Случвало ли ви се е

да полудеете след някоя прочетена книга и да възприемете всичко като реалност.
Аз преживях такова нещо, докато четях Тъмната половина.
Беше през зимата, и точно тогава ме нападна ужасно главоболие. Никой лекар не можа да ми каже каквото и да е, разправяха стандартните тъпотии че е от нерви /както най-вероятно беше/. Но след като ми направиха изследвания и ми казаха че ми няма нищо, не само че не повярвах, ами си казах: "Сигурно близначката ми се обажда, а те не искат да ми кажат." Въобще напълно бях превъртяла.
А още повече се уплаших, когато през една есенна утрин видях най-голямото ято гарги. Това е типично за сезона, ама аз нали съм се побъркала и съвсем си въобразих, че съм като героя от Тъмната половина.
Но всичко мина безболезнено.

Има ли и при вас такива случки?

Life is just dream on the way to Death.

Ами... не знам, дали съм те разбрала правилно, но някак се сетих за страховете, които са се впили в мен след четенето на някоя книга. Тях си ги приемам като реалност. Например... след като четох То, намразих хладилниците. Имаше някаква сцена за едно момче-садистче, което затваряше животинки в изхвърлен на сметището хладилник. А в коридора вкъщи имаме един стар Мраз, който не използваме... винаги стои открехнат. По някое време установих, че се прокрадвам покрай него. И колкото и да си повтарям, че това са фантазии... имам си гласче, което настоява, че всичко е реалност.

mi az moje bi s vsiaka kniga
nai purvoto mi beshe seilums lot
leleeee togava obrushtah grub na prozoreca i spaih s krust pod vuzglavnicata na svetnata lampa, na jivo sushtata rabota, predi chasovete se subirahme v edno kafe suuchenicite, ama az ne mojeh da ostavia knigata i si cheta i niakoi reshi da me stresne i vikne, ili udari po masata, Boje kak podskachah, ujas..
ot tumnata polvina..... mai ne, ot pticite na hichkok, oshte ne ponasiam ptici, po otvratitelni sa mi ot vlechugite, oh mnogo sa gadni
inache az vinagi dokato cheta niakoi kniga se olicetvoriavam s niakoia geroinia, abe toia chovek znae kak da ni dokosne dusite i tva e..

Пак добре, че ятото не е било врабчета...

В тази връзка - в началото на "Тъмната половина" има едно велико посвещение - че книгата се посвещава на Ричард Бакман, без когото самата книга нямало да бъде написана. Не искам да си представям какво ли главоболие трябва да е имал Кинг.

Пръц, пръц, мушице,
Сакрална моя душице,
Мидичке моя скрита,
в генезиса ми забита!

Е, да...

И аз се учудих на това посвещение.
Каква ли е целта...

Life is just dream on the way to Death.