Покой

Уморен от житейските битки,
аз убежище тихо намерих
на поляна с безброй маргаритки
и в небето над мене се вперих.

Облаче (бяло,
безплътно)
горе е спряло,
безпътно,
като че ли да умува
как и къде да отплува
и докато двоуми се,
в синьото бавно топи се.

Паяче някакво, дребно,
ловко по мен се катери.
Явно е нему потребно
бързо пряк път да намери
татък до цел във тревите,
дето от мен са закрити.

А маргаритките се полюшват
и с цветчетата сякаш подслушват
мислите мои.
Ала не мисля. В пълен покой
съм се отпуснал върху тревата,
в опити някак си да се слея
с нея
или стопя в синевата.

Всичко написано от мен - тук: [линк].
Приятни минути!

Hit-ър П@ър

Петре, че и Хитър, леко и дълбоко е, очарован съм.

Рано пиле рано пие...

Мирише на свежест. Чудесно е...
Като всичко, което пишеш.
Имам чувството, че си изграден не от молекули, а от рими...


Най-добре те познава този, който се е оставил да го използваш...
Уилям Блейк

Нищо не си разбрал. И ти, и останалите съзерцаващи.
Не само сега.

по-жив човек рядко съм виждала.

Или може би повече работа щеше да свърши едно яко тръшване, вместо да му се усмихна на човека.
Аде със здраве.

Рано пиле рано пие...

Нямам работа в този клуб. Имам сантимент към Хитко и си го казах.

Благодаря за здравето, ама с това твое ранно пиене ще взема и аз да фръкна. Остава и най-гадното - да кацна някъде.
И вината няма да е моя, сети се чия!

Още навремето, когато учихме христоматия, учителката ме упрекваше, че не съм разбирал какво е искал да каже авторът на това или онова произведение. Например, какво си е мислил Люцкан, протягайки ръка към цветето...

Радвам се, че има хора, които разбират всичко – поезията, класическата музика и т.н....


Най-добре те познава този, който се е оставил да го използваш...
Уилям Блейк