грешките

грешка е да мериш различните хора с различен метър.
още по голяма грешка е да теглиш себе си с една мярка, а другите с друга.

грешка е да съдиш прибързано.
още по голяма грешка е да държиш на грешно отсъденото.

грешка е да не се учиш от грешките си.
още по голяма грешка е да настояваш, че грешките ти са правилни.

Сори, нямаме си правописен полицай, а от няколко дена се каня да ти обърна внимание, че в българския език след "по" и "най" се слагат тирета...

та така за грешките и по-големите грешки...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

В основата си грешките са една и съща грешка-манията за собствена правота.
Всички сме в ситуация-не знам, но знам, че знам. И затова толкова спорим в клубовете-защото всеки е убеден в неговото си и се опитва да убеждава и другите. Ще си извадим очите някога...

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

Да, това го повтаряш непрекъснато. Хубаво е, че поне включваш и себе си вътре. А осъзнаваш ли, че го правиш? Осъзнаваш ли от колко време се опитвам нещо да ти обясня, а ти не искаш да го допуснеш?

всякакви грешки има.


различни са начините да комуникираме тук.

можем чрез диалог да сравняваме това, което знаем и заедно да търсим истината.

можем и упорито да защитаваме нашата си малка истинка независимо колко е обречена.

един от тези два начина е загуба на време и ресурси

грешка е да мериш различните хора с различен метър.
още по голяма грешка е да теглиш себе си с една мярка, а другите с друга.

Интересно.
Понякога обаче може да не е грешка. Към всеки човек трябва да се подхожда индивидуално, в зависимост от ситуацията.

Грешки - човешки!

I love this game!

това е друг въпрос.

така така

Tazi tema me nakara da si spomnia za uchenicheskite godini i za moiat uchitel ot technikuma (po electronica) koito kazvashe:

"Hora sme i pravim greshki.
Greshni sme i pravim hore."



i oshte:

"Greshkata na technika e vyv vyzduha.
Greshkata na doktora - pod zemiata."

Загуба на сила, бих казала...
Лексо имаше нещо, което ме замисли-Когато растем, не растат нашите възможности, а расте достъпът до тези възможности.
Аз бих го нарекла лична сила.
Когато се защитаваме на всяка цена, се затваря пролуката на силата за нас.
Когато осъзнаваме, се отваря.
Не ние ставаме по-силни. Увеличава се достъпът до силата. Затова и толкова говорят хуанистите за безупречност. Защото безупречността увеличава отвора на силата.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

връзка към копие

хихих :)))
аз очаквах, че си ми пратил линк към някакви похвали, че да ми покапе малко медец на сърцето, а то... ;-))
ти си си вкарал сам автогол като си цитирал точно мен в онзи клуб :)))
защо не си го пуснал без да казваш автора и клуба? щеше да получиш по обективни мнения.

не виждаш ли те колко се обичат, колко са спокойни и колко мило си говорят - аз съм човекът, който заплашва всичко това със самото си съществуване :))

както и да е, истината боли понякога.

усмивки

това първото е паметна мисъл!!

добре де видяла ли си това?

магьосниците от книгите на кастанеда описват това, което са видели, нужно ли е да създаваме някакви странни образи дошли от разума ни?

Кастанеда нарича това "свързваща брънка с намерението".
като я пречистваш получаваш по добър контакт с намерението, което е термин равнозначен с Бог, в смисъла който тук влагаме в тази дума.

лекси прекалено много теоретизира понякога...
не че и аз не съм склонен към същото...

...Erare humanum est...

А боговете грешат ли??

Хайде сега остава да попиташ Исус дали е идеален.

Как да съм го видяла?
Изпитала съм го на ей това ми гръбче и знам, че е вярно.
Ние нямаме нищо, та даже и лична сила нямаме. Можем само да черпим от оная, голямата сила. И то при определени условия. Иначе ни затварят кранчето.
То също като БТК-то-и там телефоните не са наши, а негови и ние само ги ползваме...

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

ако го беше видяла нямаше да питаш как така :)
а за силата по принцип не може да се каже, че е на някого.

примерно физическата сила - ако се грижим за тялото си, а и не само за него, се чувстваме силни, жизнени, активни. иначе губим достъпа до тази сила и ставаме уморени, сънливи, отпаднали... да в този смисъл съм съгласен май :))