От мен до....

***
Още ли сънуваш или си мислиш,
че Планината е Костенурка?!
Толкова е трудно да разбереш някого,
че усещането за нещата е по-истинско...
Ако загубиш пътя - тръгни към мен,
тревата тук има зелен мирис,
облаците ми носят посоки.
Ще ме познаеш - косата ми е червена
като залеза от сънят ти!
Събуди се! -
Костенурките цял живот
пътуват към своето Завръщане!

Тиквичка


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Tsialata vselena beshe v ochite mi,
vsichki tsvetove i aromati me pleniha.
Ssamo teb te niamashe ...

Заслушан в тишината на мислите,
погълнат в потока на дните си
забравих въпросите, всичките
и потънах във цвят и във мириси.

Костенурка заспа на пътеката,
а душата ми счупи черупката
и се изкъпа в лъчите на изгрева
красиво игрива, свободна и дива...

Влюбена в пъстрите склонове,
костенурка пълзи по скалите...
В какво
се превръщат планинските върхове,
когато захвърлят черупките си?

Мдаа,Теди.......май само ти ме разбра
Вселената затворена в очите ми, още го търси.
В стремежа си да го срещна като Единствения,
станах неверна към Мнозина...Не съм загубила вярата си, че ще го срещна, но загубвам понякога чувството, че го има...Искам да се събуди от съня ми и да ме събуди.Искам един ден да се събудя до някого и да не искам да избягам...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Блестящ отговор Ветре, - тече ми като продължение на моя стих и провокира емоционалността на въображението дори в друга посока:
***
Няма думи които да стигат,
няма истини да не болят.
Планини-костенурки в простора се вдигат,
оцелели по своите пътища тихо вървят...

Пътят крие много посоки.
Всяко бягство търси подслон.
Дните идват забързани, многооки,
а надеждите свиват във изгрева дом.

Твой ред е!


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Небето прегръща с усмивка земята,
реките извити докосват полята,
цветята обръщат очи към зората,
а вятърът нежно пак милва гората.

Хармония щом във душите ни пее,
любов във сърцата ни щом заживее,
надеждите чисти с бял огън ще пламнат...
светлина сред тъмата - звезди ще изгреят

Колко си бял и добър,Приятелю!
Моят отговор е:
***
Бездомен охлюв.Хлъзгава усмивка.
Път без посока.Утро без зора.
Измислена любов - зелена сливка.
Разплакано целува ме дъжда.

Гола земя под зъзнещо Слънце
Тебе те няма - не съм изгубена!
Гладна Надежда - покълнало Зрънце,
може би, може би пак съм влюбена?!


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Абсурдна ситуация...
Една китара чужда.
Откраднала е струните на мислите ми
на думите ми
недвусмислени
Акордите обаче са различни
предупреждават те, за някаква самозаблуда
в очите ми е мойта истина
в сърцето ми е мойта дума
а то обича истински

Мисля за Теб като за огън,
вярвам във Теб като на дъжд,
скрила във мен посоките
тръгвам си изведнъж!



Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Две хубави очи
душата на дете...

В осъзнаването на същинската истина
е възможността да не попаднеш в омагьосаността на самозаблудата

Да, може и да си права...
Но в тоя живот това което ни се случва и което ни се дава е толкова и само толкова колкото можем да понесем, нито повече нито по-малко, а ние все се чувстваме изненадани или неподготвени...Какво мислиш за това?
Аз съм в тази фаза от живота си, че ако някой нарани мисълта, искреността или емоционалността ми или просто се опита да я оцени определящо без да може да се доближи до същността на това,което искам да изразя- си казвам, че това е за негова сметка и подминавам.Усмихнато продължавам по моя път.Няма неща, които да не мога да си призная, освен тези, които не мога или за които не се сещам и това е защита....Когато нямаш какво да губиш, защото не залагаш нищо, можеш само да печелиш...Дано ме разбереш...

мисля си, че Любовта е винаги в нас :)))
трябва само да не й обръщаме гръб :))

Времето, казват е ценно...
а, това е добър залог!!!

бъди себе си най-вече,
успехът не се крие в скока от сигурната платформа
а срещу себе си имаш човек.


според мен

Любов ІІ

Много е тихо тук –
като в храм..
Отвън луната
се оглежда
в снощните локви
и хвърля сребърни мрежи
да лови звезди.
Дори котката
вече заспа,
а аз мълчаливо
като Сизиф
търкалям август
нагоре по покрива
и с парчета отронени тухли
от моята сигурност
замерям
нощните скитници.



1998-08-14

Да Любовтта е в нас и на всякъде по непредвидими причини.Интересното е как намира различни начини да ни се саморазкрие разкривайки ни, Приятелю...Колко думите могат да кажат всичко и нищо, останалото може само да се преживее или съпреживее...Не мислиш ли?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Разбира се, че е така времето е проверка, най-голямата на която аз също подлагам всичко...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Тиквичке, липсваш ми! Я кажи как си ти?



За всяка радост плащам с много болка

Прекрасно прекрасна съм като врмето,Ангеле!!!Апропо а ти? И накъде пътуват твоите мисли?!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Хубаво е, харесва ми...
Ако мога да си позволя:

Лювов ІІІ

В молитвите си сме
като Дърветата,
които само вятъра целува

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!