как?

как показвате на някого, че държите на него, че не ви е все едно това което казва и това което чувства? говорим за приятелство.
питам, защото ми се струва че много хора не умеят да го направят. не умеят дори да кажат "извинявай" или "наистина ти благодаря" или "много мило" или ... думите съвсем не са всичко, но понякога са толкова необходими. тук например няма други средства, с които да се разберем.

… ами може би просто не им идва отвътре...
Аз съм един от тях ... и макар да го чувствам в много случаи не мога да намеря точнате подходящи думи. А тези думи казани на място съвсем не са маловажни ... те носят своя скрит смисъл и ... Аз имам такива познати които умеят винаги да намерят точните думи, точния подход, да предразположат събесдника към себе си.
Ама това си е ... нещо като талант :) ...

tova sa tolkova vajni dumichki, che ot tiah zavisi onia nezabelejim komfort ot obshuvaneto ,koito ni kara da se usmihnem i da napravim i nie sushtoto.
koga horata si blagodariat zatova che sa popitani kak sa...
koga horata blagodariat zatova che si kazal za detenceto im che e sladko.....
koga ti se izviniavat ako minavat pred tebe ili se razminavate
koga horata sujaliavat ako ne se chuvstvash dobre. kogato ....... sa pravili taka ot malki i sa vijdali tova ot vsichki okolo sebe si

See this smile on my face, You put it in there

губил ли си някога някого заради това?

Днес ми се случиха две приятни неща от които разбрах, че поне двама човека държат на мен.
1. Една колежка дойде специялно заради мен до в къщи и ми остави подарък пред вратата за рожденият ми ден (който беше преди няколко дена)
2. След като се разделихме с един приятел вечерта, той ме остави да си отида сама до в къщи, но по пътя ми се обади по мобилният телефон къде съм, дали съм пристигнала вече у дома, трогна ме притеснението му за мен.

:) от мен

carpe diem... noctumque

на мен ми е много трудно да ги спазвам тези неща
а и не им вярвам, когато хората ги проявяват спрямо мен
в повечето случаи "Добре съм, благодаря" не означава, че човекът благодари, задето е попитан как е...
в повечето случаи любезността и дори проявите на загриженост нищо не означават...
човек наистина действа така, както е научен от малък, и именно затова в много случаи зад тези неща не се крие нищо друго освен елементарно възпитание...
и се случва да се подведем, че някой държи на нас, без всъщност да е така

мисля, че за истинските приятели външният израз няма чак такова значение...
не обичам да контактувам дълго време с хора, които изискват да си меря думите и да внимавам какво говоря, да не би да ги засегна нещо...
пред приятел е най-важното да си естествен според мен... това го оценявам най-високо

губила съм "приятели" заради това - все нещо от това, което съм казала, им е криво, все търсят под вола теле, все от нещо са засегнати (което не съм имала предвид), все се чувстват пренебрегнати и недооценени...
благодаря от такива приятели
опитвам се да пооправя нещата, и като ми писне да се обяснявам - бягам...

на мен не ми пука дали приятели ще ми се обадят да ме поздравят за рождения ми ден например... защо на тях им пука че съм ги забравила?... а има хора, на които и след 5 години да се обадя, пак сме си като че ли вчера сме се разделили... това са според мен истинските...

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...