слабостите ни....

Привети
пак съм ви малко на гости щото имам да читанствам....
но темата ми е провокирана от една друга тема, в едно друго клубче..
Как приемате слабостите си? и приемате ли ги изобщо? как се справяте с тях?
страх ли ви е че другите могат да разберат ахилесовата ви пета и да ви атакуват оттам..
страх ли ви е да сте зависими от някого? от нещо? от обичта на някой?! да знаете че без него не можете..
и въобще може ли да се сложи равенство между страх и слабост?

слабост? какво е това?

Не Ме Гледай Като Изтребител

Ужасно дълбока тема.
Не обичам да завися от хорската обич. ... Често е неискрена, или пък е в повече, или е недостатъчно, или недостъпна, или поднесена наготово, или не навреме. Изобщо с нея все нещо става. Ама ако не искаш разочарования, нямай очаквания. (това е гнило, но понякога работи).
Страхът е наистина слабост. Но слабости има много...
Страх ме е от слабостите ми

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

а как криеш страховете си? от другите ясно..слагаш маската....а от себе си?! не можеш нали....и аз..

"Как приемате слабостите си?"
какво точно питаш

"и приемате ли ги изобщо?"
да

"как се справяте с тях?"
трудно

"страх ли ви е че другите могат да разберат ахилесовата ви пета и да ви атакуват оттам.. "
да

"страх ли ви е да сте зависими от някого? от нещо? от обичта на някой?! да знаете че без него не можете.. "
да, макар че не е думата точно "страх"

"и въобще може ли да се сложи равенство между страх и слабост?"
не

Понякога ме е страх като всички останали. Тогава забивам глава в раменете и пробивам напред. В повечето случаи тази тактика е печеливша. Физически не ме е страх от никого. Дълго си мислех, че всички около мен ми мислят доброто. Колко съм била наивна!Научих се да бъда цинична и предпазлива. Най ме е страх от хората, които добре ме познават. Те обикновено ме държат с това, че знаят неща, които не бих искал да излязат наяве... Всички си имаме своите зони на здрача.
След тебе злото диша като хрътка - доброто е обществено понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка - ти вече си удобен за разпятие.

страхът не винаги е слабост
понякога липсата му е чиста проба безотговорност просто

Защо да смесваме страх и чувство за отговорност? Не мисля, че са едно и също.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

"Как приемате слабостите си?"
какво точно питаш
питам дали се бориш с тях или просто ги приемаш че ги имаш...бориш ли се с това че понякога те обхващат в ледена змийска прегръдка..

......
Това не значи, че не си спасен
и туй че няма участ по-красива
и няма изход никакъв освен
да превъзпиташ слабостта си в сила.

Няма какво да се добави към тези думи на поета и гласа на Маричков.

Magister bibendi

ето и една мъдрост, чийто автор ще запазя в тайна

четейки м/у редовете аз разбраих това:
"С всеки се разделяш различно, но това, което винаги остава.. си ти. Колкото
и да е тъжно, колкото и да боли, хората идват и си отиват, но си оставаш
ти.. Каквото и да се случи, не забравяй, че човекът който винаги най-много
ще те обича и пази... си ти.."



Не Ме Гледай Като Изтребител

стах ме е. много ме е страх. ужасно ме е страх.
МАЙНАТА МУ НА СТРАХА!!!

So goes the..love...

Като даденост. Приемам ги. Трудно и без особен успех. Страх ме е разбира се, а и винаги така става.
Беше ме страх.
И верно не мога без нея!

Двете неща са коренно различни.

Избухлива съм. Непостоянна. Понякога губя самообладание.
Такива разни... и съм ревлива... че даже и без видима причина...
Ми... не си ги харесвам. Все се боря - уж...
Пък казват, че не трябвало да се бориш, ами да ги приемеш... и те сами си тръгвали в даден момент. Вярно е, изпитала съм го. Обаче нали съм пуст овен - марсианче, боря се... докато не остана без сили...
Цинична съм. И ми е серт езикът. Понякога съм казала нещо, преди да съм го осъзнала и после ме е яд...
Мързелива съм. Доста. Ама някак се справям.
И страхлива... обаче страховете ги чистя един по един... който ми падне...

Обаче в общи линии се харесвам. И ... когато се доверя някому, го правя 100%, на живот и смърт... и в любовта съм такава...
И не ме е страх...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

от кво?

Не Ме Гледай Като Изтребител

Мене ме е страх от лекари!
Много!

Имам толкова слабости, че ако почна да се страхувам от разкритието им, ще се поболея, а тогава - лекари и........МНОГО СТРАШНО!!!

Лекувам страха си с афиширане на страховете си. Просто ги хвърлям в ефира и им виждам сметката!!!

Следват семейни скандали и съпътстващите ги безобразни битовизми, от които се гнуся, но не ме е страх.

СТРАХУВАМ СЕ НЕПРЕОДОЛИМО ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕПОПРАВИМИТЕ ЗАГУБИ!!!

ПРОЛЕТ Е!

Ами аз къде съм казал, че е едно и също?
Казах, че понякога липсата на страх, всъщност е липса на отговорност. Най-вече в случаите "вижте ме колко съм велик и не ми пука от нищо".
Иначе е ясно, че въобще не е едно и също. И липсата на едното не може да се обвърже с другото.

ами... проблемът е по-скоро, че нямам стимул да го правя...

Как само ме описа
Ако махнем "непостоянна" и променим рода в мъжки, направо едно към едно

да го беше казал какво толкова