книги-игри

Преди бях много запален по тия книжки. Сега имам около 20тина и незнайно защо още ме е яд задето изгубих някъде Варварският бог. Ами не знам как точно да започна - темата е доста обширна... Вероятно ще пропишат както фенове, така и ерудирани хора, които са имали много по-интелигентно детство. Във всички случаи за мен книжките са голяма ценност - сега рядко ми се случва да се заема с нещо, което да ми е приятно точно по начина, по който беше Шоу на смъртта например. Докато излизаха за тях се изписаха доста неща - за връзката им с компютърните игри и въобще за всякакви връзки. Глупави или не, връзките, книгите, списанията и т.н. бяха преди всичко интересни и оригинални по един нов начин. Може би това, което за много хора е Толкин за мен бяха игрите и наистина не мисля, че беше губене на време :) Айде някой да каже нещо по-конкретно щото съвсем се оплетох...

доста хора, участвали във възхода и упадъка на книгите игри - автори и издатели :)

като лапе явно съм бил по-запален от теб, понеже имам и досега почти пълен рафт книги-игри, а от онези, които нямам - повечето съм издирил, за да прочета.

За мен лично възходът дойде с ИНТЕРЕСНИТЕ книги, поддържащи много лутане - с преводните, с ранните Любомир Николов, Майндкрайм и Блонд & Уейн (може да изпускам нещо).

Упадъкът дойде с влошаването на отношението цена/интерес -
- книжките станаха скъпи за мен и все по-тънки (прощавам цена, не прощавам чаша пълна до средата);
- качеството им стана отвратително (помня някои ужасни неща, които четох. Особено неприятно ми беше да чета пълни боклуци точно от най-добрите български писатели на книги-игри (без Любомир Николов, който задържа някакво постоянно ниво))
- множество книги и автори, които въобще не ми харесваха...
- досадни пропуски в книгите - като липсващи възлови епизоди примерно.

а може би просто в даден момент бях пораснал прекалено. Това обаче не обяснява защо преди 3-4 години прочетох една преводна 5-логия с искрен интерес :)

Аааа да помня ги, как, че мога ли да ги забравя?! И на мен от всичко ми остана един рафт книги и адски приятни спомени... Спомням си например, че по едно време четенето на книги-игри се беше превърнало за мен наред с четенето на фантастика и някакъв праг на начална интелигентност, в критерий за това дали даден човек си струва да се познава или не. Особено в чат... "Нема лабаво". : ))) (Пътеводителя беше и си остана недостижимо висок критерий.)

Най-първата ми книга-игра по стечение на обстоятелствата беше "Узурпатор" от четирилогията "Пътят на тигъра" - там онази дето си някакъв нинджа, дето в даден момент разбира, че не е кой да е : ) и тръгва да сваля от законно полагащия му се по наследство престол гадният Узурпатор, който тормози народа му, а накрая дори се оказа, че е някакъв супер неприятен (и адски труден за убиване) демон. : ) Аз дотогава нито бях чувала, нито знаех, че такова нещо като "книга в която героят си ти" съществува и практически бях пропуснала началото на лансирането на жанра в България. Даже "Огнената Пустиня" и "Замъкът на таласъмите" вече са били излезли и краят на чуждоезичните автори един вид вече се е задавал, когато аз в блаженото си неведение се спуках да търся един следобед подарък за рождения ден на един съученик и накрая с голямо притеснение и още по-големи угризения на съвестта му купих една книжка, която по-скоро харесах за себе си... въпросния "Узурпатор".
Рожденият ден беше на следващия ден и дотогава почти я прочетох (почти, защото вкъщи ми забраниха да разглеждам и разлиствам книгата, за да не я повредя и да изглежда стара - нали беше за подарък - и аз съответно я разглеждах и разлиствах съвсем внимателно, но най-вече - тайно.)
Както и да е, на следващия ден отидох и като нетърпелив наркоман се сдобих с първата доза от това, което впоследствие се оказа многогодишна мания... Ехх, златни времена бяха!... И сега помня какво дебнене и игра на нерви беше оня гаден дуел в Арента на Васч-Ро, а като се сетя за гонитбата с един голем, все още изтръпвам. Баси! То не бяха планини, гори, равнини - Франкенщайн нищо не знае! : )


Специално "Варварският Бог" и аз я нямах, докато не я прездадоха ИК МЕГА със златната класика или както там бяха кръстили поредицата. Но пък "Принцът на Алкирия" си ми е оригинална! И като казах МЕГА... но не, няма да почвам за списанието, то си беше супер култово нещо, направо <+?!%+:!%!>... (което иде да покаже, че нямам думи) Помниш ли Т.О.Р.Н.А.Д.О. 6? Леле, това нямаше минаване! : )) Поне не и от първият път де... Не и ЧЕСТНО!... : ) А иначе по десетопръстната система, нямаше коя книга да ми се опре : )))) (Което не е съвсем вярно. Първата от "Кървав Меч" - "Бойните ровове на Крарт" имаше толкова сложно разклонена структура, при това съществуваха повече от един "паралелни" пътища, по които да се изиграе успешно, така че просто и пръстите накрая не стигаха за обхващането на всички варианти : ) (А пък във втората, "Кралство Уирд", ако си спомняш имаше грешка - един артефакт можеше да се намери само ако те убият и резъректнеш после сянката си или нещо такова, и така получаваш знамето на Първи Селентиянски Легион, който на края призоваваш от смъртта във финалната битка. Имаше и едно разклонение с грешно указан номер на главата и с една приятелка цяла нощ ровихме книгата страница по страница, за да намерим правилната отпратка, а пък каква сметка за телефон навъртяхме (защото не бяхме заедно на едно място), да не ти разправям!...))

Но може би най-силно от всички ми е повлиявала "Вкусът на кръвта" - 4-та от Валенсианските хроники на Р. Блонд!... Уааа! : ) Не знам дали си чел нещо от тази поредица - тя беше за един монах-ловец на вампири - Отец Валенс. В първата книга му се случва незнамсикакво и след като се справя с вампирите, той се обрича да ги преследва и убива докато е жив. Втората - "Небето ви чака" въобще не я помня, но май единственият нов елемент беше, че можеш да избереш да си друг герой, а не отчето. В третата - "Ловците" - тази автономност беше доведена до край, а и "вампирщината" беше вече добре регламентирана. Приключението се състоеше в това заедно с няколко други ловци да избиете 9-те или 10 ли бяха Архи - суперстари и супермогъщи вампири, които сте проследили до срещата им на някакъв остров. Накрая каквото и да правиш един от вампирите - най-стария - остава жив и както си спиш на сутринта след големия лов, той те събужда (слънцето не го убива) и взема от треперещите ти ръце пръстените, които си събрал от труповете на убитите архи, след което ги слага и 10-те на пръстите си и умира... Супер! : )
Та 4-тата беше за него - Марек - най-стария жив вампир по времето на големия лов и за първи път в историята на книгите-игри ти се даваше възможност да играеш от името на същество, което досега е било винаги и недвусмислено възприемано като лошо. "Вкусът на кръвта" просто рулз отвсякъде!

Уфф, май прекалих с разказите и описанията, но нямаше как - увлякох се в темата : ). Това което знам обаче за книгите-игри, е че те ме промениха, или за да съм по-точна - моделираха и оформиха мисленето, а оттам вероятно и личността ми, за да се получи това, което е сега. Дори чисто практически погледнато - мисля, че ми бяха полезни (и безспорно приятни!), така че донякъде съжалявам за всички, които никога не са имали възможността поне веднъж да опънат Тангвингски лък, да слушат шегите, а после и да плачат за смъртта на Алви някъде там из земите между Алкирия и Стената; за всички, които не са тръпнали в "Нощтта на Върколака" и не се усмихват измъчено с нас, когато се чуят думите "трепетликова стрела"; за всички, които не са и чували за Торменто Диймънс, нито са повеждали към купата "Боговете на Футбола" и за които кахърите на Суперагента мрачно увесил нос над чаша портокалов сок посред бара на пустинната планета Тексас и изпадащ във все по-засилваща се депресия пред наближаващото Галактическо първенство по тенис на маса, просто няма как да са смешни.

От всички хора на света обаче, най-много съжалявам тези, които не знаят кои са Капитан Кобрети, Полковник Полковник и най-вече - Езъл Мухътъ!




ПП. Сински, а ти играеше ли в МЕГАСВЯТ?...

не е лесно...

Нищо не е такова което изглежда!
Нищо не е свършва никога напълно !
Никой не знае какво може да ни донесе бъдещето !!

И фокси - тогава много здраво се издъни с това мораво рогче да знаеш

Ех, май сте били запалени по тия книжки, защото сте изпуснали златната ера на куестите (както им викахме тогава). Предполагам, че емоцията е почти същата, както да речем когато се мъчиш със "Space Quest" I или II. Тройката ми беше любима - изкарах пред компютъра 36 часа нонстоп, докато не я минах открай докрай (тогава нямаше такива неща като чийтове, уолктру и други подобни дивотии).
Да не говорим за класически игри като Loom (това го препоръчвам на всеки) или Zack. Малко по-късно се появиха и други на LucasFilms (сега фирмата се казва LucasArts) - първия Индиана Джоунс и т. н.
Всички могат да се намерят по разни сайтове за абандънуеър - примерно този или този.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Едното не изключва другото, тъкмо напротив
На мен най- любима ми беше поредицата Quest For Glory. Въпреки че от графиката можеха да те заболят очите и до днес не съм играл куест с толково увлекателна фабула.

Да, Hero's Quest (както беше известен в началото) наистина беше страхотна серия. Но тя се появи малко по-късно. Първите такива игри в България бяха Space Quest I и Zack.
Но как едното да не изключва другото, при положение, че куестите изпревариха хронологично книгите-игри поне с няколко години? Когато излязоха първите книги-игри, аз се опитах да прочета/изиграя една-две. Мисля, че една от тях беше "Огнена пустиня". Пълна скука в сравнение с манията, която ме обвхващаше пред компютъра.
А всъщност куестите бяха убити от новия (тогава) VGA интерфейс, който Sierra въведоха. След това вече нищо не беше същото.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Ама и след това имаше хубави quest-и: Bioforge, Discworld (просто задължителна игра за Пратчет-феновете), а колко смях е паднал на Goblins - нямам думи (и доста псувни по адрес на създателие в интерес на истината).
Докато сега за да изиграеш една "модерна" игра ти трябва машина с производителност на Cray (от среден клас) и всичко е бъкано с мултимедиини филмчета и всякакъв друг кич. Къде остана насладата от добрия quest? Дали не съм порастнал.....?

---
In God we Trust (all others must submit a X.509 certificate)

Да, вярно, че имаше и след това, ама след "Quest for Glory" IV нищо хубаво не се е появявало, а и няма да се появи. Жанрът е мъртъв навсякъде, освен в сърцата и спомените на дъртите геймъри!

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Хм, ролевите игри май са по-близо до книгите-игри. Лично аз нещо не можах да се запаля по quest-овете (Simon the Sorcerer ме докара до нервно разстройство - как може да му хрумне на някой да целуне принцесата, за да се превърне тя в свиня и да прегризе стената на захарната къщурка?!! бррр!). Но се сещам за доста хора, които и сега се забавляват с настолните AD&D игри, които май са си директни потомци точно на книгите, "в които героят си ти"...
Персоналният ми опит мина през "Замъкът на таласъмите", но фаворит на всички времена ми беше "Кървав меч" ;) Дори и в хм, да кажем "зряла" възраст, тормозейки невинни хобгоблини в Baldur's Gate, съм се сещал нееднократно за любимата (и доста оръфана на финала) книжка и за меча Блутгетранкер (THAC0+4 срещу гиганти)

...What do you mean, "I don't believe in God"?
I talk to him every day...

А пък преди ерата на PC-тата и CGA имаше Commodore 64 и хиляди безсънни нощи, прекарани в игране на The Hobbit, The Gremlins, Might & Magic, Robin of Wood, Defender of the Crown, etc., etc. (без да броим аркадните и екшънските игри - все още си пазя над 100 дискети от време оно с най-великите игри за C64)

От касическата ера на куестите обаче Simon the sorcerer I & II, the Day of the Tentacle, Discworld, The Curse of Monkey Island, Shining Force II (за SEGA Megadrive), Space Quest II и III, Torin's Adventures, etc. са ми любими.

LOOM така и не можа да ме изкефи, може би защото не съм особено музикален .

Малвина гледаше с едно око към Луната, тръпнейки от спомена за целувката на Пинокио

Аз пък в момента преигравам The Curse of Monkey Island и след това ще подпукам MUMMY - Tomb of the Faraoh (купих си я днеска от някъв антикварски магазин ).

Малвина гледаше с едно око към Луната, тръпнейки от спомена за целувката на Пинокио

Интересно, но когато излезе първият Monkey Island, така и не стигнах до нея. Наскоро изиграх първите три части и се накефих доста!

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

До C64 така и не успях да се докопам, но затова пък се забавлявах на един Apple II с игри от рода на Moon Patrol, Panic, Lode Runner, Snake Bite, Connan (тази последната беше просто велика за времето си).
Но май взехме да потъваме твърде назад в миналото. Сега ще взема да разкажа как си играех с перфокарти и си правех разни неща от перфоленти, които баща ми носеше от изчислителния център, където работеше. Но това беше преди времето на компютърните игри, тогава, когато компютърен интерфейс сигурно е била мръсна дума, свързана с много хартия и никаква графика.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

Боби - ти ми припомни младините. Естествено , че от куестите по-готино няма , който не е играл Кингс Куест, Спейсовете, Ларитата, незабравимият и велик Зак Мак Кракен, той просто не е наясно за базсънните нощи прекарани в обмисляне на поредните варианти
Ехехехехеее - Золотые времена

Веееерно?! Дали пък не трябваше следвайки светлия пример на предложениеото за солниците в Империята, да предложа развинтване на пиперниците в Халифата или знам ли?!... Играта беше вече изпростяла в онзи момент и, макар че предложенията ми бяха малко нечовешки жестокички, поне се опитвах да вземам нещата насериозно. Биологично оръжие - какво толкоз! Като сме рицари, да не сме кръстоносци! : ) Един сезон повреждаш посевите на врага си, а после го нападаш гладен и болен - flawless victory! Вярно, че да им продаваме отровеното зърно след като сами сме ги докарали до продоволствена криза, беше леко извратен съвет, но пък ако от смъртта на враговете си не припечелиш - от какво : )?! А в играта мир и обединение на страните не се предвиждаше като опция - значи Kill 'em All и толкоз!
Бе... що разчопляш стари рани?!...


не е лесно...

абе недей така - след QFG4 се появиха доста яки игри, ей няколко за които се сещам:
Full Thorttle: A Heavy Metal Adventure - игра с невероятна атмосфера (и досега ми е една от най-любимите), готина музика :) и яка графика...чувам че сега Лукас и правят продължение - дано да не я осерат много...
The Longest Journey - може би най-размазващата история която съм срещал в куест, задължителна за всички куест маниаци и доказателство че жанрът не само не е мъртъв ами ражда и бисери !
Broken Sword (1 & 2) - готина история, яка графика и много Indy feeling :)
Gabriel Knight 3 - кофти графика (ръбато 3д - блях), обаче всички Gabriel Knight-ове си струват заради атмосферата и story-то

За съжаление някъде след излизането на QFG4 приключи времето, когато имах достатъчно свободно време да изиграя почти всички. Така че с изключение на Gabriel Knight 3 останалите не съм ги играл. А Gabriel Knight нещо не ме кефи особено още от първата.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

вярно че HQ е по-късна
обаче беше от първите (и май единствената серия куести?) в който можеше да се избира различен тип герой (ала RPG)...при това наистина се минаваше по различен начин в зависимост от това какъв герой избереш...велика игра, да...още помня кво катерене падаше по дърветата за да вдигнем на нашия човек climbing умението ...или пък тренировките на крадеца в thief's гилдията :)

Monkey Island 2 е най-великия куест EVER
даже да оставим настрана простотиите, краят му беше брутален
а 3 и 4 нещо не ме кефят особено (4 даже ме изнерви на места щото беше и бъгав на всичко отгоре)