Посрещане

Стоях на перона и наблюдавах слизащите от влака пътници. Спомних си за една игра от детството , когато обикаляхме по линиите за да записваме номерата на влаковете .. не мога да се сетя каква логика имаше тогава това, но сигурно е имало някаква, макар и наивно детска. Спомням си, че идеята не беше моя, но това не я прави по-малко логична. Тогава я видях ... не логиката, видях нея, идваше към мен, замислено вървеше с грациозната походка на котка, с поглед реещ се някъде в сивото сутрешно небе.
-Здравей! Толкова много ми липсваше. -Казах аз. Погалих я нежно, отметнах косите и я целунах по сатенено гладката кожа на врата.
Тя трепна, гледаше ме с небесно сините си ангелски очи, пълни с изненада и объркване.
-Правите грешка, аз не ви познавам! -Каза тя.
Усмихнах се и отговори:
-И аз...
Така започна всичко ...

разкажи още
много е хубаво

Heart Will Die, My Soul Will Fly, and I Will Live Forever

E са!...
... бла бла бла...
... И те зели че съ уженили...
... Три дни яли пили и се веселили...
И били щастливи ever after

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

мис ВИ, много ги разбирате тези неща
да не би и вашето сърчице, да е било запленявано
някога, по този начин?

Doin' Fine But Don't Waste My Time

Не... татко ми е казвал да не ме цаливат непознати...



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

eeee
цаливането става след като се запознаете де
а до запознаването как стигахте я разкажи на младите

Doin' Fine But Don't Waste My Time

Запознаването ли? По време на цигарата след секс
....
Хех... майтап бе, Сатриани! Тогава не пушех!
хихихи :-))))))

---

Бъзикам се! - Аз да си кажа, че мамита ако ме докопа какви ти ги приказвам... пък макар и на майтап...



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

лелеее мис ВИ
какви са тези работи

мамитта и тя ги разбира нещата, така че няма да ти се кара много

Doin' Fine But Don't Waste My Time

Прекрасно! И страшничко
Пък на мен, една сутрин, беше осми март, в трамвая, един непознат, държащ няколко зюмбюла и нарциси (букетчета, приготвени за колежки сигурно), ми подари един зюмбюл, ей така без видима причина... Усмихвах се цял ден... Хубаво беше.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

А ако носеше само едно цвете и просто ей така решеше да ти го подари, не на 8-ми март, а на случайна дата?
Да подаряваш мигове щастие, каква хубава професия ...

в рейса какво ми се случи!
Значи, пътувам си аз унило и тъжно, и на най-гадната спирка, където се качват тълпи хора, един чичко се качва с някакъв вързоп лайсни(някви такива пръчки :) ) Обаче докато се качва една от тях пада, хлъзга се по стълбите и...на земята. В този момент някакъв негър я взима и тръгва да я подаде на човека, обаче на чичкото лайсните започват все повече да падат...а негъра събира и останалите паднали с риск да бъде заклещен от затварящата се врата, ако въобще успее да се качи в автобуса...Е, качи се той, подаде на чичкото лайсните и се опита да се смести в претъпкания автобус.
Брей какво се загледах в него- незнам. Викам си...ама че добро момче, пък и чужденец, ама не от онея високомерните! Поглеждам пак(ама и аз си нямам работа!) и се започва...ама той бил много хубав беее! Лелееее...няма да го гледам, и без това той се обърна с гръб към мен... Гледам си аз през прозореца, твърдо зарекла се да не гледам повече към него, идва следващата спирка, хората пъплят...слизат, качват се...някакво движение, някаква блъсканица...И изведнъж! Олеле!- той застана до мен! Ама аз си гледам през прозореца бе!- вие кво си мислите?! :) Изведнъж чувам глас откъм неговата посока, съвсем близо до мен, до ухото ми...
- Какво?- обръщам се учудено към него. А той ме пита:
- Как си?- най-милото " как си" което съм чувала, с лек, сладък акцент.
И така...как се казвам, имам ли телефон, говоря ли английски(разбира се, уместен въпрос ). Ама как ме изнуди да му дам телефона си! Ми, чак после се усетих, че може би не трябваше... Ама и той ми даде неговия! Докато ги напишеме взех, че си изпуснах спирката. Ама, че екшън! Отдавна не ми се беше случвало такова нещо! Хубаво беше, зарадва ме! Както си бях унила точно такова нещо ми трябваше. Аз слизам на спирката, а той ми казва "обади ми се днес, или утре!". Смотулявям някакво О.К. и слизам, и си мисля...а ще се обадя ли?- не, няма. Няма, защото вече не мисля, че съм способна да обичам...Не искам пак разбито сърце, няма вече накъде да ми го разбиват! А какво може да иска един чужденец от една хубавка българска девойка освен краткотрайни интимни контакти...Може и да не е така, но аз винаги се съмнявам и преценявам, и внимавам... Не искам да рискувам повече. Не искам да обичам повече. Стига ми толкова! Хубаво беше, но ще си остане там, в миналото, за да имам хубав спомен, който няма да бъде развален с бъдещето.

It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!

Ama... Wi... Pitona e zarazen...
I Ufffcheto...
ama sa prawi, de...

... glezotii...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Na 16... bjah se splela na mnogo malki i golemi plitki i wyobshte prilichah na neshto sredno mezhdu gradskata weshtica i Pipi Dylgoto Chorapche... ta wyrwim si s mojata ljubima prijatelka po Grafa, goworim si gluposti na tyrkala i se smeem malko isterichno (a w deshno wreme winagi kazwam, che "az nikoga ne sym bila takawa" )... I ponezhe gledame edna w druga, a ne pred sebe si, izwednyzh w men se blyswa njakoj - ili az w nego ... ne stana mnogo jasno... Wdigam az ochi... ah... (tuk shte wi spestja glezotiite, koito posledwaha... tyj de, filmcheto w glawata mi... edin bezkraen mig bla bla bla)... Mladezhyt jawno stresnat ot pogleda, kojto trjabwa da sym mu hwyrlila, kaza jasno i otchetliwo "Obicham vi..." - posprja sekunda i otmina... a na men posle cjal den mi natjakwaha neadekwatnata reakcija... "che mozhelo da byde myzhyt na zhiwota mi"

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

иеееееееееееее
супер
обаче.........
аз имах подобен случай
с тая разлика че нищо не си казахме
пътувах за софия и направо си слезнах като пич в мездра по нощите....
текила на разсъмване 2

сега се сещам за швейк
не оная гадна кръчма а за оня войника де
......как разправяше самооооооо
железен е швейк


бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

"Не искам да обичам" било значи, а не "Не мога".
Е... няма да обичаш, щом наистина не искаш нарочно. Първо трябва да освободиш сърцето си за нова любов, а щом не желаеш да го направиш, никой не може да го направи за теб. Не искаш да рискуваш? Че ти всеки ден рискуваш... я кви страшни негри има по трамваите...
Любовта е и риск, няма как.
"Спомен, който няма да бъде развален с бъдещето." - не казвай това. Бъдещето може да е хубаво. А колко точно - от теб зависи.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Ами да! Хубавите неща стават случайно, ама трябва да се хващат миговете.

Да обичаш е нещо което изпълва живота със съдържание, въпреки болката, обидата, раздялата ... всичко се случва, но нищо не ти пречи да обичаш, заради самата себе си.
Можеш ли да кажеш повече няма да обичам сладолед? Същото е и с обичта към хората( в частност мъжете :-) ).

Средностатистическа, видимо грамотна девойка се вози в автобус. Вижда някакъв негър, пада си по него, дава му телефона си и накрая казва, че съжалявала задето... обаче не искала да се обвързва... Следват разсъждения за любовта, обвързването и други сополиви гоблени.

Мексиканските сериали ряпа да ядат, цвете! Просто ставаш отвсякъде за някоя дебела, очилата, ерудирана, еблива авторка на сапунени дрънканици.

Аз, ако си падна по негър, ще го чукна. Без да се замислям. Сериозно ти казвам.

Още нещо?

Казах.