Ковачът

Всеки сам кове съдбата си и чувствата си. Помислете за това.

* Игнорирай глупостта за да не те обвива. Тя живее от внимание.

защитавам обратната теза.
всичко си е изковано.

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Глупости. Помисли върху това.

за съжаление, не го вярвам. освен чук, човек е и метал - т.е., това, което коват. нали и другите хора коват - но не само своята съдба, а и чужди съдби. (както и самият човек също кове и чужди съдби.)

IMAGINE...

Още се чудя ЗАЩО, по ангелите Красив Ум обра Оскарите в годината, когато са създадени другите два филма !

Вель,
надявам се да ги гледаш. И да цивриш. И преразгледаш горното твърдение.

Освен ако имаш застраховка смърт (никога не разбрах кой е измислил да я кръсти живот, когато всъщност се касае за друго), абсолютни категории като пълнещите чувствата съществуват единствено в промяна (и зависимост от съдбата ти).

Не, не кове сам съдбата и чувствата си...но може да изкове как ще възприема съдбата и чувствата си...Да изкове погледът си към света...усещанията си..възприятията си..отношението си...

... май не споделям т'ва мнение ... струва ми се 4е събитията се слу4ват независимо от "теб". "Ти" си по-скоро субект. И ако това е житейската ти позиция ... живее6 по-спокойно, защото така практи4ески всяко твое ре6ение е правилно ... и като се "обърне6" назад и се замисли6 не съжалява6 за нищо и не се тормози6.

П.П. Въпросът за абсолютното и относителното ...

май има за какво да се замисли 4овек ...

Добре, хареса ми че се противите, сега обаче остава да разберете че истината е по средата, нали ?
Често е така, често и не е. Често е иначе, често и не е.

Но много често не осъзнаваме, че зависи от нас. Много често се предаваме без бой на съдбата. Или пък обратното - бием се за загубена кауза. О, колко сме неразумни.

* Игнорирай глупостта за да не те обвива. Тя живее от внимание.

Тезата е много добра. От тази гледна точка, обаче. Зависи как гледаш на един килим - отблизо е купчина вълна, отдалеч - картина. Ти гледаш отдалеч - безспорно е така. Всичко е предначертано, както за нас, така и за далечното бъдеще. То просто ще се случи точно както ще се случи. Така е когато гледаш на хората като на вътрешни изпълнителни механизми за системата "Свят". Но ако ги изведеш като външни, каквито са те за нашето ниво на познание, става друго - всеки от нас кове в някакви граници бъдеще за себе си и за другите с които влиза в някакви контакти. Нищо че като цяло говорим за едно и също. Нищо че то Е едно и също. За нашите разбирания е различно и зависи именно от разбиранията.

За една мравка светът е буца пръст. За един слон - равнина с вкусни храсти и локви. А за онзи, който знае всичко, света е свят. Една дума, олицетворяваща една вселена. Нещо което разбира само той. Но за него говори и мравката и слона. Само че те говорят за онази част от него, която познават. Тоест, всичко опира до разбирания.

* Игнорирай глупостта за да не те обвива. Тя живее от внимание.

Как се коват чувства?



What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Лесно е, вервай ми.
Повечето от нас и не се усещат даже.

* Игнорирай глупостта за да не те обвива. Тя живее от внимание.

да моделираш?

Ах, тези дефиниции...

Разкажете ми приказка...

разбира се че ще се стигне до средата. черно-бяло или цветно?


"Всеки сам кове съдбата си и чувствата си." ...with the little help, from my friends,


всеки 'кове' но не съвсем сам, а заедно с всички , дори когато е уверен че е сам - т.е. успял е да си въобрази в собственото си съзнание всички останали, който да му влияят още по силно чрез идеализирания си вид, чрез който ги познава всички други, вместо да се възползва от случайната възможност да получи непрофесионална и неочаквано безидейна и неотговаряща на очакваните възможности помощ от всички наоколо, когато поиска /не на думи/ тази помощ реално.

а какво прави съдбата? дали размества и уточнява случайности? едва ли. тя е написана като история - само когато всичко е приключило, а погледнато от някакъв екзотеричен ъгъл-гледна точка всичко е приключило преди още да е започнало. такъв поглед разбира се не трябва да се прави много често, всяко прекаляване на дозите е вредно...

e, 4e как , не знаеш какви експерименти се правят? има много видове златни пирони, по подобие на сребърните куршуми за върколаците,

разни апартаменти, вили, яхтички и т.н...

обаче, спокойно, сърцата издържат на това, не се предават без бой

Завидно усещане за превъзходство над съдбата и чувствата… ))))))

И аз дълго време си мислех, че мога да управлявам съдбата си, собствената си.
Чувствах го като дълг и отговорност. А то е било просто възпитание.. лошо възпитание… нищо повече..
Зле използвани красиви думи.. с цел - но не моята.. цел
Отаказах че от това … - не мога, а и не искам отдавна…!

Разбрах, че мога да флиртувам с нея (със съдбата), да я закачам, да я разкрасявам, да я обогатявам.. да я обичам, да я харесвам, да я приемам, да се карам с нея, дори да я проклинам.. .. но не и да я управлявам..

Когато се опиташ да я подчиниш тя става.. цинична - винаги намира начин с два шамара да те постави на място.. да ти напомни правилата на играта… с нея…

Мога да вземам решения… за това как да възприемам себе си…и всяко едно събитие (дори да е кацане на муха върху носа ми) в собствения си свят, но не и да ги управлявам.

Мога да управлявам ОТНОШЕНИЕТО си към нещата от живота си и в съдбата си като цяло, но не и самата си съдба....

Мога да управлявам себе си.

Вероятно се опитваш да припокриеш съдбата си със самия себе си.. това са различни неща- едното е цялост, другото е .. отражение… в него..


Разбрах, че съм частичка от една добре организирана машина от случайности … случващи се в строга закономерност.
Нашата намеса е … дотолкова доколкото да се отразим в нея.., така че да запазим хармонията в .. себе си, да се задържим равновесно в цялостната система…
Или с две думи.. да се харесваме… и обичаме самите себе си на фона на съдбата си….

Е, не мога да заспя...
По-добре да продължа да пиша... ))))) за Съдбата!

Дълго време си играя с нея…
Тя ме научи на Всичко.. с всичките си приумици, шегички и шамари…
Научи ме да плача и да се смея.

Показа ми какво е щастие, любов, болка и страх и… нарече всичко това - Живот… Моят Живот..

В нашата игра бях поставена на сцената, а тя режисираше и сменяше декорите всяка секунда, а аз разполагах единствено със Свободата да реша Каква Искам Да Бъда и нарече това - Моят Свободен избор.

Остави ме да я обожавам и да я проклинам, притискаше ме, за да се науча на страх, караше ме да чакам, за да се науча на търпение, хвърляше ме в неравни борби за да се науча на смелост, накара ме да унижа, за да разбера какво е гордост, издигаше ме за да усетя величието, пускаше ме да падна, за да разбера какво е срам, накара ме да предам, за да разбера какво е честност, трябваше да гоня, за да се науча да бягам, накара ме да нараня, за да разбера какво е болка, срещна ме с отчаянието, за да ме накара да вярвам, накара ме да взема, за да ме научи да давам, отне ми любимия, за да ме научи на примирение, даде ми деца, за да разбера какво е истината, накара ме да пълзя, за да пожелая да летя.
Накара ме да следвам всеки неин ход, за да науча Танца на живота.…, а него нарече Любов!

Е Уел, още ли мислиш, че аз мога да управлявам съдбата и чувствата си… ?!
Аз се Създавам, Well, уча се на Любов в танц със Съдбата си, наречен живот!

Остави я, Уел, остави я да те води.. тя умее да танцува... Ти просто я следвай...

e taka e .. :-) spor niama :-)

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

...ето, хващаш наприме дъсчици, вземаш пирони и си сковаваш.. какво? щайгичка
Хем ковеш, хем моделираш, хем изпълваш формата със съдържаниее

ясно
ми горе долу е така
но не намираш ли че едно е фолософски да се гледа на определен въпрос
а в ежедневието се изпозлват готови стеротипи на поведение
аз мога да мисля по един въпрос еди как си философски погледнато нали?
но на практика изпозлвам други стереотипи....и съм в друга плоскост.
разминаването между думи и реално действия е на лице......
връщайки се на основният ти въпрос
ми съдба
действие но в граници
освен да се движи човек вътре и да търси най ниско съпротивление друго няма

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана