Personal Jesus

Вчера достигнах 70% осъзнаване на това,че всички сме абсолютно сами и носим цялата отговорност за себе си.Струва ми се,че е бягство от реалността да очакваш духовни учители,да се доверяваш на хора,които смяташ за духовно по-извисени от теб,да си създваш мнение за околните и други такива ограничения.За съжаление пътят е труден и вървиш сам.Е,от време на време се разминаваш с тоя-оня и продължаваш.

Не приемаме ли поговорката"Когато ученикът е готов,учителят ще се появи." прекалено буквално?Доста хора я приемат точно така,имат някаква сладникава представа как малко ще се потрудят и после две добри ръце ще ги поемат и ще ги тикат напред.Не казвам,че не е възможно,но просто знам..усещам,че с мен няма да се случи подобно нещо,имам безброй учители,които ми дават чудесни уроци,когато съм готова.Не трябва ли да се учим от всичко и от всички?Учителят е винаги с нас и около нас,само уроците са различни.

Следващото нещо,което намирам за излишно е стремежа на хората да принадлежат към някаква общност,това изключително те лишава от обективизъм.Защото принадлежейки към общност ти се самоопределяш като нещо и избираш да бъдеш повече него,отколкото други.А по този начин се изолираш от останалия свят.Не казвам,че трябва да станем антисоциални,взаимодействието и общуването са особено важни,а да бъдем космополитни.Ако действително сме богове,не можем да принадлежим повече на едно място,отколкото на друго.Защото общувайки само с определен тип хора и на определени теми,се самозабравяме,забравяме за останалия свят,губим връзка с реалността,губим ако щете човечност.

Нали се стремим към безграничното?Защо си налагаме граници и се самозаблуждаваме,прехвърляйки си взаимно отговорности?Най-висшите стремежи се израждат и пътят към ада наистина е покрит с добри намерения.

Абе наистина смятам,че сме сами,можем да разчитаме единствено на себе си,няма истинска свобода,докато не започнеш сам да си търсиш и истините,и уроците,и учителите,и съвети там,където не ти ги предлагат,плашещо е,но грандиозно някак си.Вече наистина усещам,че всичко е в мои ръце и се чувствам по-силна и отговорна.Само още 30%..

нямаше ли такава песен? :))
май беше на Депеш моуд....



има много различни нива на осъзнаване.
действията и трайността на усещанията показват до колко едно осъзнаване е значимо и истинско.

мислиш ли, че наистина си силна и държиш всичко в твои ръце? сигурна ли си? ако да - потърси си изпитание, те не се намират трудно...

а че сме сами... вярно е. сами, но не и самотни

и аз съм си го повтарял това, че сме сами, но чак на скоро осъзнах, че изобщо не съм сам, а пък съм ужасно самотен. точно наопаки нали?

най-добрият учител си е вътре в нас. но не е разумът :)

харесвам я тази песен.

Хехе,това винаги съм го казвала,аз съм сама,но не съм самотна,напротив,никога не съм се чувствала по-несамотна:)))

Колкото до изпитанията,знаеш,че си ги намирам,последния път,когато пожелах такова,на следващия ден го имах и то не какво да е,ами перфектното за случая.Сигурно и сега ще го направя.

Колкото до разума-ето,пак слагаш някакви ограничения-'не е разума'.Разума,и сърцето,и осезанието,и слуха,и интуицията..Учителят е комплекс,трябва да извличаме максималното от всяка сетивна и свръхсетивна информация,която достига до нас.

звучи прекрасно, радвам се за теб :))

а песента и на мен ми е от любимите :)

Верно е, че най- добрият учител е вътре в нас.

Това с духовно извисените и неизвисените, винаги ми е било смешно. Духовността е категория. Тя е бреме, което освен това и тежи. Може би има повече и по- малко осъзнати. Осъзнаването не тежи. То е безплътно, чрез него само регистрираш.
А, знанието алегорично са безброй житни зрънца, които събираш по пътя си. В един моментет можеш да ги размениш за осъзнаване. Като имаш осъзнаване, не ти трябва знание. Най- малкото защото осъзнаваш, че то е вътре в теб и спираш да го търсиш навън.

kolko iasni i tochno go kaza

See this smile on my face, You put it in there

Значи това, за което девойката говори, се нарича солипсизъм...
Да смяташ, че държиш всички нишки в ръцете си и всичко зависи от теб...Аз бях години наред подвластна на тая идея. В крайна сметка всичко зависи от теб и както си го направиш...Преди малко повече от година започнах да осъзнавам, че истината не е точно такава...а после и Дийпак Чопра ми го обясни на ментално ниво.
Има сили много по-големи от нас и ние в крайна сметка не успяваме да се справим дори и с многобройните мънички сили, а за големите, които движат битието, и представа си нямаме.
Чопра тогава го обясни много простичко. Има неща, които само сами можем да направим; има неща, които само някой друг може да направи за нас. Пример: лекар хирург трябва да се оперира от апандесит. Така е и в духовните неща.
И пак цитирам Лексо, който каза нещо много ценно-когато израстваме, не се увеличават нашите възможности, а се увеличава достъпът до тези възможности.
Ние дори и лична сила нямаме-тя ни се дава наспоред нашата безупречност. И съответно се отнема.
Т.е. единственото, което наистина зависи от нас, е нашата дисциплина и безупречност.
Когато ученикът е готов, учителят се появява...Да, така е...учителят се появява, когато ученикът стане безупречен ученик и това да стане такъв е единственото, което е в негова власт...Останалото е от намерението...

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Нещо не разбрах за апендисита? Защо не зависел от теб?
И като чета твойто мнение, не виждам противоречие, че всичко зависи от теб. Просто започваш съзнателно да си използваш възможностите. Пак въпрос на избор.

Осъзнаване и знание? Зная че това нещо много ми е сложно за осъзнаване.
Например зная, че когато цепя дърва може да ме удари треска или когато строя зид с камъни, да ме ухапе змия? Няма ако или! Какво трябва да осъзная в случая? Това не го зная?

^ И едните и другите ще се срещнем в отвъдното^

Абе ти ми разби плановете, бе!
Тъкмо си търсех гуру.

Наистина, и аз си мисля тия дни доста за втората част от постинга ти. Тоя път ти си на мойта вълна.
Мисля си, че не е полезно толкова да се пише в тоя клуб, сякаш си създаваме още една обвързаност, аз лично осъзнах, че съм заменила една привърваност с друга. Което наистина не е добре и ограничава. И се самозабравяме тук наистина и взеха и войни и интриги да се развиват... Та трябва нещо да се направи по въпроса, ама се чудя още какво...

И върху каква основа правиш избор, каква опитност, поглед, знание, мъдрост, информация...имаш? Ти и аз сме едни дребнички същества от Огромното Цяло и всички работим за Него и за Оцеляването Му - ни!
Ако се налага да разрушиш стара постройка за да построят майсторите на нейно място друга, нова и красива, ако Общото избере теб да рушиш с градивна цел, то твоята ограниченост ще се възпротиви на Общото защото в ограниченото си мислене ще виждаш само негативност? Какво знаеш и какво можеш ти? Използвай каквото си искаш, избирай каквото си искаш, Общото, в името на Общото няма да се съобрази с твоята ограниченост.
Ти говориш за свободна воля и за човешка Сила. Имаме ги, но те не са там където ти ги виждаш, освободи се от самомнение за да видиш?


^ И едните и другите ще се срещнем в отвъдното^

Пътниче, така е, естествено, че е така.
Но кое е "Общото"?
Защо го разграничаваш толкова от себе си?
Колкото повече се сливаш с него, толкова повече твоя избор става "общ".

Amin

I iskam da ti kazha oshte neshto... tazi samota w daden moment mozhe da byde spodelena s daden chowek... spodelena... NE razdelena. Towa njama da te naprawi po-malko sama. No... ima drugi neshta... Pozhelawam ti da go prezhiweesh!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Лекарят хирург не може сам да си оперира апандисита. Ще се наложи някой друг да свърши тая работа.
Никой не се издърпва сам като Мюнхаузен за косата. В крайна сметка всеки се оставя да бъде издърпан...позволява да бъде издърпан..
Това е неправенето.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Чудесно казано...и, както виждаш, пак недоразбрано...
Казвала ли съм ти скоро, че много си се придвижил по пътя си...
Нямаш нищо общо с оня пътник, който се покри преди няколко месеца.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Ти и аз и те, света и живота сме Общото. Защо се деля ли? Защото съм в невъзможност да долавям болката ти! Това е факт, а другото долавяне! Сега и тук колкото и да се насилваш не можеш да слееш фактите с долавянето. Дори и знанието не може да ги слее, виж мислите и думите /те са следствията им/ го могат.
Между всички тези неща се намира някаква истина. Твоите желания, мисли и действия въпреки че са различни са правилни, ако не бяха правилни Общото ди ни е блокирало до сега! Ти, аз, ние сме създадена да творим и независимо от желанията си творим. Сега го правим подтиквани от собствената си пророда, но има и други начини, те не са за всеки, не са и за мен. Твоят начин на мислене е твоята защита от Силите извън теб, ти си съхранена още при творението. Силата ти е в Неговото подобие, но ти не знаеш въпреки че я ползваш. Всичко това е твоята сила, което ти наричаш грешка!


^ И едните и другите ще се срещнем в отвъдното^

... да избегнеш отговорност по този начин.
Медицината е едно. Личната отговорност друго.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Благодаря Селеста.
Мисля че се заблуждаваш.
От доста години съм си такъв. Сигурен съм, че и сега не знаеш точно какъв съм.
Изглеждам ти такъв, утре може да съм друг.
Благодаря ти за оценката, знаеш че я ценя.
Преди, тогава не сте обсъждали такива теми и аз тогава бях такъв,утре ако обсъждате от друга гледна точка темите, ще бъда друг. Вероятно знаеш, че имам Учители, които малко говорят, а ми създават учебни ситуации в живота.
Те могат и не ми посочват проблема ми докато сам не го посоча. От тях научих всичко което съм- връзка, вяра, желания, мисли, действия, слово, поведение и всичко.
Благодаря Селеста.

Щеше да бъде,ако имах същия начин на мислене,като теб.
"Има сили много по-големи от нас и ние в крайна сметка не успяваме да се справим дори и с многобройните мънички сили, а за големите, които движат битието, и представа си нямаме."
Няма и да се справиш,защото се разграничаваш от тези сили и от абсолютното цяло.Ти,като фенка наа Н.Уолш,би трябвало да знаеш,че ние и бог сме едно и също нещо и че бог е навсякъде по един и същи начин.А след като ние=бог,тогава по твоята логика има сили по-големи от нас,следователно по-големи от бог.
Докато се разграничаваме от т.нар. бог,тези сили винаги винаги ще ни бъдат в опозиция,всеки опит за бягство от тях,ще среща този обратен ефект.