Обич
13 отговора
496 прегледа
Заключена
в отговор на Бялo цвeтe
#2
Re: Обич
Може да ме обявят за откачена или за луда, но аз обичам само майка ми и баба ми.
При това съм щастлива защото и те ме обичат.
От две години правя всичко възможно за да не обичам нито един мъж и колкото и да е странно наистина се чувствам комфортно и добре.
Не е длъжен никой да се съгласява с мен.
Просто отговарям искрено на въпроса.
При това съм щастлива защото и те ме обичат.
От две години правя всичко възможно за да не обичам нито един мъж и колкото и да е странно наистина се чувствам комфортно и добре.
Не е длъжен никой да се съгласява с мен.
Просто отговарям искрено на въпроса.
Re: Обич
Знаеш ли, нищо лудо няма в това- даже е много умно. Биха могли само да ти завиждат... Ти просто знаеш кой да обичаш. Майка ти и баба ти едва ли някога ще те наранят, така както често правят повечето мъже.
Доколкото разбирам ти умишлено избягваш мъжете- само това ме притеснява. Явно си имаш причини за това, но недей да бъдеш крайна- нищо крайно не е хубаво. Срещай се с мъже, весели се - не е задължително да задълбочавате познанството си във връзка. Предполагам, че това те плаши. Дано да съм помогнала.
It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!
Доколкото разбирам ти умишлено избягваш мъжете- само това ме притеснява. Явно си имаш причини за това, но недей да бъдеш крайна- нищо крайно не е хубаво. Срещай се с мъже, весели се - не е задължително да задълбочавате познанството си във връзка. Предполагам, че това те плаши. Дано да съм помогнала.
It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!
в отговор на Бялo цвeтe
#4
Re: Обич
Ама аз се срещам и си излизам ама не ги обичам :-))) При това съм почтенна и им казвам че не ги обчам.
И колкото повече им обяснявам как не ги обичам те толкова повече ме търсят :-)))
Е достатъчно съм възпитана и не ги използвам де защото е под достойнството ми :-)))
И колкото повече им обяснявам как не ги обичам те толкова повече ме търсят :-)))
Е достатъчно съм възпитана и не ги използвам де защото е под достойнството ми :-)))
в отговор на Бялo цвeтe
#5
Re: Обич
Аз обичам... сладолед.
И още - майка ми, баща ми, брат ми, сестра ми, една приятелка, и още една.
За последните не съм абсолютно сигурна, само 99%... защото не мисля, че ме обичат и така и аз не знам дали ги обичам. Може би по-точно е: искам да ги обичам.
Мда, сега вероятно трябва и да кажа, че за мен обичта е отдаването на абсолютното ми доверие на даден човек.
Та.. обичам също така две плюшени мечки, една поредица книги, звездите, вселената...
Обаче това, че обичам вселената не значи, че вас ви обичам. Обичам вселената по принцип, а много нейни детайли не обичам.
И най-важното, да не пропусна, обичам себе си.
"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"
И още - майка ми, баща ми, брат ми, сестра ми, една приятелка, и още една.
За последните не съм абсолютно сигурна, само 99%... защото не мисля, че ме обичат и така и аз не знам дали ги обичам. Може би по-точно е: искам да ги обичам.
Мда, сега вероятно трябва и да кажа, че за мен обичта е отдаването на абсолютното ми доверие на даден човек.
Та.. обичам също така две плюшени мечки, една поредица книги, звездите, вселената...
Обаче това, че обичам вселената не значи, че вас ви обичам. Обичам вселената по принцип, а много нейни детайли не обичам.
И най-важното, да не пропусна, обичам себе си.
"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"
в отговор на Бялo цвeтe
#9
Re: Обич
Обичам много неща и много хора, всяко и всеки по различен начин, по отделно и заедно.
Обичам да обичам, защото ми харесва, обичам да съм обичан и това ми харесва не по-малко.
Обичам да обичам, защото ми харесва, обичам да съм обичан и това ми харесва не по-малко.
в отговор на Бялo цвeтe
#10
ето така :
излезнах на вън на полянката пред блока .. и
се отпуснах на слънцето .. плътно прилепен към тревата и земята .. които ме
зареждаха със своята свежест и спокойствие и в същото време се носех
навсякъде с лъчите на слънцето .. докосвах всяко листо, всяка тревичка,
всеки клон, всеки облак едновременно ... защото бях в лъчите на слънцето ..
слънцето което огрява с топлината си и дарява светлината си с една и съща
сила, всеотдание и любов на всяка срещната прашинка .. на всяка капчица .. и
я прави блестяща и искряща ...
Бях в слънчевите лъчи
.. слънцето което вижда света през 'очите' на всяка частица която огрява ...
И попитах слънцето .. 'защо грееш ?' ... а то ми каза .. 'грея, защото това
мога да правя най-добре, виждам отражението си чрез всеки мой лъч .. във
всяко нещо до което се докосвам .. и виждам че съм прекрасно ...'; попитах
тревичката 'защо си зелена?', а тя ми прошепна .. 'защото така се чувствам
най-прекрасно, знаеш ли колко е прекрасно да си зелена .. и да усещаш че без
теб, света нямаше да е същия .. щеше да е една тревичка по-малко зелен ;-)))
чувствам се незаменима чувствам се прекрасно'; попитах камъка .. 'ти пък ..
защо си такъв сив, твърд и студен ..' а той ми отговори 'защото това мога да
правя най-добре и от това се чувствам прекрасно .. без мен светът нямаше да
е същия .. и се чувствам незаменим, например за теб .. нямаше да можеш да си
избереш да си полегнеш на тревичката сега, защото нямаше да има между какво
да избираш .. друг път .. когато ти е било топло и горещо .. си си избирал
да седнеш върху мен .. '
Всяко нещо допълваше всичко останало .. .. всяко нещо беше точно на мястото
си и във времето си ... и без него светът нямаше да е същия
не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило
се отпуснах на слънцето .. плътно прилепен към тревата и земята .. които ме
зареждаха със своята свежест и спокойствие и в същото време се носех
навсякъде с лъчите на слънцето .. докосвах всяко листо, всяка тревичка,
всеки клон, всеки облак едновременно ... защото бях в лъчите на слънцето ..
слънцето което огрява с топлината си и дарява светлината си с една и съща
сила, всеотдание и любов на всяка срещната прашинка .. на всяка капчица .. и
я прави блестяща и искряща ...
Бях в слънчевите лъчи
.. слънцето което вижда света през 'очите' на всяка частица която огрява ...
И попитах слънцето .. 'защо грееш ?' ... а то ми каза .. 'грея, защото това
мога да правя най-добре, виждам отражението си чрез всеки мой лъч .. във
всяко нещо до което се докосвам .. и виждам че съм прекрасно ...'; попитах
тревичката 'защо си зелена?', а тя ми прошепна .. 'защото така се чувствам
най-прекрасно, знаеш ли колко е прекрасно да си зелена .. и да усещаш че без
теб, света нямаше да е същия .. щеше да е една тревичка по-малко зелен ;-)))
чувствам се незаменима чувствам се прекрасно'; попитах камъка .. 'ти пък ..
защо си такъв сив, твърд и студен ..' а той ми отговори 'защото това мога да
правя най-добре и от това се чувствам прекрасно .. без мен светът нямаше да
е същия .. и се чувствам незаменим, например за теб .. нямаше да можеш да си
избереш да си полегнеш на тревичката сега, защото нямаше да има между какво
да избираш .. друг път .. когато ти е било топло и горещо .. си си избирал
да седнеш върху мен .. '
Всяко нещо допълваше всичко останало .. .. всяко нещо беше точно на мястото
си и във времето си ... и без него светът нямаше да е същия
не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило
в отговор на Бялo цвeтe
#13
Re: Обич
Обичaм семейството си...въпреки че понякогa много ме нaрaнявaт.Обичaм моятa нaй-добрa приятелкa.Но избягвaм дa обичaм момчетa...зaбелязaлa съм че те не го зaслужaвaт....Обичaм и домaшните си животни...обичaм и един мой учител който едвa сегa рaзбирaм колко много ми е помогнaл дa се усъвършенствaм....Обичaх и едни мои приятели-но те сa нaдaлеч...и любовтa мaй се изплъзнa!!!Тa тaкa е....обичaм!
"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"
"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"