истината

вярно ли е, че от истината боли?
и наистина ли истината е "някъде там", както твърдят известни лекари? :)))

не е ли точно тук истината? :))
не е ли до нас, във всеки един момент?

Istina..kakvo e istina?
Istina nqma. Prosto ne sushtestvuva. Ne e uspokoqvashta misul, no Jivotut i Okultizmut ne sa uspokoitelni.
Ima edno stihotvorenie na D.Thomas "Nie, koito sme mladi sme stari..."..Zashto kato cheta vashite postingi tuk se seshtam za nego?.. I uplasheni, mnogoznaikovzi, ktieshti se sad dumite, bojii chervei, slugi na iljuziqta bih dobavil...
Nqma imperativi. Tozi Bog e otdavna murtuv. Razbirate li izobshto za kakvo stava duma?

ARYUM

Neither bad nor good, just sailing on the sea of ...

Вярно е, че боли.
И знаеш ли защо?
Защото всеки е обвит в илюзия и илюзорни представи за себе си. И те крият истината от собствените му очи. Всяка една истина, проникнала през тези илюзорни представи, разрушава част от собствения му образ и величие и правота...и това винаги предизвиква болка.
Затова повечето хора не искат да виждат истината. Наглед умни, интелигентни, навираш им я в очите, а те са готови да те удушат за това....Мислят уж правилно и логично, а, като се стигне до заключението, се извъртат изведнъж и шляпват нещо, дето ум не ти го побира от къде е дошло...
Наблюдавала съм с години такъв човек. Заради него стигнах до извода за менталния ум и емоционалния ум. Единият-който извършва анализ, синтез, който е логичен...и втори-който върти, суче и докарва нещата до там, че по никакъв начин да не видим истината.
На принципа- Не виждате...и как ще виждате, като, ако видите, това ще разбие целия ви свят.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Това което не знам защо се нарича истина, е абсолютно неутрално състояние - нито боли, нито те възнася в екстаз. Всички чувства и усещания идват от отношението субект-обект - тоест от мисловните идентификации, било с тяло-ум механизма ни, било с бог или цялото битие.
Когато игнорираш мисловно-чувствената си сфера по начин, по който игнорираш минувачите по улицата, тогава виж дали някъде ще те заболи.
Няма.

значи всъщност егото го боли, а? ;))
а за какво ни е его? аз полза от него съвсем не виждам...
на който му трябва да си го отглежда...

а трябва ли да игнорирам мисловно-чувстваната си сфера? ;))
а минувачите по улицата? /няма ли да се блъсна в тях ако съвсем ги игнорирам?/

и аз мисля така за истината, затова не попитах дали истината боли, а дали ОТ истината боли :))

и ако понякога боли, защо

Истината е това, което си ти. Тук няма взаимоотношение обект - субект.
Ако нещо го боли от истината, то е това, което не си ти. Тоест менталната ти идея за себе си. Но тя не е интересна. Колкото ти е по-интересна, толкова повече си оплетен в разсъждения дали боли или не боли и т.н.

Можеш да се разминаваш с минувачите по улицата, може и да се блъскаш в тях. Добре е все пак да казваш "прощавайте".

истината не е задължително да боли, но виж приемането й понаболява кога повече кога по-малко
истината няма навика да се крие "някъде там" - тя си е тук и изцяло на показ
кой кога ще я забележи обаче....

Нашата вселена е информационно-чувствена. И ние сме надарени с чувства.
Чувствата пораждат отношения.
Знаеш ли, че субатомните частици не могат да бъдат описани по никакъв друг начин, освен като взаимоотношения между тях и останалата вселена. Не са нито материя, нито енергия-а набор от взаимоотношения.
Какво искаш тогава от човека?
Всичко това са философски приумици...и техники...за събуждане.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

А защо всички имаме его?
Природата не създава излишества.
И ние не можем така с лека ръка да се отървем от него. Още повече, че не сме наясно съвсем с причината за съществуването му.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Нищо не искам от човека.
Нито имам намерение да доказвам нещо на някого. Тази игра не ми е интересна.

Ne e wjarno.
Ot istinata ne boli. Istinata njama i welichina. Istinata prosto e.

Towa, ot koeto boli, sa iljuziite. I to ne, kogato gi srinesh, za da widish zad tjah istinata... Naprotiw, iljuziite boljat, dokato gi ima. Samite te sa bolezneni. Ili pone posledstwijata ot tjah.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

и защо менталната ми идея за мене си да не съм аз?

ако ги игнорирам, значи не би трябвало да им казвам "прощавяйте"

коя всъщност е границата между истината и НЕистината?
може би АБСУРДЪТ

един автор беше казал че:
Абсурдът се ражда при досега на стремежа на човешкия порив с мълчанието на света

да,истината е навсякъде наоколо,
защото винаги го има абсурдът
но където има Истина винаги има и НЕистина

ми ако от истината боли
не е ли по-добре да търсим НЕистината за да се предпазим от болката при срещата с илюзията за Истина

а защо всички имаме апандисити? а защо всички имаме сливици и ни растат мъдреци? нали природата не създавала излишества? :РР

на мен тамън 4 мъдреца са ми изрязали, 3те си ги пазя в една кутийка, четвъртия не си го взех, поради ред причини...

в биологията има термин - рудиментарни или закърнели. т.е. в някакъв етап от еволюцията ни са били необходими, но вече не /за апандиситът и сливиците става въпорс/.

ами ако с егото е същото? ако е било необходимо в някакъв етап от еволюцията ни на чисто физическо ниво - заради оцеляването ни като вид, раса и т.н., но постепенно е станало ненужно и дори много често се възпалява и пречи /малка аналогия с апандисита/. тогава би трябвало да бъде изрязано, както се отстранява и апандисита. само дето хирург не може да го направи. трябва човек сам да си го премахне

абе това, че един автор бил казал нещо си, не е кой знае какъв аргумент :))
то всичко е казано /а и записано/ от някой си.

основата на логиката е твърдението, че едно нещо или е или не е - иначе казано нищо не може едновременно да бъде вярно и погрешно.

ако ще си философстваме приеми, че говорим за такава истина :))

аз говорех за онази истина, която си я има независимо дали я виждаме или не. онази истина, която е непознаваема в цялата си същност, но определени аспекти от нея са ни достъпни на различните нива - ментално, физическо, етерно и т.н.

а не мисля че на ментално ниво са верни разсъжденията ти за абсурда. за останлите нива изобщо да не говорим

а защо според теб приемането й понаболява? :)

Тъй де, тъй. И аз натам те водех.
Било ни е необходимо и затова го има...
Само дето...с егото не си съвсем наясно сливица ли е или бял дроб...
Пък и сливиците имат роля-нищо, че ги вадят.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

но всяка истина има и неистина ,
дори непознаваемата
и по -лесно е да търсим и намерим нейната Неистина,която ни заблуждава,
тогава няма ли по-лесно да открием Истината ако въобще е възможно?

а от къде знаеш че всъщност не сриваш илюзия а самата истина за да се покаже тогава илюзията
и ако се окаже че съществуващата илюзия е истината която боли?