Мислите ли, че е нормално

Как се сети какво точно ми липсва... че чак и контакт с "реални" хора, стига бе.. Голяма грешка.

Проблемът, слънчице, не е че ми липсват приятели, познати и хора, с които да си казвам "здрасти", а че все още имам чувства към този мъж. Това не ти е светнало на теб, въпреки че си така прозорлив.

Но все пак thanks за съвета и кажи едно "здрасти" от мен на половин Варна сити.

опитвам се да се усмихна... и като че ли вече става все по-лесно и по-естествено.
А за възпитанието - не знам, до скоро го смятах за един от най-фините и възпитани мъже, които някога съм срещала. Може би съм се излъгала, а може би има нещо, което ми убягва в цялата история. Но нямам вече сили да се ровя из минали дати и да търся какво сгреших. Стига толкова.

........имаш чувства към него.....понеже те е почерпил две...напраВил ти е комплимент на бара....отВел та е в апартамента и та е наебал здраВо..след,което той си е тръгнал...а ти си се разчувстВала


П.П. Аз не обичам много да казВам здрасти................

Но няма да те занимавам с подробности от историята. Разказах я вече веднъж в клуба и то не отдавна, ама явно не ти е предизвикала интереса. Разни хора, разни идеали.

...ами историЯта е била балъшка и за тоВа не съм е прочел бря

Mislia 4e e normalno,osobeno kogato drugia sepravi na udaren kogatogo pokani6 da izlezete.Taka e spored men.Tova e samo ako drugia e napravil ne6to podobno i ako vruzkata ne e zadulbo4ena i t.n.

Ненормална работа ако питаш мен, нещо в смисъла на приказката за гузния дето негонен бягал. Явно човека не е дорасъл за зрели отношения...

Любовта е мистика, а сексът магия!

toi e tupo kopele

Ти си от тези, които се опитват да запазят познанството и приятелството си с хората, с които са били...Но има хора, които когато затворят една страница..я затварят докрай..не знам как сте се разделили..ако е било със скандал..ако е имало обидени...
Възможно е наистина и този човек все още да има чувства към теб и да му става тежко, когато те вижда...затова да иска време..за да те забрави...Понякога за да останеш приятел с някого, за да започнеш да го чувстваш само като приятел..трябва известно време почивка..да не го виждаш, да не говориш с него...да престанещ да мислиш за него зато за гадже..като за човека, към когото изпитваш нещо...
И двамата ли сте решили, че между вас всичко е свършило?
Ти сигурна ли си в това? Или имаш някакви надежди все още...да се съберете отново?

Ако не бях зеленоока и суеверна, щях да си представя за миг, че може да се случи такова нещо с мен и Манго. Та да ти отговоря компетентно понеже.

П.П. Ама я си представи ти вместо мен по-добре. Та представяш ли си Манго да започне да ме чувства като .. като какъвто или каквато там не-Esmeralda? Ама я по-добре не си представяй, че не ти знам цвета на очите тъй като.

Според мен.

Аз съм зеленоока и несуеверна
А ти успяваш все повече да ме объркваш..но и аз не се давам лесно, та ще си питам и искам разяснения докрай за всяко нещо, което не ми е ясно въпреки

от написаното разбрах,че ти си се запознала с този човек чрез ICQ или някой друг чат.Или може би тук в някой клуб? Не знаеш ли,че за някои хора това е най-лесния начин да свалят някой друг.Сладки приказки ,съпричастност ,тра-ла-ла и ти неусетно си хлътнала по някой,който иначе никога не би погледнала.Има много сладкодумци и те ползват този свой талант като оръжие.Едва ли ти си единствената ,който той изоставя.Може би на колана си носи още скалпове И сигурно ще продължава да го прави,за да докаже нещо на себе си.Имам един познат ,който ми каза,че за него е предизвикателство да накара една жена да се влюби в него.И после ги зарязва и тръгва към нови върхове,може би и твоя човек е някой подобен
п.с.Този мой познат не излиза от ICQ

Зависи какви са им били отношенията! Зависи той какво е влагал и тя какво е очаквала! Туй с очакванията си е много объркана работа!


За всяка радост плащам с много болка

Наистина би трябвало да има обиден от стечението на обстоятелствата, но това не е той при всички положения. Разделихме се по, бих казала, идиотски начин, без да се караме и без да си заявим, че се разделяме... Той просто престана да се обажда и да ми отговаря на обажданията. Не помогнаха никакви молби да ми изясни положението - дали за момента тогава искаше малко спокойствие или просто не желаеше да ме види повече. Молих го да каже нещо, крещях му, нито с добро, нито с лошо, нито дори с демонстрирано по едно време безразличие успях да го накарам да излезе от черупката си. И така до днес - не желае да ми каже и една дума, пък било то и обикновено "здрасти".
За допълнително изясняване ще кажа, че връзката ни продължи кратко - около месец и половина. Всъщност не знам дали трябва да го наричам връзка - той ме ухажваше много упорито, а когато нещата се задълбочиха, когато стана ясно, че за мен всичко е свързано с чувства и му го казах най-искрено, той избяга.
Надежда за нас двамата заедно? Разумът ми подсказва, че е безумие, но сърцето ми го иска не по-малко от преди. Мъчно ми е много, но ще оцелея.

не го познавам от ICQто. Въпреки че и там има свестни хора, както и боклуци - като навсякъде. А и той не е от сладкодумните - говори точно колкото трябва... когато си реши, че му се говори.
Но може би наистина обяснението за поведението му може да е в това, че просто е изгубил интерес, като е видял, че съм хлътнала. Каква глупава "ловна" страст! Някакво самодоказване ли е това или забавление извратено?

защото не можа да намери сили, време и желание да приключи връзката като човек т.е. като просто благоволи да ме уведоми, че за него е приключила. Без обяснения, без драми... само с простичкото "Не ме търси повече." Ама не. Това, което успя да направи, беше да престане да се обажда - добрият стар начин, ех...

на такъв прилича.
Но в действителност не е. Въобще даже.
За съжаление.

Може би е търсил по-скоро една лека сексуална връзка, а не нещо задълбочаващо се...
Може да го е завъртяла някоя любов и да е решил да загърби всичко старо...
Може да му е минал интереса и да го е страх да се изяснява...
Забрави и продължи...
Вземи решение...знам че е трудно и все още мислиш и преценяваш...че в сърцето си имаш надежди...но всеки път, когтао се размечтаеш...слагай чертата и сама се спирай..край, това е...борила си се...някога трябва да спреш, защото не може само единия да се бори...

Забрави го,виж колко хубави сладури има наоколоКак ще можеш да им обърнеш внимание ,ако с теб постоянно е един мълчаливец?
Ами да,ама на това забавление му се вика свалянеЩом може да има състезание за това кой най-далеч ще се изплюе или да направи друга физиологична нужда защо и това да не го класифицираме като вид спорт.Човека май се опитва да надскочи себе си.

около мен напоследък съм престанала да ги забелязвам... Ама ще си сваля капаците от очичките - решила съм го категорично.

Странно защо ми е толкова чужда тази необходимост от самодоказване чрез трупане на "бройки". Струва ми се, че след определено количество преживени връзки човек престава да усеща нещата, нищо вече не го кара да се вълнува, да страда или да се радва и, в този смисъл, не може да се почувства истински щастлив. Но може и да греша.