Кааа

- Кааа, каза птицата.
Беше красива птица. Чисто бяла. Запитах се дали не беше албинос. Голяма птица беше. Приличаше малко на гарван. Но беше по голяма. И бяла. Не беше гарван. Не беше гълъб, кос или сврака. Не беше чайка или гларус. Морските птици миришат на мърша. Беше красива, голяма, бяла птица.
- Кааа, каза птицата.
Беше кацнала на перваза на отворения ми прозорец. Гледаше ме с черните си очи, с дълбоките си очи. Очите й не приличаха на птичи очи, птичите очи гледат само по два начина – уплашено или гладно. Тази птица ме гледаше по различен начин.
- Кааа, каза птицата.
Не съм познавач на птиците. Но мисля, че това не беше обикновена птица. Никога не съм чувал за такава птица. Има всякакви видове птици разбира се, но не й на перваза ми, на моя перваз са кацали само гълъби и врабчета, а навън съм виждал свраки, косове и понякога гарван в далечината. Харесвам гарваните.
- Кааа, каза птицата.
Има птици, които никога не кацат на земята, хранят се във въздуха, спят върху въздушните течения, реят се на кухите си птичи кости, на перушинестите си крила. Може би това беше точно такава птица - птица, която се е реела през целия си живот и затова никой не я открил и изучил. Изглеждаше умна птица.
- Кааа, каза птицата.
Отидох в другата стая и взех парче хляб. Мислих си, че като се върна птицата ще е отлетяла, но тя беше там. Беше там на перваза ми. Не я усещах като птица. На перваза беше кацнал мой добър приятел. Усещам птиците по един начин, хората по друг, приятелите по трети. Често срещам непознати приятели.
- Кааа, каза птицата.
Подадох й натрошен хляб и птицата започна да кълве от шепата ми. Беше внимателна птица. Ако изобщо беше птица разбира се. Някак знаех, че не е тук заради хляба. Но го прие. Оцених това, че птицата прие хляб от ръката ми. Благодарен й бях, че го прие.
- Кааа, каза птицата.
Душата ми също е птица, необикновена птица, която лети през целия си живот, неизучена птица, която се храни не с мърша, а със слънце, която пие не вода, а любов, птица, която понякога каца на первазите и приема хляб, не защото е гладна, а защото иска да го вземе от приятелска ръка.
- Кааа, каза птицата.
- Кааа, отвърна душата ми.

В сърцето си усетих топлина.
Край мене минал е приятел.

Blagodaria ti, vetre, za krasivite dumi i dylbokia smisyl! Dokato chetiah se usmihvah, a naktaia se zamislih.

Pojelavam ti poveche takiva sreshti da imash!

Pozdravi

Хубава приказка.
Странно защо ми звучи познато...
ако си я писал ти, наистина ще е странно...:)

...знаеш ли коя е "красивата, бяла птица" Сивчо??...

:-)))))))))))


Алюзията с душата ми хареса...

Толкова необятни са човешките души и толкова различни са хората
в простора на твоите очи
видях себе си
спрях отдавна да търся защо,
неусетно се разтвориха шепите ...

символ бял на честността