Re: Поредната тъпотия

светът е оцелял защото се е смял не се заяждай за дребни неща

Stiga se kazva, kogato chuvstvame vutreshna ubedenost da go napravim - toest dali sme si smetka, che ot tazi vruzka ne poluchavame nishto, ne se razvivame kato lichnosti, ne se obogatiavame dushevno i finansovo. Togava kazvame stiga. Vsiako produlzhenie e kato agoniia pri bolen ot rak - znaesh che shte umre no go zakrepvash.
Tova, obache pri luibovta ne e nuzhno.
Kazvash si stiga, kogato si pomislish kakvo te debne otvud horizonta - hubava zhenska usmivka, iasen i razbirasht pogled, novo tvorchesto i priznatelnostta na pulikata. Topul den oseian s prelesti na plazha /istinski i nepodpraveni/, pregrudkata na moreto i laskata na sluntseto. Pri vsichki tezi vuzmozhnosti za shastie da se muchish s obrechena vruzka - ne si struva.
No da kazhesh stiga triabva samiat ti da go reshish i da gi napravish - samo ti davam orientir, za kakvo da mislish, za da gi kazhesh.
I niama da ima stiga....

I ne izglezhdaj zhaluk, a nameri dobrite neshta v sebe si i produlzhavaj natatuk....

знаем, че не става като на филм ъъъъъъ ще кажеш ли кои филми визираш
защото ако е Японско или Европейско кино и някой неща дет се случват там направо няма да ти се ще да е като на филм

а това къде ти е границата - само ти можеш да си отговориш за всеки е различно

Only I can make the brightness dark @-`--,--

е от време на време все някой трябва да те ритне по задника

Only I can make the brightness dark @-`--,--

Границата ли?
Май зависи от това колко си силен...доколко можеш да вкараш и разум в постъпките си, а не си отдаден само на чувствата...
Не можеш да кажеш стига, ако на теб ти се е събрало много, но от различни неща...Ако едно и също нещо се повтаря няколко пъти...говорили сте за това..винаги се казва, че те разбират, но после няма промяна и се повтаря..тогава значи че или ти трябва да го приемеш или трябва да кажеш стига...
Трудно е, понякога разбираш, че грешката в била в теб, въпреки, че си мислел, че е била в другия...и че ти е трябвало да се промениш малко..а не другия и това след като кажеш "стига"...но...винаги е така, човек греши...

и мислиш че това е проблем хехехеееееее
ей са щи димонстрирам

както си де залепил за стената - и някоя жена много държи да те ритне по задника, гризва ти ухото ти се сгърчваш от гъдел и се обръщаш /неминуемо/ и докат се усетиш вече са те и сритали където тябва

/знам и други техники от една приятелка дето е републикански шампион по карате на веке мноу грубо ще стане /

Only I can make the brightness dark @-`--,--

Компромиси,компромиси,компромиси...започват неусетно и се нижат.
Въпроса е кой ги прави и защо?!
Никой не може да каже докога...


____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

според скромното ми мнение стои по следния начин: Прости и Забрави... ако мислиш, че си струва т.е. ако със "сгрешилия" те свързва някаква емоция. Любовта прощава всичко - но не бива да се прекалява с това, защото, както е известно "количествените натрупвания водят до качествени изменения" и ако грешките, които трябва да бъдат простени, станат твърде много, любовта престава да бъде любов, на прощаващия му писва и си вика: "е, ай стига вече". Та точно тогава се свършва и с чувства, и със способността да се прости всеки грях. Да умееш да прощаваш си е добродетел - обаче целенасочена и изчерпаема - умните хора прощават на тези, които обичат - но не безкрайно дълго.
Но може и да греша.

не може без компромиси...Няма пълно пасване отведнъж, няма дваме еднакви човека...Именно там е въпросът..доколко и как да ги правим компромисите...дали правим компромиса, но това ни тежи, дали казваме, че приемаме нещо, но не можем да го приемем..Да правиш компромис, без да си убеден в това, само по принуда, малко по малко скапва връзката...
Въпросът е да не ги прави само единия, да не прави само единия крачките към сближаване...и да не се оценяват колко са и кой повече компромиси прави...

Трябва ли да се търси у кого е вината?
Вината винаги е у двамата...малко повече или малко по малко у единия или другия...според мен не трябва да се търси вината, а какво е предизвикало неприятната ситуация..без да се казва...ти си виновен...това, че нечие действие е предизвикало нещо, не означава, че той е виновния...намери ли се причината..и двамата могат да си направят изводите...макар че..ситуация със ситуация не се повтаря..следващияв път пък може да се окаже, че същото действие е много подходящо при уж подобна ситуация...

Ти ми доразвиваш и обясняваш същото,което казвам и аз.
Повтарям си въпроса-докога?Това е трудно да се реши.
Обикновено единияте по-отстъпчив и компромисите са за негова сметка повече.Но все отлага и не може да реши кога да спре...и лавината го помита!
Така е!

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

изтрепахме се от ритници по задниците в клубчето тия дни???

Ама щом все още иде реч и за гризкане на ушенца, има надежда.

Ами спри Го(кранчето)! Прави глупости! Какво очакваш? Каквото и да стане- печелившият си ти!

Компромисът е истински,когато се прави без да се вдига излишен шум.
Другото си е спазаряване.

Има моменти,в които трябва да се изяснят нещата.Кратко и ясно.
Ама ден през ден другарски съд...кукли...парцалки...нещо не става!
Разбирателствато е чувство за мярка и усет към другия,нали?!

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

когато си казваш "стига, писна ми". За съжаление.
Май те разбирам. Личен опит в прощаването, разбира се. Но наистина му писва на човек в един момент. И слава Богу! Че иначе.... еееее, на маймуни ни направиха!

Но да знаеш, че то си е дар свише това умение да загърбваш чуждите грешки, при това без в някакъв момент после да ги развъртиш над главата на другия като меч, крещейки "а аз досега всичко съм ти прощавал(а)". Ако обаче си наясно в името на какво го правиш.

Да прощаваш? До кога?

Има една поговорка: "Когато едно нещо прилича на л...но, мирише на л...но и има вкус на... то 99% е л...но"(особено в любовта)...

Сам казваш че ти писва от компромиси. Това какво означава според теб?

Бъди МЪЖ, от разговори и подобни тъпотии смисъл няма, винаги ще те отвеждат до следващия път, както май е и в твоя случ., не мислиш ли?

Добре,де!
Въртим се все около това-докога компромиси?!
Лично аз си отговорих на този въпрос,макар и след много години.Сега съм наясно със себе си и знам коя беше капчицата,която ме накара да спра с компромисите.
С какво я свързваш тази "една степен",след която играта загрубява и спира да е игра?
А?


____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Да уцелиш момента!
Тогава получаваш свободата си,а другият се лишава от чувството си за ненаказаност.
И ако аргументите ти са достатъчно убедителни и съумееш да ги изложиш правилно,нещата могат да се обърнат в твоя полза.
Не,че това има голямо значение.
Важното е,че си вече свободен!

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Игра без правила?

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!