужно да го правиш".
Все още не разбирам какво я е притеснило през деня. Поглеждам я с оня поглед, който тя ми прати когато ми трябваше нейната подкрепа…
" ами Диди днес разигра ня`ква драма само защото … ". Продължи да говори.
Слушах я, а тя дори не забеляза, че бях спряла колата пред денонощния магазин съвсем близо до нас. Бях се замислила .. слушах я с интерес. Не ми зададе въпрос нито веднъж.. просто говореше.
За миг се спомних татко. Бях малка. Вероятно не очакваше да го разбера, но ми каза: "Един ден когато ще имам нужда, не ми спестявай истината - ще ми трябва на мен. Ти още ще я знаеш, а аз ще съм я забравил."

Виждах "истината" в дъщеря си за кой ли път. Тя я знаеше. Просто живееше с нея. И никога не ме бе питала за "правилните" и "непревилните" неща в живота. . Май бях пропуснала да украсявам живота пред нея. Бях забравила да й кажа, че е добре да излъже когато стане трудно. Бях забравила да й кажа, че лицемерието ще й спести главоболия. Бях забравила да й напомням, да бяга когато някой я уплаши.
Стоях и я гледах и.. я обичах.
Как тя умее да изживява Всичко. Как умее да плаче и от това, да не се чувства унизена, как умее да се смее и с това да заразява с радост себе си. Как умее да недоволства и в яростта си да изхвърля омразата. Как умее да казва "извинявай" и с това да се почувства силна. Как умее да казва "Беше глупаво от моя страна, но пък пробвах". Как умее да казва "харесва ми и това е всичко."

Как тя на 15 години е разбрала истината на живота.
А може би никога не съм и пречила да я забрави… Да се отдели от нея.
Вярвам й. И я обичам. И тя го разбира с цялото си същество.
А може би и аз като моя баща просто очаквам да си припомням "истината" … от нея.

А за малкото да не говорим.. На 8 години те са по-мъдри и от тибетски монах.
Просто ги оставете… да усещат живота.
Не им показвайте "Грозния и Страшен живот", защото той е такъв само за "забравилите истината за живота".

Беше много сладко... двете близначки на моя любим са на 7. Седим ние в "Сладоледената къща" на моя рожден ден и те са ми се накачили по колената, а с тях са брат им и майка им.

- Ти имаш ли си гадже?
- Ми не.
- 'Що си нямаш гадже?
- Ми нямам си.
- А не искаш ли да станеш гадже на тате?

Без коментар.


Who does not love too much, does not love enough - Pascal

А когато те попитат " защо си тъжна?". Никога не им казвай защо… Няма да ти повярват. А и със сигурност ще се наложи да ги излъжеш… , а те това ще го разберат не с думите, а от очите ти.

Най-добре просто се усмихни, защото този въпрос за тях е всъщност подканване да очакваш красивото.., колкото и да не го виждаш точно сега… те го виждат . Довери им се и им повярвай.!

Топлиш ме. А онези трите диванета ми липсват... Ден, преди да си замина, ги водихме с баща им в природонаучния музей... и помня как тичат на 100 метра пред него, за да ми се метнат в обятията, изчаквайки се...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

когато ти е най-тъжно си спомни тия 100 метра и как се стопяват само защото някой тича към теб, защото ти си с разперени ръце и... го чакаш...

не спирай да чакаш... децата го могат...

... не знам как интуитивно усещаш какво да ми кажеш, но искам да знаеш, че е точно на място, точно на време... и че сигурно много ще мисля за това тезуи дни. Благодаря ти...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

)))))))) и аз незнам...

ще питам Лора и Марайа утре.. те със сигурност ще ми кажат как се получава така....

имам чувството,че днес съм влязла нета,само за да прочета твоите думи.
ох,точно така е.моето прекрасно момиче днес става на 15.точно така е.

а вчера като се прибирах от работа (минавам покрай една детска градина) вървях зад майка с три годишно детенце.
тя:и какво ще ми купиш за рождения ден?
то:ще ти купя...ще ти купя...дъга!
тя:а не е ли по-добре нещо друго?
то:добре тогава.ще ти купя...пеперуда!
тя:не..какво ще кажеш за една блуза?

избързах напред.господи!тази жена беше забравила.
още продължавам да се чудя къде по пътя си е загубила великолепното усещане какво е някой да ти подари дъга...или пеперуда....

лек ден ти желая!и благодаря

имаш ли зелена улица не пресичай на червено

Пиша го втори път, щото първия излетя. Обичам дъщерите ти, нали може

"Преди да родя, никога не съм мислила, че ще ударя дъщеря си. Но се налага. Когато избяга, когато хвърли и последната храна в къщи, за да си помисля че я е изяла, а аз гладувам за да има ТЯ тази храна ... тогава не мога да не я ударя."

Искам да знам, как ще се справя аз. Как няма да бия. И дали ...

Истината за живота ли ? Питай Безсънна. Тя знае истината.
А децата знаят част от нея... много малка, но много чиста част, много истинска. Ето, това е.

* Wake up !

Най-лесното е, да си го изкараш на едно дете. И най-тъпото. Маризът не е аргумент за възпитание, а за принуда.

Малиии! Колко учено се изразих!

Болест е, вирус ! Ъм тъй то, сЕди тука и в чУдо ш'са видиш ... Ти келнер ли беше или съм са припознал ?

* Wake up !

Ъхъ, нещо такова. Прибирам сметките. Затуй ги разбирам тея работи.

Уел, прочетох цитата.

Не съм застрахована от нищо в живота.. от нищо…
Нито от грешките, които сама ще направя (и съм правила), нито от грешките на любимите ми хора (децата в случая).
Всеки може да "види" много неочаквани и сюрпризиращи за него неща, макар да си мисли, че той е защитен и "тия не на мен", но… животът ми е показал друго.


Искам само да споделя моето мнение, че "Няма злояди деца, има страхливи майки". И съм готова да защитавам това си мое твърдение.

Всяка майка (за бащите не говоря защото не съм била никога баща) вреди на детето си само със страховете си, собствените си.
Не говоря за амбиции, за принципи, и каквато се сетиш там блудкавост , това всичко аз наричам "СТРАХът на родителя" и последващото безсилие и съответните грешки.
За съжаление както с любовта, така и със страха влияем на децата си.

Колкото сме по-страхливи ние родителите, толкова са по-страхливи и децата ни.
И бягането от вкъщи, и хвърлянето на храна , и лъжата, и… ВСИЧКО, каквото се сетиш, и което наричат "лошо възпитание" е … пренесен страх на родител към дете…

Разликата единствено е, че нашият страх наричаме "Отговорност", а техния "лошо възпитание". и винаги се чудим къде е разминаването. А такова няма. Възпитаваме ги в страх, а очакваме Любов. Това го няма никъде, още по-малко пък в природата, на която пък са подвластни децата, докато не ги изтръгнем точно ние от нейната хармония.

Всъщност страхът има много имена и винаги си намираме най-подходящата звучна дума, за него, за да останем героите във филма, наречен живот.

Твоят цитат е прекрасен пример за това.
" когато хвърли и последната храна в къщи, за да си помисля че я е изяла, а аз гладувам за да има ТЯ тази храна ... тогава не мога да не я ударя."

Всеки дори начинаещ психолог може да ти разтълкува поведението на детето в конкретния случай.- СТРАХ, предизвикан от страха на родителя. Страх от различни неща и затова наречен по различен начин.

еееее сигурно в първия, излетял постинг си казала и нещо и за майка им.. ?!
м?

ахъм, прав си.. и още как...)))))


макар, че нищо против боят нямам, иначе
Има си той смисъл, но не и като възпитание и още по-малко пък за деца...
Боят е средство като парите... разменна монета един вид.

Аз уважавам хората, дето умеят да взимат. А най-обичам тия дето умеят да те накарат да им дадеш.

това си е изкуство. Аз не мога се справя с моите сметки. Винаги на тотала съм на минус. И не стига, че давам ами и рестото си не взимам.

А когато ми вземат майсторски, професионално, един вид, се кефя , нищо че пак минавам на минус.)))) Много обичам тарикатските работи...

Научи ме на някои тънкости... плс.

омая ме с историята си
но този постинг...
ъъъ... прочетох го 3 пъти и пак не разбрах - защо страх?
не усещам, помогни моля

Ще говоря с тях лично (още един постинг го отнесе безвремието, а дано тоя..) и ш ти пишъ