пресъхнаха думите

Съжалявам... сигурно повдигам болна тема... но това ме изплаши. И ме шокира. Не, че ме е изненадало, просто май се старая да забравям. И да си мисля, че брат ми е голямо леке, защото рита футбол зад блока, вместо да си пише домашните. И защото ме рита под масата, докато му диктувам по френски.
Обаче брат ми е на 15 и води жестока борба за всеки купон, на който му позволят да отиде. Обикновено все нещо е прегрешил - я не е измил чиниите, я не е извърлил боклука. И аз го защитавам, понеже ми се струва, че много го ограничават.
Истината е, че не харесвам методите на възпитание на нашите родители. И винаги съм си мислела, че може и по друг начин. С повече разбиране. С повече опит да вникнеш. Със стремеж да изградиш самотоятелност у децата. Къде се е чулo и видяло, да висиш на главата на един деветокласник, докато си пише домашните? Събота и неделя да го изпитваш и да му отрежеш интернета, ако не не удовлетворява.
Но днес прочетох ето това... и наистина не знам какво да кажа. Май ми се плаче.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

ми поплачи си мила

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

забелязал съм че като пресъхнат думите...
презервативите се късат

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Леле, Луси.....!!
ТОВА ли е реалността?! ТОВА ЛИ Е?


So goes the..love...

да това е реалността

Вероятно - част от нея.
Страшно е... каква е ценностната система на тези деца?!
Няма да питам защо са изпуснати - вероятно знаем...
Изобщо не знам какви въпроси да си задавам... и се чувствам доста безпомощна..

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Наистина е разтърсваща тая история, стряскаща.....особено като си помисля, че имам тинейджъри в къщи и само Господ може да ги опази от всичките беди и течения, които могат да ги повлекат... И чукам на глава....

Но и се успокоявам, че сигурно съм от другата крайност родители - не в десети, ами и в първи клас не съм учила уроци с тях - на принципа съм "Който си има уроци - да си ги учи, аз моите отдавна съм си ги минала"... и в резултат: прекалено самостоятелни са децата ми и чак ме изненадват понякога със своята отговорност и само-амбициозност... И споделят с мен спокойно всичките си вълнения като с приятел....

Затова ми е мъчно за тези деца от разказа, но не виждам в тая картина вписани моите деца....

Вероятно, знаем, опира до родителски подход.
Вероятно, също знаем, не можем да решим проблема. Само да си направим изводи за себе си.
Обаче... в мен не може да престане да се върти това "обаче"... и май темата не подлежи на коментар. Просто много се потресох... и не устисках да не споделя.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

така е, няма думи, volume-tо на мах!

всъщност, няма описания. ами жив диалог, винаги е много по въздействащ, сещам се за едно криминале написано така - без нищо друго освен пряка реч от край до край...

по въздействащ, но ако има какво да кажеш? а когато няма? когато нищо не знаеш, че не те и интересува, тъпо ти е, искаш сега да ти е гот, да се отпуснеш, да няма никой друг наоколо освен готините хора, те разбира се са всички като теб, затова избирай сега - или чалгата, или рап е, може и двете всъщност. не може само да отказваш. едно момиче, на 'тази' възраст. пуши цигари, но не знае защо. е, всъщност знае:
-ами нали като съм с някой, той ще пуши? значи и аз трябва...
всички са еднакви...

но е необходима и разлика, наличие на конфликт. като този който се създава в семейството. този конфликт който ще те накара да не си индиферентен, отнесен, неинтересуващ се от нищо и никого, депресиран. конфликт, за да можеш да се изявиш, да опиташ от всички, да бъдеш този който иска, сега, веднага. за предпочитане е да живееш за мига. защото друго освен него не може да имаш - ? заслужаваш ли? знаеш ли нещо? можеш ли? не. ама и да искаш да можеш - защо тие... по лесно е да се отдадеш на мига.

похарчи себе си, похарчи всичко наоколо, пилей, удушавай въздуха, пълни земята с боклук, най добре да чупиш...

break the silence

... това не е начин да живееш за мига.
Това е начин да убиеш мига. Разликата е огромна.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

стига да бъде видяна...

... а КАК се постига това?...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

да можех да отговоря...

Поплaчи си мaлко щом тaкa искaш приятелко , но в товa , колкото и стрaнно дa звучи имa дълбок смисьл.
и в подобно поведение имa голямa крaсотa, aко сaмо се имa очи дa се види. Много от лицемерите и "добряците" в животa не прaвят нищо по-сьществено :)
Знaм че тaя позиция е tруднa зa рaзбирaне , но я споделих;-)...нaли все пaк сме в споделено:)


Чакай само да чатнеш голата истина...

Sestra mi e na 15. Ne se razbira s roditelite, dori ne si govoriat. Daleche sym ot neia, no pone 'spodelia' (predimno kak vsichko e 'typo'- kak ne ia razbirat, it.n.). Predi okolo mesec prochetoh syshtoto tova i se ujasih, bukvalno. No mai se pritesniavam poveche za tiah. Te siakash vijdat poveche neinata istina, otkolkoto tia tiahnata. Siakash..

_________________
The Cold war has just gotten hot.
Courtesy of navlek

...това е само една част от реалността

всеки сам, според ценностната си система и нивото си на духовно развитие създава своята част от реалността

Знаете ли... бях почти склонна да си мисля, че въпросният феномен е "национално изкривяване", демек... деградация на ценностната система, поради социалната нестабилност на обществото бла бла бла...
Обаче - естествено - се оказах в голяяяяяма грешка. Преди час наблюдавах група 10/15 годишни в метрото с абсолютно същия модел на поведение и нагласа... Чудя се аз ли съм станала сноб...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

peer preasure - mislq che towa e kluchowata dumichka

See things inside out

ама в моя телевизор ли е грешката, че не го разбирам това, ама хич...?
просто акъла не ми го побира... какво ще да е това удоволствие...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal