Обичам....

Обичам:
- децата си - всеотдайно, почти като даденост;
- съпруга си - вече по навик, като привързаност, без ентусиазъм, без тръпка;
- приятелките ми - и тях по инерция, като добавка...
- работата ми - кога повече, кога никак...

И на този "фон" ми се случи да обикна силно, разтърсващо, неочаквано, спонтанно, осъзнато, изпълващо ме, влудяващо, тръпнещо, .... взаимно!!!... човек със свой "фон"...

И мъчително осъзнавам, че нямам право на избор .... че съм прекалено отговорна, за да избера да бъда щастлива....
Прекалено отговорна даже да се замисля за някакъв избор....
Просто обичам... и това е.

Ne se li 4uvstvash vinovna? Za men guznata suvest e po strashna ot neprejivqvaneto na SHTASTLIVITE momenti - s neqsno budeshte...

Ти си направила избора си-да обичаш!
Не се самонаказвай с напразни угризения.Няма смисъл!
Животът си е твой!
Чувствата също!


____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Ne e li bezotgovorno?

Кое да е безотговорно?
И сега не ми представяй сърцераздирателни картинки от рода на двама безразсъдни влюбени,прегърнати на фона на изоставен съпруг с тридневна брада,зарязана съпруга,потънала в сълзи и печал,разплакани деца...
Не си говорим за сапунки.
Говорим си за чувства.За любов!
А има ли нещо по-хубаво?
Дай пример!


____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Струва ми се доста безотговорно да изпълняваш отговорностите си в състояние на нещастливост, щом имаш шанса да го правиш по-ефикасно - в състояние на щастливост.

П.П. Избери любовта поради което.

Според мен.

че какво по-естествено от навиците ???
те са ни втората природа.....или може би първата ? знам ли ?

виновна за какво ????
Изрядна съпруга и майка съм, но това не ме изпълва изцяло.....и ???
Всички чувства се уморяват след много години и това е естествения ход на отношенията между хората, първоначалните тръпки не са вечни...
А на сърцето си не можеш да заповядаш - да обича или да не обича. Мога да заповядам на тялото си да се държи "благоприлично".... но какъв смисъл има понятието "благоприличие" или "вина" ???? Какъв му е смисъла изобщо ???
....като се замисля...откривам, че това са фиктивни неща, условни....и безсмислени...
и пак по навик им се подчинявам..... уви

Да не бъркаш емоцийки с чувства?

П.П. Обичането не е уморително занимание тъй като. Не е затихващо понеже. А пък обичаш ли - единственото благоприлично държание на тялото ти е любовното му такова. От подчиняването му на навиците може и да не се чувстваш виновна, но е много вероятно и при най-силна амбицираност да сториш на някой трети добро изобщо да не ти се подчини. Тялото, де. Така е в състояние на обичане понеже.

Според мен.

....че вече си праВиш сметките за него? ....или той е лумпел и,като си развееш шундата пред него и е тВой...........

П.П. Много ненавиждам жени,които си праВят сметката без кръчмаря

С повечето жени в състояние на любовност май е така.

П.П. Ама не се коси, те момченцата са готини понеже.

Според мен.

...много ма кефи на някоя такаВа мърша в чиято сметка съм попаднал да и е разпердушиня

а така, реванширай се.

Дяволчо.

а онзи нещастник.......е щастлив и "сметките" той ги прави

пък аз нищо не развявам...... но то се вижда къде се развяват знамена с шунди по тях......

Обичането е затихващо "занимание" - иначе влюбим ли се въднъж - и край, няма разлюбване, няма раздяли.... и т.н. И не би имало нужда да се поддържа любовта през годините, за да не си отиде.

И е уморително, но понеже е приятно и обсебващо, не си даваш сметка за изразходваната енергия... Понеже се и зареждаш допълнително с нова енергия, не отчиташ, че и разходът й се е повишил...

Правя разлика между емоции и чувства. И от там точно ми е дискомфорта - живея в света на чувства, лишени вече от емоция, докато в същото време ги съпоставям с чувства, пренаситени от емоции, на които не мога да се отдам.... или поне не и във видимия свят.

Bih izbrala lubovta /stiga da ne e vremenno qvlenie/, no ne s neraz4isteni smetki pred drugiq, prosto ne sum ot tozi tip jeni koito moje da e ednovremenno s 2-ma muje - kogato izbera ediniq drugiq prosto e ve4e otpadnal. i durja i toi da go razbete...

Това, което се поддържа през годините, за да не си отиде аз го наричам обич. Започнала от емоции, флуиди, тръпка и всички останали компоненти на едно влюбване, което много се надяваме да се превърне в любов. Любовта не затихва. Раздели в любовта няма, защото тя не си тръгва. Няма къде другаде да отиде тъй като. Само случайни обстоятелства могат да наложат на нечие тяло да се премести нанякъде. Твърде възможно е да се случи и нарочно, ако поискаш да запазиш любовта си от взрив на нечия война, закривайки мината с тяло. Но пък тогава има вероятност и любовта ти да е доста осакатена. Поради телесната ти инвалидност понеже.

П.П. Не те съветвам да съпоставяш обич или влюбване с любов. В сърцето ти има място за всичко. Но не те съветвам и да пренебрегваш любовта си заради някои от останалите неща. Видимо или не - обичай.

Според мен.

обичането да е "просто така" ?

обикновено май не е, защото ...
обикновено нещата се усложняват от наличието на обичане...

Ti sama si otgovariash na pitaneto - imash nizhda da obichash i obichash. Niama nishto losho v tova da obichash. Naistina chuvstvoto za dulg u edni e v poveche i to vliae, no ot opit stigam do izvoda, che ne triabva da e tolkova vodeshto. Shte se subudish 50-godishna babichka s bruchki i shte se pitash osven chuvstvo za dulg, kakvo drugo si imala i dali ne e triabvalo i neshto poveche.
Kogato stignem tazi preklonna vuzrast /shegichka s edin 50-godishen diado/ triabva kato se vurnem nazad da sme udovletvoreni ot tova, koeto sme svurshili, koeto sme imali i chuvstvali.
Zatova misli i za spomenite, koito triabva da imash.

Вярно е - усложняват се нещата като има обичане. Спор няма. Но и по-хубави стават "нещата", и по-пълнокръвни, и си спомняш аджеба защо си жив.