За мечтите...

Да се откажеш от мечтите си? Дали това е най-лошото, което може да ни се случи? А ако те сами ни напуснат? Ако са си стояли в теб, нашепвали са ти, побутвали са те да ги осъществиш, но ти си ги пренебрегвал и все си ги карал да чакат...отлагайки ги за по-късно. А ако на тях им е омръзнало да ни чакат, ако просто са си "взели шапката" и са тръгнали да търсят някой, който има смелостта да ги осъществи. Или просто са се притаили дълбоко в теб, чакайки без да се натрапват "онзи ден", който ти все им обещаваш...и после умират...от глад, от жажда, от копнежът да видят "белия свят". И може би тогава част от нас също умира с тях. Чудя се какво ли остава? Кой живее тогава? Не и аз, защото аз съм мечтите си. Но...колко е трудно да ги следва човек.И колко боли, когато щеш не щеш трябва да тропнеш с крак и да им кажеш "да мълчат"...Колко боли! Но...Мълчи сърце! Скрийте се, отивайте си! Не виждате ли, че желанията, надеждите...носят само още по-голяма болка? Бягайте от тук, нямам сили да се боря вече! Искам покой. Време е да се мре...или вече няма какво повече да умре? Общо взето...В какво се превръщат мечтите?

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

В... сбъднати цели...?

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

би трябвало да знам, защото често изпадам в такова състояние. но всъщност, нямам какво да кажа. минава време, прекалено много време, и нищо...

мечтите се превръщат в реалност в ръцете на шарлатаните!

калиостро стр. 86 горе в ляво

послеслов

само не умирай точно са а по после!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Ау, бравос. Това за шарлатаните.
Аз съм такава...

Зависи за кои мечти говориш...
Има такива, които можеш да превърнеш в цели и после лесно или трудно да реализираш. Това са така наречените "съзидателни" мечти. Тъпо е да се говори за "полезни" и "вредни" мечти, но ако имаше такъв термин... тези бих ги нарекла "полезни". Те те бутат напред, карат те да учиш нови неща, да се запознаваш с нови хора, да опитваш да се променяш. (Посоката на промяна е относителна величина, сладурче... и почти не е важна. Важно е движението, защото в него е живота, нали така :)))

А кои тогава са "вредните" мечти? Ами тези, които е абсурдно да се опитваш да превръщаш в свои цели, защото реализацията им е абсолютно невъзможна в нашето измерение :))) Като например... да опознаеш непознаваемото... да речем краят на тази Галактика, която ти е толкова интересна :))) Майтапя се разбира се, но разбра за какви мечти говоря. Има неща, които са непостижими за един човек в рамките на един човешки живот. Ако бленуваш по такива неща... рискуваш да попаднеш в доста мътнички води... или да пропилееш живота си в блянове :)
Естествено, както всяко вредно нещо и тук е важна дозата... в малки дози тези мечти са необходима подправка. В много малки дози :))

В общи линии повечето хора използват първите, съзидателните мечти като гориво, като кафе, като храна.
Вторият вид са болкоуспокояващи. Когато се чувстваш ужасно. Когато не ти се живее. Само че, ако прекалиш с тях... рискуваш да си останеш надрусан за дълго време... за цял живот понякога.

А ти за какво мечтаеш?

I wanna shut the door and open up my mind...

Мечтите... умират... постепенно, просто в един миг осъзнаваш, че не знаеш дали наистина това са твоите мечти, защото май не си същият. Убиваш ги, но не нарочно... тяхната сила бавно намалява.
Или умират, когато ги осъществиш. Ха-ха! Защото реалността ги задушава, щом ги облече в материя.
Колко тъжно...


"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"

Нещо като реалистични (постижими) и нереалистични ("болкоуспокояващи") daydreams

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

галактиката въобще не е майтап, да знаеш... Освен това мечтите са мечти, докато са недостижими. Превърнат ли се в постижима цел, вече са желания.


"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"

Може би защото в момента, в който се превърнат в реалност, започваш д амечтаеш за нещо друго. И така...отново и отново...и само се чудя, като в една българска песничка "Докога?"
Или просто ние хората все търсим и търсим и мечтаем и всичко...само за да с едвижим и никога да не спрем, за да си кажем "Стига! АЗ съм щастлива! Тук! Сега! И не искам нищо повече." И на мен ми писна...от всичко. Но още тази вечер ще отида до морето и ще му се усмихна. Красиво е. И май не ми е писнало още. Някой да има глава, която не мисли и която не го боли за смяна с моята?

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

Няма да кажа! Мои мечти са си. Пък и сега съм грабнала метлата и я използвам не по предназначение / в смисъл да отлетя до вещарската си къща/ , а за да ги погна тия гадни, тия подмолни, малки и красиви мечти. Къш! Не ви искам! Ама на...не ме слушат! Никой не ме слуша пък!

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

На такъв отговор се надявах! И сега какво? Да ги гоня или да си ги залъгвам докато в един ден...кой знае...стане чудна чудесийка и ги превърна в реалност. Да се предадеш, за да не боли? Или да се бориш, да търпиш, за да бъде после...красиво?

"Тръгни с мен и се забавлявай! Галактиката е много интересно място!"

В какво се превръщат мечтите ни
Има такъв филм.Не съм го гледала. Както не съм гледала и много други. И както не съм била на много места. Там ходя в мечтите си. Не в сънищата си. Красиво е и вълнуващо. Попивам всичко, което докосват сетивата ми. Препълнена съм от впечатления, гледки...миризмите ще ме преследват където и да съм. Даже съм сигурна, че в много моменти ще ме споходи dejavu - усещането,че това вече ми се е случвало.
Фантазиите ми са безбрежни. Иде ми да лепна една виртуална усмивка. Нали си живея там...във виртуалното.:))
Незнам кога човек се отказва от мечтите си. Знам, че когато загубиш надеждата те да се сбъднат, попадаш в друг свят. И там си сам. И си свободен. Свободата е самота.
18.05. 2001г.

Кой не те слушка?
И що ги гониш? Е тва не го разбирам.

I wanna shut the door and open up my mind...

Скъпа само едно мога да кажа по този въпрос "за да достигнеш небето трябва първо де преминеш през облаците..."