разказче

абе гледам тука хората са се разписали.. та си викам що ли и аз не се пробвам ;)

та - ето го, ама не ме биите много тва ми е първия разказ в живота :)
---------------------------


Джоунс се отдръпна от монитора на телескопа и предъвквайки се усмихна.
- Слава богу - имаме с работа с високотехнологично общество. Изотопния фон и спектроанализата показват начален стадий на използване на атомна енергия.
- Евала - отговори Смит - писна ми от цивилизации в каменната ера които те мислат за бог или демон ако се опиташ да установиш нормален контакт. Или поне да събереш малко етнографска и лингвистична информация. Надявам се и свястни компютри да имат - та да ми спестят проблемите по дешифровката.
- Мързел! - каза Джоунс и го замери с обелка от банан.

Индевър 5 се намираше в 30 минутна орбита около Бета Канкри 4; малка синя планета идентифицирана от Агенцията за Контакти като потенциално поддържаща живот.
Ксено-параметрите и бяха близки до земните- Ге-0.75, атомсфера - 40% въглероден двуокис, 30% кислород и 40% инетрни газове. Отдалечеността от слънцето и ниския радиационен поток се компенсираха от високия парников ефект на въглеродния двуокис; средните температури на екватора бяха 25 градуса по целзий.
- представям си какви огромни очи трябва да имат при толкова малко светлина - каза Джоунс и веднага добави виждайки стъжненото изражение на Смит - спокойно, при тая ниска гравитация поне ще са бипедални и хуманоидни, а не някакви костенурки като предния път- почити ще мязат на хора.
- тва ми е мечтата от край време - усмихна се Смит - раса с близка физиология и метаболизъм като нашата.. за да ни черпят с 40% разтвор на етанол по време на ВИП партитата и конференциите по случаи Контакта, не за друго.
- да бе, още малко ще поискаш и напълно еднакви да са - че да обиколиш туземските публични домове.
- разбира се, в интерес на науката бих се прежалил на всякакви методи за събиране на генетичен материал - замечтано отвърна Смит.
- да - и жълтата преса на която и да е развита раса с удоволствие ще ти помогне и в снимковото документиране на изледванията - по собствена инициатива, ксенофиле - добави Джоунс с усмивка.

Последваха дълги виртуални дни в които Джоунс препрочете любимите си книги - докато Смит се занимаваше с дешифровката на уловени комуникациони радио-сигнали. Аналоговите телевизионни предавания потвърдиха подозрението за формата на расата - хуманоидни, крехки на вид - високи към 1.20, относително голяма глава - с големи изострени в краищата очи, малки усти и зачатъци на нос с две ноздри. Теорията за еволюционната конвергенция бе потвърдена за пореден път.
Тъкмо когато Джоунс до толкова бе изпаднал в скуката си, че за пореден път се опита да реди 3Д пасианс в безтегловността на складовия отсек, Смит обяви че е дешифрирал азбуката на най-разпространения език и основните му понятия.

- Напред към влизането в историята! - каза Джоунс докато двамата се наместваха в антигравитационния модул за атмосферен полет.
- Представам си как ще ми окепазят физиономията по паметниците.. - добави Смит.
- С такава физиономия като твоята - всяка промяна би довела до разкрасяване. - успокои го Джоунс и задейства препрограмирания алгоритъм на полета.
След 30 минутно друсане модулът бе в тропосферата на път към точкта за кацане в избрания мегаполис.
- Как ми е вратовръзката? - пошегува се Смит. Джоунс нямаше възможност да отговори - в следващата секунда последва екплозия, и модулът пое като камък към земята.
Смит бегло видя пустинна местност през илюминатора и ниски постройки в далечината. "Дано поне аварийната система да не е засегната" успя да си помисли Смит, последва удар и всичко потъна в мрак.
………………………
Смит дойде в съзнание от поклащащо движение и шум на двигател с вътрешно горене. Бе вързан към нещо като носилка поставена в задната част на превозно средство. Зад него следваше друго подобно возило, от товарната част на което стъчеше диска на атмосферния модул. Архаичнота машина зави и влезе в сграда приличаща на гигантска полузаровена метална тръба. Над входа и Смит успя да разчете числото ‘18’ преди всичко отново да потъне в мрак.

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

Значи - от малка го мразя това - започне историята и тъкмо на най-интересното място авторът решава да спре да и да се поразходи на свеж въздух! ;-) ;-) ;-)

Коровиев, пусни по-бързо втора глава!

Hellen

разказчето е завършено :)

ама явно не си чувала за Hangar 18 :)

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

..."Хангар 18"?

Според мене разказът ти звучи като изключитено заинтригуващо начало на по-дълъг текст - може би кратка повест. На твое място аз бих го доразвила. А ако финалът е препратка към друго произведение, то рискуваш невежите като мене да не схванат намека. ;-)

Hellen

хангар 18 е мястото където според легендата - американските военни прибират телата на извъзнемните и летящата чиния - катастрофирала през 50те години в ню мексико. в розуел.
(а спред други - съвсем живи извънземни - а не умрели)

тва нали - според легендите :)

ама са класика тея легенди бре :). толова много боза е исписано по тях :)

даже сам клинтън беше 'разсекретил' документите по инцидента - от които става ясно че било автоматичен високоатмосферен балон , с dummies на борда ('телата'), ама било засекретено щото мерили радиацията на руски атомни тестове във високите слоеве на атмосферата.
тва е истина. (че така пише в разсекретените документи)

сега - не че вярвам че е било летяща чиния, нито документите ми звучат убедително - ама случая е реален- независимо какво точно е ставало.

и по него има тонове филми и книги (чепкащи аджеба какво е ставало там - и разкази на 'очевидци' от розуел)
_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

<<Джоунс се отдръпна от монитора на телескопа и предъвквайки се усмихна. >>

Деепричастията не са характерни за книжовния български език. По правило те са русизми и се използват най-вече в технически текстове за пестене на място. Затова в художествената литература е добре да се избягват. Може би "Джоунс се отдръпна от монитора на телескопа и се усмихна, като предъвкваше." или "... докато предъвкваше" би било по-удачно.

<< - Евала - отговори Смит>>

Предполагам, че други читатели няма да споделят моето мнение, обаче "Евалла" не ми звучи уместно в контекта на разговарящите.

<< Ксено-параметрите и бяха близки до земните- Ге-0.75, атомсфера - 40% въглероден двуокис, 30% кислород>>

Порави ме, ако греша, но 40% въглероден двуокис в атмосферата би бил смъртоносен, понеже при насищане измества каталитично кислорода от хемоглобина и не му позволява да достигне до тъканите. Земни аероби със сигурност не биха оцелели в подобна атмосфера.

<<Над входа и Смит успя да разчете числото ‘18’ преди всичко отново да
потъне в мрак. >>

Истинско "18"? Изписано с арабски символи? На непозната планета? Може да служи за сюжетна връзка, която да обясни някаква историческа мистерия и космически пътешествия на древните земни жители... ;-)

Hellen

"<<Джоунс се отдръпна от монитора на телескопа и предъвквайки се усмихна. >>

Деепричастията не са характерни за книжовния български език. По правило те са русизми и се използват най-вече в технически текстове за пестене на място. Затова в художествената литература е добре да се избягват. Може би "Джоунс се отдръпна от монитора на телескопа и се усмихна, като предъвкваше." или "... докато предъвкваше" би било по-удачно.

<< - Евала - отговори Смит>>

Предполагам, че други читатели няма да споделят моето мнение, обаче "Евалла" не ми звучи уместно в контекта на разговарящите. "

-за стила ми - признавам си - стил просто нямам - не съм писал никога проза :)

"<< Ксено-параметрите и бяха близки до земните- Ге-0.75, атомсфера - 40% въглероден двуокис, 30% кислород>>

Порави ме, ако греша, но 40% въглероден двуокис в атмосферата би бил смъртоносен, понеже при насищане измества каталитично кислорода от хемоглобина и не му позволява да достигне до тъканите. Земни аероби със сигурност не биха оцелели в подобна атмосфера. "

-тва е само за въглеродния оксид бе ;) (а не двуокис) или греша?

"<<Над входа и Смит успя да разчете числото ‘18’ преди всичко отново да
потъне в мрак. >>

Истинско "18"? Изписано с арабски символи? На непозната планета? Може да служи за сюжетна връзка, която да обясни някаква историческа мистерия и космически пътешествия на древните земни жители... ;-) "

Смит е лингвиста и е разчел азбуката и основните понятия от ТиВи сигналите (визуално). тоест се предполага че може да прочете число :)

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

Специално за въглеродния диоксид (или по старому двуокис) грешиш. Отровен е, когато концентрацията достигне 3-4% (тук може и да не си спомням съвсем точно, но със сигурност 40% е далеч повече от смъртоносната концентрация).

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

хм - тръбва тогава да измисля някаква друга комбинация - наример с метан, но пък тогава нешата стават малко взривоопасни.. хм..или да им махна озоновия слои (изрично) и да се надяваме че са прекалено далече от слънцето за да се облъчат много..
(азотни и серни оксиди явно няма да станат по същата причина, макар да са добри парникови газове)

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

Много добро начало, щом казваш, че това ти е първият разказ!
Пиши смело - справяш се не по-зле от много автори, чийто работи се издават.
Е, трябва да има и малко критика. Хелън е права - финалът не е издържан. Опитал си се да напишеш разказ с неочакван край, но не се е получило съвсем. Да, финалът е неочакван, но всъщност е твърде неочакван. Развитието на действието не само не предполага такъв финал, но не предполага и финал точно на това място. Но това, както се казва, са бели кахъри. Зарежи тоя разказ и се пробвай да напишеш нещо малко по-дълго. Лично аз ще го прочета с интерес.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

да ;)

референ-са към розуел окашква нещата.. по хубаво маи без разни такива.
(неща за досещане. впрочем - аз даже си мислех че прекалено очевадно кво става накрая - та редактирах за да го направя още по-малко ясно)

а инъче признавам че не ми се пишеше много - (отворих клуба и ми се приписа - седнах написах и постн-ах) - та края беше поускорен като загубих търпение.
_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

Защо да се отказваш от въглеродния диоксид? За да има парников ефект, не е нужно концентрацията в атмосферата да е чак толкова висока. Потърси из мрежата - не може да няма материали по темата. Може да се окаже, че 2-3% ти вършат чудесна работа, за да повишиш температурата на планетата.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

- Ге-0.75, атомсфера - 40% въглероден двуокис, 30% кислород и 40% инетрни газове.
=> Нещо таквоз:
Атмосферните параметрите бяха подобни на земните, освен СО2, който беше с 20% в повече.
Така и невежите доволни, вежите - и те.

Иначе разказът ти е с прекалено завоалиран край. Според мен трябва да напудриш средата още малко, като напускаш повече 'улики' към Хангар 18.
За да 'работи' един разказ с неочакван край, то трябва да направиш така, че читателя като го прочете още веднъж да си каже "Верно бе, колко съм прос! Как не се сетих, че ще им се случи това!" Ама без да го лъготиш и подвеждаш.

Даже ако слушаш мога да постна тука един и ти да го поплюеш малко...
(Ама не е фантастичен...)

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Прав си. Ще перефразирам известната мисъл и ще кажа, че за да гръмне една пушка във второ действие, в първо тя трябва да е висяла на стената. Читателят не обича да получава кофа ледена вода съвсем изневиделица. Все трябва да се стича по някоя капчица преди да се плисне цялата.

Stonewall - Can't we see
We're our own worst enemy

И въглеродния окис, и въглеродния двуокис изместват кислорода от хемоглобина и затова в присъствието и на двата газа аеробите се задушават и умират.

Разликата е единствено в това, че въглеродният окис се свързва с хема НЕОБРАТИМО, докато двуокисът може да бъде изместен обратно от кислород. За целта обаче концентрацията на CO2 трябва да падне под 3%, ако добре си спомням.

Hellen

Ако ти е забавно да пишеш такива работи, не се притеснявай - пускай ги тук. Така ще се усъвършенстваш, а и някой ден може да решиш да ги редактираш и издадеш. За себе си мога да кажа, че ми беше забавно да прочета това :)

ами - на мене ми дойде вдъхновението - така че ето още едно - този път без каквито и да е references или сложни технчески детайли :)))
---------------------------------



"…Човекът дължи съществуването си на лова. Животното се превръща в Ловец когато пра-отецът ни Адам поема заострения камък в ръка…"
г. 7, ст. 56, Евангелие на св. Джуд

"…Ловът е пътят към Омегата, сакралното действие доближаващо Човека до Бог, онази неповторима сила която движи човешкото развитие в посока власт над природата. Камъкът, Тоягата и Огънят са първичната светата троица отбелязваща божественото начало на Човешкият възход… "
г. 7, ст. 56, Евангелие на св. Джуд


"… Дълг на всеки Ловец е върви по пътя на Омегата, да търси ежедневно надмощие над Природата и Животното.."
г. 7, ст. 89, Евангелие на св. Джуд


"…Животното наклaнq глава и се хвърля в сляпа атака; Ловецът залага капани.."
ст. 14, Откровението на св. Брок


"…Попаднало в челюстите на капан, Животното си прегризва крака за да се освободи и си остава Животно; попаднал в капан Човекът се преструва на умрял и се превръща в Ловец за заложилия капана.."
ст. 156, Откровението на св. Брок


Из Библията на Култа към Ловеца


Дрек приключваше разплащането с чиновника когато в депото влезе животното. Клечката за зъби увисна залепнала за долната устна на Дрек - Св. Джуд, какъв екземпляр! Над два метра високо, с люспеста кожа, двукрако, с дълги мускулести лапи. Безоката му глава изглеждаше съставена главно от огромни челюсти покрити с безброи остри зъби; над нея - малко, смешно издуто чело и странни на форма рога. Дрек усети божествената светлина - духът на праотеца го изпълни; той знаеше че няма да може да си почине докато черепът на животното не уграси стената с трофеи на всъдехода му. Стисна символа на Култа висящ на гърдите му и се опита бързо и трезво като истински Ловец да прецени навиците на животното. Животното очевидно не беше от миньорите на хелий 5. Не носеше противопрашен костюм, нито инфрачервени очила. Бърз поглед към всъдехода му отвън потвърди подозренията на Дрек- животното беше изледовател; всъдехода беше малък - 30 метров, по-бърз на вид от стандартните комбайни, и без каквото и да е видимо оборудване за слоево извличане на хелий 5.
Дирекният лов не беше опция. Макар и никой на тази затънтена планета обзета от хелии-5-търсаческа треска да не беше чувал за Култа, ‘убииството на мислещо същество’ не би било толерирано, било то и на нечовешко животно. А и по богоприближаващо би било да се заложи капан, така че животното да бъде уловено в самотата на морето от пясъци, далеч от рудиметраната цивилизация и демоничните и правила.
Дрек бързо излезе.
……………
677ЕФ беше представител на растителнояден разумен вид, възникнал в малко посещаван клон на галактиката. Интелигентноста на вида на 677ЕФ не бе възникнала поради еволюционно налягане да се открият по-ефективни начини за набавяне на храна - както при месоядните разумни видове. Острите зъби и силни челюсти бяха достатъчно ефективни за разкъсване на огромните жилави медузоподобни растения на родната им планета. Сонарният апарат заемащ цялата вътрешност на главите им, с два резонансни тръбни приемника от двете страни, бе достатъчно ефективен за да вижда ‘през’ и ‘във’ повечето растения, позволяваики да се избират наи-хранителните парчета.
Мозъкът, бъдещата люлка на интелигентноста и съзнанието- беше в таза.
Интелигентноста на вида бе възникнала като ефективен метод "да не стават" за храна на месоядни хищници - в първичната и форма тя бе способност за пълна емпатия с всичко живо - с който и да е хищник. Пълната емпатия с хищниците бе позволила и пълно предвиждане на всяко действие на застрашаващия хищник, във всяка ситуация, и успешно намиране на нелетален изход от ситуацията, ако въобще бъде допусната да се случи.
Всеки един представител на тази раса - бе способен по минимални наблюдения над кое да е живо същество да ‘стане’ вътрешно това същество, и да разсъждава от неговата гледна точка, с неговите мисли и инстинкти.
Ето защо учените от расата на 667ЕФ бяха гениални ксено-биолози и ксено-еколози; такъв беше и 667ЕФ.
Когато 667ЕФ дочу слухове за странната екология на далечна пустинна планета, професионалният му интерес бе събуден - той не похаби време и сили за да стигне до нея. Слава ччкгу, по същотото време към тази планета имаше усилен редови транспорт, дължащ се на факта че други раси бяха открили ценен за тях материал в пясъците и. Веднъж сдобил се с преводачески апарат за езика на тази раси, 667ЕФ безпроблемно стигна до планетата и закупи на място малка всъдеходна машина, оборудвана съобразно сензорната му състема и с всичко необходимо за живот и оцеляване в пустинята за продължителен период от време, включително универсалена регенерационна кабина и система за затворен цикъл на хранителния кръговрат.
Екологията на планета с такава еднородна пясъчна среда- и максимално ограничени на брои екологични ниши, бе като наркотик за 667ЕФ, той прекарваше месеци в пустинята с редки посещения до складовите депата от които си набавяше резервни части и материали.
………….
667ЕФ бе опреснил запасите си от отхладителна течност за атомния реактор на всъдехода от централното депо за областа и от няколко часа пътуваше с максимална скорост към вътрешността на пустинята, когато на таблото се появи алармен сигнал. Налягането на маслото в тройно-обезопасената, тройно-независима хидавлична трансмисионна система бе спаднало под допустимото ниво и продължаваше да спада. Това беше статистически невъзможно! 667ЕФ спря всъдехода и се запъти към машинния отсек. Странно, вратата на отсека бе открехната на сантиметър, а през полимера на вратата се виждаше сонарната форма на малък кръгъл обект закачен за вратата и свързан със тънка жица към стената. 677ЕФ пресегна 4 ставен пръст през процепа и откачи жицата от стената, след което отвори по широко вратата и огледа кръглия обект директно от другата страна. Обекта беше елипсовидна сфера с два пъти по малки размери от юмрука му, от единия и краи се подаваше халка на която беше завързана жицата. Появата на този обект беше енигма която 667ЕФ остави за по късно решение - огледа на маслената система бе по важен.
Причината за алармата бързо стана ясна. И 3те тръбопровода имаха малки прорези, през които маслото бавно и постепенно бе почити изтекло. Трансмисионната система не би издържала и час още. 667ЕФ обмисляше какво да вземе за дългия си път пеша до депото и дали да рискува тотална дезинтеграция на трансмисията ако продължи още малко с всъдехода, когато обемния външен ‘монитор’ му привлече вниманието. На хоризонта имаше приближаващ се облак прах.
…………..
Очите на Дрек бяха светнали от нетърпение, кракът му нервно натискаше педалът за скороста. Защо по-демоните този комбайн беше тоолкова бавен. Неизменната клечка за зъби бе надъвкана като хармоника и през 5 секунди бе изплювана, вземана и захапвана обратно. Дрек нямаше търпение да стигне до точката на хоризонта и да отреже главата на мътвото надупчено животното. Св. Джуде, нека рогата и зъбите да са непокътнати от осколките на ръчната граната, моля моля моля! Обикновенно Дрек би оставил всъдехода на автопилот и би релаксирал чистейки двуцевката, но мисълта за очакващият го трофей пораждаше неустоими религиозни чувства.
Най накрая точката започна да се уголемява. Дрек намали скороста и се приближи. Животното беше живо и седеше до отворения люк на всъдехода си! Шокова вълна от адреналин заля Дрек. Капанът не беше сработил. Дрек спря всъдехода си на стотина метра и обмисли ситуацията. Ако животното бе разбрало за капана едва ли би седяло на открито. Може би въобще не бе огледало двигателния отсек и маслените линии? Може би въобще не разбираше от устроиството на всъдехода си и очакваше Дрек да му помогне да разбере проблема? Добрият Ловец в Дрек веднага взе решение. Блъф. Дрек спокойно ще си вземе двуцевката и ще излезе. Животното няма как да знае какво е двуцевка, а и да знае, ако не е влязло в двигателния отсек - значи не е разбрало за капана -и не би подозирало опасност. А щом е живо значи не е влязло, освен ако няма екстрасенска визия и способност да вижда през стени, хаха. Дрек ще се запъти към животното. Когато Дрек се приближи достатъчно ще изпразни и двете цеви едрокалибрени сачми в животното.
....................
_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

................................
667ЕФ очакваше чуждият всъдеход с нетърпение. Когато той спря нелогично далеч емпатичното му чуство нададе вой. Когато съществото пристъпи извън люка и направи няколко крачки 667ЕФ вече знаеше всичко. То беше представител на най-многобройната миньорска раса. Но за разлика от представителите на тази раса които 667ЕФ беше наблюдавал, съществото имаше походката, излъчването и дребните полунезабележими движения на хищник. 667ЕФ мигновенно се постави на мястото на съществото. И емпатично видя света и себе си през неговият поглед, погледа на хищника. 667ЕФ беше жертва. На вратата на двигателния отсег е имало капан. Кръглият обект от врата беше нещо анатомично предназначено за поставяне в крайника на расата на човеците. Кръглата халка явно се дърпаше с пръст. Формата и скобата показваха обект който се хвърля. Явното убийствено предназначение показваше наличие на детонатор и експлозовни материали. Металната цев в крайника на съществото бе инструмент за мигновенно убиване от растояние. Начинът на носене, и незабележимото внимание към цевта го издаваше.
Всичко това стана ясно на 667ЕФ за миг, разбиране резултат от четвърт милион години еволюция.. и той се хвърли към люка на всъдехода си. Малко преди да го затвори видя гърмеж, който го ослепи, и многобройни стоманени игли с впиха в тялото му. 667ЕФ залости люка, добра се до командното табло и удари бутона на автопилота. Всъдехода се понесе напред -опасноста от малките кръгли ексползивни топки бе елиминирана.
Но докога? След максимум част трансмисията ще се разпадне. Всъдеходът пак ще спре - за винаги. Тогава нищо не би попречило на хищникът да използва експлозивните топки с/у залостения люк, да влезе и да довърши 667ЕФ.
Но - първо неотложните неща. 667ЕФ се отдаде на болката, идентифицира интроспективно разкъсаните кръвоносни съдове и ги контрактира. Кръвотечението спря. Огледа раните си - бяха големи, но не не бяха фатални. 3тият бял дроб и 2рото сърце бяха перфорирани неколкократно и не функционираха. Е, нищо което регенерационната кабина не може да оправи за седмица престои в нея. Само мозъкът беше трудно регенерируем, а дори и при успешна регенерация - личноста би била мъртва. Всички сачми, слава ччгу, бяха минали пет и повече пръста над мозъка в таза, а и първото сърце бе достатъчно високо разположено за да не е засегнато.
667ЕФ си би микропартикална инжекция с щфир и болката утиха.
А сега за оцеляването. Всъдехода беше бърз и бе оставил машината на хищника далеч зад себе си. Кратко отлагане на неизбежното. 667ЕФ пое в ръка облия експлозив от капана на вратата. Да причака хищникът до блокиралия всъдеход и да хвърли топката по него? Не, хищникът има инстинкти на хищник и не би го допуснал, сигурно би употребил цевта си. А и едва ли едно растителноядно като 667ЕФ би успяло да се справи с употребата на оръжие, било то и метателен експлозив. 667ЕФ се опита да погледне от друга гледна точка. Какво иска хищникът. Храна? Не. Интелигентните видове не убиват за храна. 667ЕФ се вглъби и се опита да постигне пълно емпатично сливане с хищника….
…Отговорът беше ясен….
667ЕФ изрови лазерната резачка от нишата с инструментите и се зае трескаво да реже елементи и цели структири от кокпита на всъдехода и да ги пренарежда. Когато реши че резултатът е задоволителен седна на мястото за управление, настрои автопилота за директен курс към скала в далечината, би си 2 обезболителни инжекции с щфир, взе лазерната резачка в едната ръка, а кръглия екплозивен обект в другата, озъби се широко,….
…………….
Дрек, почити беше изкривил педала за скороста от натискане, а кървясалите му очи не се отделяха от облака прах в далечината. Таблото бе покрито с надъвкани, изпочупени и накъсани клечки за зъби. Струваше му се че всички черепи на неземни животни го гледат с насмешка от стената. Изведнъж присви очи. Всъдехода на животното бе близо. Дрек намали скороста и се приближи. Машината се беше забила в скала. Макар шасито да беше здраво, ламарините на кокпита се бяха изкривили неузнаваемо. Дрек спря и излезе сочейки с двуцевката си към контролната кабина. Нищо не помръдваше. Внмателно се приближи и погледна вътре през една от големите цепнатини. Кабината бе тотално разрушена от силата на удара. Преградните плочи м/у кабината и останалия интериор се бяха откъснали от нитовте си и бяха разпилени по пода на кокпита; някои бяха изхвърчали директно навън. Една от тези плочи явно бе обезглавила животното в полета си - безжизненото му тяло седеше все още закопчано с колани към мястото за управление. Дрек се отпусна и се огледа. Главата се търкаляше под предницата на изкривения всъдеход, заедно с преградно парче с остър ръб. Дрек я вдигна, усмихна се доволно и се запъти към машината си. В краина сметка - добрият Ловец вкарва животното в капана, а не го убива лично. В капана на собственият му страх и паника.
……………..
667ЕФ изчака достатъчно дълго за да е сигурен че хищникът си е заминал. След това бавно разкопча коланите, стана, и опипом намери пътя към регенерационната кабина. Никога не бе предполагал че отрязването на сонара с лазерна резачка може да боли толков много - гмурна се във вътрешността на рег. кабината и опипнешком натисна бутона за включване.
…………
Дрек не можеше да се нарадва на брилянтния трофей, докато автопилота го отвеждаше далеч от лобното място на тъпото животно. Св. Джуд! Какви рога! Извади ножа си и се опита да отвори с него здраво стиснатите челюсти и да се наслади на острите зъби. След минутка напъване челюстите подадоха, някое сухожилие явно се скъса и устата рязко се отвори. Погледът на Дрек падна за миг в/у прекрасните зъби и ръчната граната в устата; металното щракване на скобата бе последното нещо което чу в живота си.



Пс. сори за телеграфния стил към края и разнтете тафтологии -пак загубих търпение :). а и не ми се влизаше в прекалено големи описания свързани с личностите на геройте - пак от мързел :) (и всякакви дребни маниерничанета и детаили от поведението - за да са по живи). бе то и дългите изречения са прекалено дълги. ама не мога :)
_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

мерси:)

и на тебе и на останалите:)

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...

pss. а, и да си кажа че съм наясно с връзката с

1) разказа на шекли където едно извънземно е на лов за 'кожа' на човек, ама накрая става ясно че взел дрехите.
2) а-шахта на азимов (на едното хлоро му чупят врата ама си е още живо)
3) един от разказите в Birthright (оная пълната история на човешкия вид) на маик резник, където доктор реже главата на пациент извънземно (ама там има и мозък). + разбира се част от психо идеята на самия birthright

_____________________________
People who live in stone houses shouldn't throw glasses...