za emigratzijata
6 отговора
541 прегледа
za emigratzijata
Shte kopiram edna interesna statija publikuvana naskoro v otgovor na mnogo postingi v dvata kluba, pochti antiimigratzionno agitirashti. Sujaljavam che e malko dulga no e interesna.Za men pone e 99% vjarna.
Емиграцията ще се върне, но само като победител, а не като узаконител на мафиотската класа, или като поредна нейна жертва
Думата "Великден" взе да променя значението си в българския език. Прави го сравнително бързо на фона на факта, че векове наред преди това тя си е значела само едно и също нещо, и не е била променена от никакви катаклизми. А катаклизми по тези земи - бол. Та някой може и да се и зададе въпроса, днес до най-голямата катастрофа ли сме стигнали?
Но тъй или иначе, "Великден" вече значи не само празник за възкресението на Христос, а стана и политическо понятие. То описва опитите на управляващата класа да приласкае към каузата си една сравнително оцеляла и жизнеспособна част на българската нация - емиграцията. Може би единствената прослойка, пред която има някакви перспективи, и която съдържа потенциала да помогне на страната си.
В България от началото на промените тече т.нар. "ирландски" вариант на обществено развитие. Огромно количество хора напускат собствената си страна по чисто икономически причини, и тръгват да търсят нова Родина някъде по света. В интерес на истината, повечето успяват да я намерят, и общо взето с вписват доста успешно в структурата на чуждите общества. Изкарват пари, уреждат си живота, пускат децата си в добри училища и пр.
Общият резултат от подобно поведение в миналото на ирландците, е че повече от тях живеят в чужбина, отколкото в страната си. В България засега подобно нещо още не е станало, но със сигурност натам се върви, защото в тази страна няма млад човек, който да не иска да избяга. Е, може и да има, но със сигурност поне 90% искат да се махнат. А в днешния глобализиращ се свят, разстоянието от желанието до реалността е доста малко и лесно преодоляемо.
В крайна сметка се очертава нерадостната картина България да се напуска от най-живителните си сили, а да остават предимно пенсионери, безработни, които нямат квалификация и не могат да избягат, нискограмотни малцинства и пр. При подобна ситуация е нормално да възникнат някакви движения, насочени към противопоставяне на тези процеси. Имало ги е в Ирландия, имало ги е по други смазани от емиграция страни, има ги и при нас.
Първите хусарски опити в тази насока се проявиха още след свалянето на БСП от власт през 1997 г., когато новоизбраният президент Петър Стоянов поде инициатива за връщане на младите в страната. Тогава имаше известна нотка ентусиазъм, но тя доста бързо затихна. А и собствената му реформаторска партия СДС всъщност не направи нищо повече от думите. Тя не реформира страната, а просто се намести в удобната схема на разграбването и. Дори постави някои рекорди в това отношение. Резултатът е, че 4-5 години по-късно в България нищо не се е променило към добро, безпътицата си остава, и потенциалният емигрант намира все по-малко мотиви да не емигрира. Такива не му създаде и вторият хусарски опит в лицето на идеята "Български Великден", а както изглежда и продълженията му няма да се увенчаят с успех. Просто въпреки всички усилия, досега няма върнал се българин, който да не го е направил, за да стане министър. Аз поне не познавам такъв, а работата ми позволява да контактувам с доста емигранти. Ако има някой, нека да се обади, за да вдъхнем малко оптимизъм на нацията. Защото до момента, върналите се "юпита" станаха депутати, министри и пр. началници, или казано по-общо - влязоха под някаква форма в наистина доста по-доходната от западните работни места, мафия на тоталния грабеж.
Нека да не си кривим душата и да назовем истината на глас - в България няма никакви условия за развитие не само на младите хора, но и на т.нар. "средно поколение". За тези наши сънародници разумното решение наистина е да избягат. Единствените, за които е по-добре да са тук са пенсионерите - защото пенсиите им са ниски, но на запад няма как изобщо да получат пенсии на тази възраст. Също малцинствата - защото тук оцеляват с кражби и просия, а на запад подобно нещо не е възможно. Но за прогресивната и съзидателна част от обществото, перспектива в страната няма.
И причината за безпътицата е една единствена, известна и универсална - няма пари. Наистина в тази държава няма никакви пари и от това следва, че няма оборот, няма бизнес, няма заплати, няма данъци. А причината да няма пари е тотално обърканата макроикономическа структура на обществото, която отблъсква всякакви инвеститори.
Точно те са разковничето в днешно време - светът се движи от международните капиталови потоци, които се насочват по посока на изгодата, възвръщаемостта, сигурността и потенциалните зони на развитие.
Българската макроикономическа структура е тотално объркана. В страна с 8 милиона население има 2,5 милиона пенсионери и 800 хиляди безработни. Това се 3,2 милиона човека, които след като са още живи, очевидно ядат нещо, и които нищо не произвеждат. Така наречените работещи са около 2,5 милиона, но от тях 1-1,5 милиона са не в реалната икономика, която създава продукция, а в държавния сектор - администрация, здравеопазване, образование, военни, полиция и пр., а също и в пряко изхранвани от държавата сектори на икономиката. Практически се получава така, че работещите и създаващите нещо са около 1 милион души. Като отчетем и децата, които също не работят, излиза че 1 работещ в България храни между 6 и 7 други - пенсионери, безработни, чиновници и пр. Ето това е структурата на нашата икономика, която уж била макростабилна, имала растеж, заслужавала похвали... Това е уродливата основа, от която произтичат и повечето проблеми.
Един млад човек в България е изправен пред избора, дали да остане тук и с труда си да храни още 6-ма, или да напусне и да иде на запад. Където ще храни чужденци, но няма да са толкова много, и ще бъде подпомогнат от господстващите позиции на местните икономики на световния пазар. Които определено дават предимства. Ето това е изборът - в България ще бачка като луд, ще произведе блага за примерно 500 долара на месец, и ще получи 100 долара заплата, защото другото под една или друга форма ще иде за "шестимата". На запад ще иде, ще бачка като луд, ще произведе блага за 5000 долара (заради по-високия стандарт и заради предимствата на световния пазар на местните компании), и ще получи заплата от 2000 долара. В България 100-те долара за нищо няма да му стигнат, а на запад тази заплата ще му гарантира право на заеми, които за 1-2 години ще му осигурят достойно жилище, кола, домакинска техника и пр. И тези заеми ще бъдат изплащани без проблем от заплатата. И ще си ползва тези блага, а няма да пести първо 20 години за тях, и след това да ги купи, когато е станал на 45.
България не е лоша страна. Тя има потенциал за развитие на много бизнеси. Но не умее да привлича капитала, който да създаде тези бизнеси. И тогава капиталът прави единственото, което може - привлича какво що успее от потенциала ни. Емиграцията е привличане на качествените български специалисти и на продукта на солидното ни образование. Капиталът вероятно би искал да привлече и другите ресурси, и с тях да задържи тук и хората, но макроикономическата структура го отблъсква.
В България правителствата се опитват да отговарят на всевъзможни текущи и частни интереси, но не и да погледнат към глобалните. Властта иска да се пазари със синдикатите и те да и осигурят мир, докато граби, вместо от раз да вдигне пенсионната възраст и да отреже помощите за безработни, които като относителен дял при нас са повече от на запад. Накрая всички са "прекарани" - синдикатите не спасиха работниците от фалиралите заради липса на инвестиции предприятия, а пенсионерите продължават да нарастват и пенсиите им в реално изражение на намаляват. Властта също така предпочита да остави циганите да не си плащат тока, за да я изберат на следващите избори, защото за нея е важна не съдбата на електрическата индустрия, а собствената и съдба и това, което и влиза в джоба докато е по върховете. Изобщо властта обича да създава социални утопии, които да и позволят да се закрепи, докато има още какво да припечели, и които да рухнат, за да дадат път на следващия сладкодумен утопист.
Но тия дето емигрираха не са тия дето вярват на утопиите. Те отидоха в общества, където правилата са много по-ясни, където никой никого не лъже, че ще се грижи за него. И където още преди да отидат беше ясно, че ще е така, докато тук ни лъжеха с всевъзможни "социални преходи", "ниски цени на реформата" и пр. Тези хора няма да се подлъжат и да се върнат, преди да са се променили истинските условия.
До голяма степен българската емиграция може би наистина е последната надежда на българската нация. Ако все пак чудото стане - някой дойде и дори и "с огън и меч", но въведе правилата и постави основата на истинска икономика, емигрантите може да се върнат. Дори може да го направят със спестяванията си и да влеят капитал в страната. Но на този етап, те просто няма как да го направят - всяко връщане е лудост и всяко наливане на капитал е наливане "в пясъка". Парите ще бъдат изсмукани чрез осигуровки, данъци, лицензии и пр., за да отидат да хранят с по 50 лв. на месец пенсионерите и с развалени консерви циганите. Една част от тях ще бъдат и откраднати от най-големия бранш в България - криминалната индустрия, под формата на преки грабежи, рушвети, нелоялни партньори и липса на правосъдие, и пр.
Българските емигранти са относително най-умната част от българската нация и те виждат всичко това. На "Великден" се опитват и да ни го кажат. Но политическата маша "Великден" няма шанс да ги прилъже и да превърне този последен неомърсен потенциал, в поредния узаконител - за още няколко години, на мафиотско-олигархичното ни общество. Тук изборът се прави от умовете, а не от бюлетините. И умовете ни не са тъпи. Мнозина ще се върнат един ден. Но нека никой не си прави илюзиите, че това ще е за да си дадат да им ограбят парите, или за да дадат вот да продължи да се граби народът.
Емиграцията ще се върне, но само като победител, а не като узаконител на мафиотската класа, или като поредна нейна жертва
Думата "Великден" взе да променя значението си в българския език. Прави го сравнително бързо на фона на факта, че векове наред преди това тя си е значела само едно и също нещо, и не е била променена от никакви катаклизми. А катаклизми по тези земи - бол. Та някой може и да се и зададе въпроса, днес до най-голямата катастрофа ли сме стигнали?
Но тъй или иначе, "Великден" вече значи не само празник за възкресението на Христос, а стана и политическо понятие. То описва опитите на управляващата класа да приласкае към каузата си една сравнително оцеляла и жизнеспособна част на българската нация - емиграцията. Може би единствената прослойка, пред която има някакви перспективи, и която съдържа потенциала да помогне на страната си.
В България от началото на промените тече т.нар. "ирландски" вариант на обществено развитие. Огромно количество хора напускат собствената си страна по чисто икономически причини, и тръгват да търсят нова Родина някъде по света. В интерес на истината, повечето успяват да я намерят, и общо взето с вписват доста успешно в структурата на чуждите общества. Изкарват пари, уреждат си живота, пускат децата си в добри училища и пр.
Общият резултат от подобно поведение в миналото на ирландците, е че повече от тях живеят в чужбина, отколкото в страната си. В България засега подобно нещо още не е станало, но със сигурност натам се върви, защото в тази страна няма млад човек, който да не иска да избяга. Е, може и да има, но със сигурност поне 90% искат да се махнат. А в днешния глобализиращ се свят, разстоянието от желанието до реалността е доста малко и лесно преодоляемо.
В крайна сметка се очертава нерадостната картина България да се напуска от най-живителните си сили, а да остават предимно пенсионери, безработни, които нямат квалификация и не могат да избягат, нискограмотни малцинства и пр. При подобна ситуация е нормално да възникнат някакви движения, насочени към противопоставяне на тези процеси. Имало ги е в Ирландия, имало ги е по други смазани от емиграция страни, има ги и при нас.
Първите хусарски опити в тази насока се проявиха още след свалянето на БСП от власт през 1997 г., когато новоизбраният президент Петър Стоянов поде инициатива за връщане на младите в страната. Тогава имаше известна нотка ентусиазъм, но тя доста бързо затихна. А и собствената му реформаторска партия СДС всъщност не направи нищо повече от думите. Тя не реформира страната, а просто се намести в удобната схема на разграбването и. Дори постави някои рекорди в това отношение. Резултатът е, че 4-5 години по-късно в България нищо не се е променило към добро, безпътицата си остава, и потенциалният емигрант намира все по-малко мотиви да не емигрира. Такива не му създаде и вторият хусарски опит в лицето на идеята "Български Великден", а както изглежда и продълженията му няма да се увенчаят с успех. Просто въпреки всички усилия, досега няма върнал се българин, който да не го е направил, за да стане министър. Аз поне не познавам такъв, а работата ми позволява да контактувам с доста емигранти. Ако има някой, нека да се обади, за да вдъхнем малко оптимизъм на нацията. Защото до момента, върналите се "юпита" станаха депутати, министри и пр. началници, или казано по-общо - влязоха под някаква форма в наистина доста по-доходната от западните работни места, мафия на тоталния грабеж.
Нека да не си кривим душата и да назовем истината на глас - в България няма никакви условия за развитие не само на младите хора, но и на т.нар. "средно поколение". За тези наши сънародници разумното решение наистина е да избягат. Единствените, за които е по-добре да са тук са пенсионерите - защото пенсиите им са ниски, но на запад няма как изобщо да получат пенсии на тази възраст. Също малцинствата - защото тук оцеляват с кражби и просия, а на запад подобно нещо не е възможно. Но за прогресивната и съзидателна част от обществото, перспектива в страната няма.
И причината за безпътицата е една единствена, известна и универсална - няма пари. Наистина в тази държава няма никакви пари и от това следва, че няма оборот, няма бизнес, няма заплати, няма данъци. А причината да няма пари е тотално обърканата макроикономическа структура на обществото, която отблъсква всякакви инвеститори.
Точно те са разковничето в днешно време - светът се движи от международните капиталови потоци, които се насочват по посока на изгодата, възвръщаемостта, сигурността и потенциалните зони на развитие.
Българската макроикономическа структура е тотално объркана. В страна с 8 милиона население има 2,5 милиона пенсионери и 800 хиляди безработни. Това се 3,2 милиона човека, които след като са още живи, очевидно ядат нещо, и които нищо не произвеждат. Така наречените работещи са около 2,5 милиона, но от тях 1-1,5 милиона са не в реалната икономика, която създава продукция, а в държавния сектор - администрация, здравеопазване, образование, военни, полиция и пр., а също и в пряко изхранвани от държавата сектори на икономиката. Практически се получава така, че работещите и създаващите нещо са около 1 милион души. Като отчетем и децата, които също не работят, излиза че 1 работещ в България храни между 6 и 7 други - пенсионери, безработни, чиновници и пр. Ето това е структурата на нашата икономика, която уж била макростабилна, имала растеж, заслужавала похвали... Това е уродливата основа, от която произтичат и повечето проблеми.
Един млад човек в България е изправен пред избора, дали да остане тук и с труда си да храни още 6-ма, или да напусне и да иде на запад. Където ще храни чужденци, но няма да са толкова много, и ще бъде подпомогнат от господстващите позиции на местните икономики на световния пазар. Които определено дават предимства. Ето това е изборът - в България ще бачка като луд, ще произведе блага за примерно 500 долара на месец, и ще получи 100 долара заплата, защото другото под една или друга форма ще иде за "шестимата". На запад ще иде, ще бачка като луд, ще произведе блага за 5000 долара (заради по-високия стандарт и заради предимствата на световния пазар на местните компании), и ще получи заплата от 2000 долара. В България 100-те долара за нищо няма да му стигнат, а на запад тази заплата ще му гарантира право на заеми, които за 1-2 години ще му осигурят достойно жилище, кола, домакинска техника и пр. И тези заеми ще бъдат изплащани без проблем от заплатата. И ще си ползва тези блага, а няма да пести първо 20 години за тях, и след това да ги купи, когато е станал на 45.
България не е лоша страна. Тя има потенциал за развитие на много бизнеси. Но не умее да привлича капитала, който да създаде тези бизнеси. И тогава капиталът прави единственото, което може - привлича какво що успее от потенциала ни. Емиграцията е привличане на качествените български специалисти и на продукта на солидното ни образование. Капиталът вероятно би искал да привлече и другите ресурси, и с тях да задържи тук и хората, но макроикономическата структура го отблъсква.
В България правителствата се опитват да отговарят на всевъзможни текущи и частни интереси, но не и да погледнат към глобалните. Властта иска да се пазари със синдикатите и те да и осигурят мир, докато граби, вместо от раз да вдигне пенсионната възраст и да отреже помощите за безработни, които като относителен дял при нас са повече от на запад. Накрая всички са "прекарани" - синдикатите не спасиха работниците от фалиралите заради липса на инвестиции предприятия, а пенсионерите продължават да нарастват и пенсиите им в реално изражение на намаляват. Властта също така предпочита да остави циганите да не си плащат тока, за да я изберат на следващите избори, защото за нея е важна не съдбата на електрическата индустрия, а собствената и съдба и това, което и влиза в джоба докато е по върховете. Изобщо властта обича да създава социални утопии, които да и позволят да се закрепи, докато има още какво да припечели, и които да рухнат, за да дадат път на следващия сладкодумен утопист.
Но тия дето емигрираха не са тия дето вярват на утопиите. Те отидоха в общества, където правилата са много по-ясни, където никой никого не лъже, че ще се грижи за него. И където още преди да отидат беше ясно, че ще е така, докато тук ни лъжеха с всевъзможни "социални преходи", "ниски цени на реформата" и пр. Тези хора няма да се подлъжат и да се върнат, преди да са се променили истинските условия.
До голяма степен българската емиграция може би наистина е последната надежда на българската нация. Ако все пак чудото стане - някой дойде и дори и "с огън и меч", но въведе правилата и постави основата на истинска икономика, емигрантите може да се върнат. Дори може да го направят със спестяванията си и да влеят капитал в страната. Но на този етап, те просто няма как да го направят - всяко връщане е лудост и всяко наливане на капитал е наливане "в пясъка". Парите ще бъдат изсмукани чрез осигуровки, данъци, лицензии и пр., за да отидат да хранят с по 50 лв. на месец пенсионерите и с развалени консерви циганите. Една част от тях ще бъдат и откраднати от най-големия бранш в България - криминалната индустрия, под формата на преки грабежи, рушвети, нелоялни партньори и липса на правосъдие, и пр.
Българските емигранти са относително най-умната част от българската нация и те виждат всичко това. На "Великден" се опитват и да ни го кажат. Но политическата маша "Великден" няма шанс да ги прилъже и да превърне този последен неомърсен потенциал, в поредния узаконител - за още няколко години, на мафиотско-олигархичното ни общество. Тук изборът се прави от умовете, а не от бюлетините. И умовете ни не са тъпи. Мнозина ще се върнат един ден. Но нека никой не си прави илюзиите, че това ще е за да си дадат да им ограбят парите, или за да дадат вот да продължи да се граби народът.
Re: za emigratzijata
Mersi , f.r.e.e za statiata. Mnogo dobro popadenie , beshe mi interesno da ia procheta i da se saglasia s avtora i. Az cheta sravnitelno redovno on-line izdaniata na bulgasrkite vestnitzi , no ne sum sreshtala statiata. Prav si za antiemigratzionno agitirashti - sreshtat se naposleduk dosta chesto. Niakoi hora si suzdavat rozovi predstavi i ochakvat kato emigrirat vsichko da se sluchi mignoveno . Posle , kogato chudoto ne stane sa mnogo razocharovani i zapochvat da razubejdavat kandidat-emigrantite da ne povtariat greshkata im. Istinata e , che ne e lesno , no ima nadejda , dokato v Bulgaria situaciata pone v tozi moment e pochti beznadejdna.
Pojelavam na vsichki kusmet !
Pojelavam na vsichki kusmet !
в отговор на beaverbobi
#5
Re:Hubava statia
Triabva da si v B-ia za da ia usetish v palnata i dalbochina.
Re:Hubava statia
Imaiki predvid sebe si shte kaja - da , za edna godina nishto ne moje da se zabravi , osobeno ako veche si prejivial pone 9,10 godini v Bulgaria , vijdaiki kak svetlinata v tunela okonchatelno e izcheznala. Kritikari obiknoveno sa hora emigrirali predi poveche ot 3 godini , kogato idvaneto na SDS na vlast donese nadejda za budeshteto. No za sujalenie mnogo burzo be prekurshena.