Реалността

Много е важно за Духовния Път да се приема реалността около тебе с благодарност.И то от сърце.Нанесъл ти ближния удар, болка, значи ти сам си привлякъл към себе си таза ситуация и тя е УРОК, и именно в таза секунда се решава по-нататъшната съдба на човека , накъде ще поеме кривата.Много е важно да разрешим на хората да бъдат такива каквито са , да не ги поучаваме в сложна ситуация ,Какви думи говорим , когато някои ни засегне , това е крайъгълният камък - какво отвръщаме и как на удара и болката.Ако се дразним и използваме груби и агресивни слова в отговор то се уподобяваме на този който напада .Затова е казано- не оскърбявай оскърбилият те , защото се уподобяваш на неговата същност и двамата падате в блатото.
Точно обратното става в духовното поле ако приемеш спокойно болката от удара на ближния. Тогава благодатната енергия от теб отива към него и му ПОМАГА много да осъзнае важни неща и мога да кажа дори го спасява.Злото не го със зло , а чрез Светлина.
БОЛКАТА ОТ УДАРИТЕ НА ХОРАТА Е ВАЖНА ЗА ДА ОЧИСТИМ СОБСТВЕНИТЕ СИ НЕЧИСТОТИИ, МНОГО ВАЖНА ,НО ТРЯБВА ДА РЕАГИРАМЕ С ВЪТРЕШНА МОЛИТВА МИГНОВЕННО ,С МИР И ПОКОЙ!!

Това е чудесно.
Но да го знае човек е едно, а съвсем друго е да се доведе до състояние да може и да го прави. Точно тук се крие ценноста на методите давани от Учителите. Методи, чрез които ще можеш да се доведеш до състояние да можеш и да го правиш, а не само да го разбираш.

Оки, и как се "довежда" човек до това с състояние?

Колкото повече, толкова повече

Важното тук е да се прилагат усилия и то постоянно - един път , два , десет , хиляди,месеци и години . и тогава вътрешния свят постепенно се изменя . естественно че казал , проумял и мислиш че се получава , не .УСИЛИЯ,страшно е трудно , но усилия...

"АЗ" съм medea_forever".
Изключиха ми достъпа ..затова съм с този ник...

По темата....
До болка позната теза и пак се питам ЗАЩО не успяваме винаги да я спазваме...???
Днес НАРАНИХ, отвърнах на "удара с удар"

Даже се питам дали не и го направих твърде рафинирано---
....първо си сложих кадифяна ръкавица и максимално прицелена...
просто ГО нанесох и сега се измъчвам...

О Боже , докога ще се спъвам във всяко камъче?!?
А повярвайте ми ТО беше даже ПРАШИНКА, не камъче.

ДА ТОВА ЩЕ ДА Е УРОКА...
Ох, пак ли прибързах?!?
Ами спирайте ме- нали затова сте ми приятели....

ЛЕК ДЕН на всички ...

засрамената
АЗ

мисля, че малко опростяваш нещата - т.е. хем си прав/а, хем не си.
прав/а си защото:
1. критиките на другите са важен ориентир за нуждата от корекции в собствената личност
2. един спор не може да е продуктивен, ако е подвластен изцяло на емоциите
не си прав/а защото:
1. не всички шамари следва да се взимат под внимание - много зависи от кого са нанесени
2. много често шамарът(особено словесния) е предшестван от болка, която самият ти волно или неволно си нанесъл на другия човек и за която може дори да не си даваш сметка
3. силно емоционалната реакция(която наричаш агресивност) в отговор на нечии думи, много често означава, че думите са били приети на сериозно(демек демонстрация е на някакво лично отношение). а да кажеш на някого: "думите ти имат значение за мен" е нещо, нали?
и по-лично:
ако има нещо, което не понасям, то е да подходя емоционално към някого (т.е. да проявя лично отношение), а той да стои като пън и да си шепне вътрешни молитви. тогава ми става ясно, че с този човек не мога да имам нищо общо.
другата крайност - да се крещят цинизми - също не води до никъде.
и накрая да обобщя: и с молитвите, както и със всичко останало не бива да се прекалява

Няма смисъл да се бориш с прасе; и двамата ще се окаляте, пък на прасето ще му и хареса.
Не знам защо си спомних тези думи, четейки твоите.


Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Ако спазвахме всички принципи, нямаше да сме тук. Но пък и нищо нямаше да научим. Щяхме да си живеем в собствените саксийки до свършека на времето.
А теб що така пак те изключиха. Какво направи пък сега?


Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Ако можем да спрем преди да нанесем удар, да си спомним всички уроци, с течение на времето всичко ще стане рефлекс, няма да избързваме, няма да нанасяме удари... Когато осъзнаваш, как си реагирал - значи си направил първата си крачка...

I love this game!

Ако размениш местата на първото и второто изречение, ми се струва, че ще звучи по-добре... Имам в предвид Силата и Добродетелите. Така пада в минорната гама... Ако искаш...

I love this game!

Е чакай малко, те още спорят верни ли са изобщо. Оти да се абим.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Те да не спорят още за предното... за боговете

I love this game!

Предното ми го сви едно момче, дето си писа статия върху него.
Пък после я пусна тук и взе да ни убеждава колко не сме на прав път.
Та си го отнесе.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

:-)))
Що не се прекръстиш на Труден :-)))
като те слуша човек ще каже че това е най-трудното нещо на този свят.

:-))) а може и да не е толкова трудно.
Ако осъзнаеш защо този човек те е наругал или нагрубил и .. разбереш че в неговата майа .. и ти би направил същото .. тогава ... смяташ ли че би тръгнал да се сърдиш?
Неимоверните усилия могат да доведат до подтискане на първичната реакция от рода "Абе аз защо не ти .... майката" и подобни... но до освобождаване от неприязънта към дадения човек може да те доведе осъзнаването.
"Истината" която ще ни направи свободни :-)))

И понякога не е чак толкова трудно колкото го изкарваш.

:-)
поздрави

Това си го копирал отнякъде.Не е твое и не го разбираш.И се басирам че никога не си го правил.Опитност и мъдрост трябва за правенето му.Не си стъпил на духовния път още се мотаеш страхливо в ниското.Не се занимавай с преписване приеми реалността.После пак ела.

Дали пък с ОПИТА не придобиваметолкова дебела кожа , като железен шлем, че всеки УДАР върху нас рефлектира обратно...в посокта на удара !!!
Съжалявам и най-много съжалявам за състоянието в което се намира УДАРЕНИЯ...а ТОЙ/ТЯ/ често са вече отдавна забравили...
а АЗ не и тогава правя втората си вече автоматизирана ГРЕШКА...търся начин
да облекча болката НА ударения....

medea

погалих НЯКОЙ / някоя/ с кадифяна ръкавичка...и ме изхвърлиха НАКАЗАНА вън от класната стая на ДИРа



АМА сега се смилиха и ето ме пак ВЕЧНА и неповторима...


medea

Виж! Ти си мнооооого по-лек вариант от мен! Зодия Стрелец! Ако тръгна на поправям счупеното - изпотрошавам и останалото... Кетавър! И аз съжалявам и не искам да наранявам... ама то се оказва, че тръгна ли да се извинявам - причинявам още "повреди". Затова слагам една усмивка от сърце! И ако не ми се усмихнат отсреща... не знам, не е имало такъв случай.

I love this game!