Стъклен папамобил
4 отговора
58 прегледа
Стъклен папамобил
Знаете ли какво стана? Седяхме си с моят любим на едни стълби на булевард “Христо Ботев” (движението беше спряно) и тогава мина Папата. Гледаше пътят напред, здраво хванал се за дръжката на брониранияния си стъклен “папамобил” или както там се казва. И ние двамата му помахахме. И той се обърна и ни погледна. И не само ни погледна, но и ни се усмихна. И ни помаха.
Ние двамата усмихнахме Папата. А той нали е Божият наместник на земята. Символично де. Защото всички сме Божии наместници. Ама само на теория си го казваме. А на практика почти никой не прави нищо, от което да си личи, че е така. Та да приемем, че Папата е Божият наместник на Земята. А той ни се усмихна. Значи Господ ни се усмихна. И ние Му помахахме. И бяхме двамата с моят любим мъж. Това е благословия, нали?
А Папата… Изглежда добър човек. В бяло. И много болен. А аз се сетих, че когато човек е много болен, а прави неща, надхвърляйки силите си, значи се готви да умре. Някои хора решават да осъществят мечтите си чак когато усетят, че ще преминат Отвъд. Други и тогава не ги осъществяват, но това е една друга тема. И каква е мечтата на Папата? Да обедини християнският свят. Така пише във вестниците май. Или всъщност не го пише. Не знам от къде знам, но това е мечтата му. А във вестниците пишат само статистики на атентатите срещу Папата и разни такива глупости, които за мен са очевидно изместване на фокуса.
Папата знае, че сме забравили много неща. Знае, че уж разбираме много добре, че сме Божи чеда и че казваме, че Църквата с нейните представители е пълна безсмислица, защото Бог си е в нас и ние сами на себе си сме Храмове. Ама знае, че само уж знаем това. На практика сме го забравили съвсем. И защо ще прави такова уморително “турне” този толкова болен човек? Мечтите на хората издават добротата им. Или пък болните им амбиции. Защо не иска да иде на последна карибска почивка или пък да умре пълен с адреналин, блъскайки се с 240 км/ч с червено ферари в някоя стена, или както там мечтаят да умрат хората? Защото мечтата му е друга. Защото е добър човек и защото знае как да дава. А какво са давали най-първите и истински свещеници? Вяра. Та той умира, едва ли има скрити користни цели! Просто да даде вяра. Ето това е мечтата му. Защо не му помогнем да я осъществи? И защо недоволстваме, че чистят улиците само когато идва някой “големец” и защо се чудим откъде са се взели толкова много полицаи, и защо мрънкаме, че незнамсикой булевард бил затворен, и защо казваме “Папата е пич” или пък “Аман от тоя” и “Голяма работа, че Папата дошъл”, и защо изобщо го определяме като някакъв и се разделяме на лагери за да спорим за незначителни неща вместо да се зачудим защо? Защо Папата прави нещото, което прави? А той, Човекът, не иска нищо друго освен да ни подсети какво носим в себе си. И да ни покаже как то може да бъде давано.
Папата ни се усмихна. На нас двамата с моят мъж. И ние се усмихнахме на Него. На Бог. На Вселената. На Животът, защото той е като огледало – ако ти му се усмихнеш и той ще отвърне със същото.
Дали двама души стигат на Папата за Неговата мечта?
Ние двамата усмихнахме Папата. А той нали е Божият наместник на земята. Символично де. Защото всички сме Божии наместници. Ама само на теория си го казваме. А на практика почти никой не прави нищо, от което да си личи, че е така. Та да приемем, че Папата е Божият наместник на Земята. А той ни се усмихна. Значи Господ ни се усмихна. И ние Му помахахме. И бяхме двамата с моят любим мъж. Това е благословия, нали?
А Папата… Изглежда добър човек. В бяло. И много болен. А аз се сетих, че когато човек е много болен, а прави неща, надхвърляйки силите си, значи се готви да умре. Някои хора решават да осъществят мечтите си чак когато усетят, че ще преминат Отвъд. Други и тогава не ги осъществяват, но това е една друга тема. И каква е мечтата на Папата? Да обедини християнският свят. Така пише във вестниците май. Или всъщност не го пише. Не знам от къде знам, но това е мечтата му. А във вестниците пишат само статистики на атентатите срещу Папата и разни такива глупости, които за мен са очевидно изместване на фокуса.
Папата знае, че сме забравили много неща. Знае, че уж разбираме много добре, че сме Божи чеда и че казваме, че Църквата с нейните представители е пълна безсмислица, защото Бог си е в нас и ние сами на себе си сме Храмове. Ама знае, че само уж знаем това. На практика сме го забравили съвсем. И защо ще прави такова уморително “турне” този толкова болен човек? Мечтите на хората издават добротата им. Или пък болните им амбиции. Защо не иска да иде на последна карибска почивка или пък да умре пълен с адреналин, блъскайки се с 240 км/ч с червено ферари в някоя стена, или както там мечтаят да умрат хората? Защото мечтата му е друга. Защото е добър човек и защото знае как да дава. А какво са давали най-първите и истински свещеници? Вяра. Та той умира, едва ли има скрити користни цели! Просто да даде вяра. Ето това е мечтата му. Защо не му помогнем да я осъществи? И защо недоволстваме, че чистят улиците само когато идва някой “големец” и защо се чудим откъде са се взели толкова много полицаи, и защо мрънкаме, че незнамсикой булевард бил затворен, и защо казваме “Папата е пич” или пък “Аман от тоя” и “Голяма работа, че Папата дошъл”, и защо изобщо го определяме като някакъв и се разделяме на лагери за да спорим за незначителни неща вместо да се зачудим защо? Защо Папата прави нещото, което прави? А той, Човекът, не иска нищо друго освен да ни подсети какво носим в себе си. И да ни покаже как то може да бъде давано.
Папата ни се усмихна. На нас двамата с моят мъж. И ние се усмихнахме на Него. На Бог. На Вселената. На Животът, защото той е като огледало – ако ти му се усмихнеш и той ще отвърне със същото.
Дали двама души стигат на Папата за Неговата мечта?
Re: Стъклен папамобил
E да...
мхм.... бог е мексиканец, би казал Sadam ... или Osama
( който познавате вече-той ми е приятел де )
, но опитай да усмихнеш Папата....... малко трудно нали? Ако не е от сърце или с изцапана лютеничена уста.
Аз съм го усмихвал. Моята любима тоже.
Исозит съм.
Абе няма милост...
мхм.... бог е мексиканец, би казал Sadam ... или Osama
( който познавате вече-той ми е приятел де )
, но опитай да усмихнеш Папата....... малко трудно нали? Ако не е от сърце или с изцапана лютеничена уста.
Аз съм го усмихвал. Моята любима тоже.
Исозит съм.
Абе няма милост...
Re: Стъклен папамобил
Навън заваля…
Нежен е дъждът…
Не, не искам да ги крия… капките дъжд по очите си…
Правя гримаса за да изглеждам…силна. Смешна гримаса…
Бог те прави слаб, когато си сам, когато боли. Дава сила само когато има на кой да я дадеш..
Иначе се взривяваш от собствената си сила…
Не, не приливаш…взривяваше се.
И се пръскаш на парченца… с това ти дава време да се събереш.. и да натрупаш сила… докато си сам…
Страхът от болката.. вероятно идва от страха - дали ще успея да се събера отново.. ами ако остана на хиляди парченца...
Затова и ти се отнема силата когато си сам, когато те боли.. защото и за големия страх се иска голяма сила…
За да си БезСтрашен когато те боли…
… боли.. безсилно….
Мед, Вип.. всъщност исках просто да кажа… Обичам ви, … благословени…!
Нежен е дъждът…
Не, не искам да ги крия… капките дъжд по очите си…
Правя гримаса за да изглеждам…силна. Смешна гримаса…
Бог те прави слаб, когато си сам, когато боли. Дава сила само когато има на кой да я дадеш..
Иначе се взривяваш от собствената си сила…
Не, не приливаш…взривяваше се.
И се пръскаш на парченца… с това ти дава време да се събереш.. и да натрупаш сила… докато си сам…
Страхът от болката.. вероятно идва от страха - дали ще успея да се събера отново.. ами ако остана на хиляди парченца...
Затова и ти се отнема силата когато си сам, когато те боли.. защото и за големия страх се иска голяма сила…
За да си БезСтрашен когато те боли…
… боли.. безсилно….
Мед, Вип.. всъщност исках просто да кажа… Обичам ви, … благословени…!