За рака

Понеже известно време съм работила в онкология, днес се опитах да си структурирам опита оттам по актуален повод...

Вече говорихме за това, че един дисбаланс на фините тела може да се прояви по най-различни начини, включително и като болест на физическо ниво. Обикновено ни се дават много знаци за конкретен блокаж, но ако не им обърнем внимание или подходим безотговорно, накрая ни сполетява това, пред което не можем да си затворим очите. Често - застрашаващо живота или поне съпроводено с болка...
Така е и с рака.

Наблюденията ми могат да се обобщят в нещо като схема на "типовете ракови пациенти"... Те показват удивителни сходства в жизнения си път и нагласите си.

Накратко:

1) дълбока неудовлетвореност от живота
2) позиция на жертва
3) незадоволени желания
4) дълбоко заровени, изтласкани в подсъзнанието травми
5) неспособност от приемане на дадена ситуация като нещо, което е...
6) липса на смирение

В повечето болни се наблюдава поне един от тези фактори, често комплекс от тях. Липсва цялостно осъзнаване за личната отговорност и често отговорността се проектира върху близките, социума, стечението на обстоятелствата.

Хората, които дори при подобна диагноза, откажат да вземат мерки, си отиват безвъзвратно, независимо от прогнозата, докато такива, които приемат своето заболяване като знак, като възможност, като път, често оздравяват като "по чудо"... като претърпяват катарзис и цялостна промяна на житейската си философия. Често са ми казвали, че болестта е била благословия, едва тя ги е научила да ценят живота, да го виждат такъв, какъвто е, да не го пречупват през собствената си призма... че болестта е събудила у тях неочаквани сили...

Исках да споделя с вас. Стори ми се важно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Благодаря ти! И аз, за съжаление от личен опит с близък човек, установих същите причини като тебе. Имам вяра и надежда в добрия изход.

Благодаря ти, Лусид!

@=>=>=

Как преценяваш възможността за положителна намеса отвън?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

...веднъж ми попадна една книга..."Болестта като език на тялото"...там болестите бяха структурирани, според проблемите, които не можем да си решим в ежедневния живот...нямах много време да я прелиствам и не видях какво пише конкретно за рака, обаче нищо чудно и авторът й да е тръгнал в тази посока...

Огорчавайки се от нещо си, ние признаваме нежеланието си да преминем през него.
Огорчени сме от живота, защото ни е страх да го живеем. Огорчени сме от близките си, защото ни е страх да ги възприемем цялостни. Огорчени сме от себе си, защото... не се познаваме.
А всичко това си е... отрова. Отрова натрупваща се в клетките и подтикваща ги към самоубийство - Рак.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

"Принципът на рака" на Норбер Класен

Колкото повече, толкова повече

Абсолютната вяра и успешното й предаване на болния. Способността да му предадеш увереността, че всичко е в негови ръце, стига да си позволи да прости на себе си и на всички около себе си, да се обърне към Бога /или към висшия разум, Твореца, зависи в какво вярва/. Любовта към болния е най-силното оръжие срещу болестта. Има и други начини за въздействие, но не са за всеки.

Не, не ти да въздействаш.
Да помогнеш на човека сам да намери начин да си въздейства. Например с подходяща литература, разговори, както прецениш... доколко е отворен и възприемчив за нови насоки в мисленето и светоусещането си?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

В такъв момент човек е объркан, изпада в отчаяние и е необходимо да му отдадеш от силата си. Поне при мене беше така в началния момент. Впоследствие, ако подходът е бил правилен наистина човекът сам трябва да намери сили в себе си. Наистина това става с обръщане навътре. Всичко е абсолютно индивидуално, в зависимост от вътрешните резерви, от много фактори зависи.

На мен ми се стори, че си в актуална ситуация, затова попитах.
Въпросът е, че човек често, дори и да се обърне навътре, не знае, откъде да започне и кое да подхване. Тогава има нужда да му се помогне отвън... не само с положително чувство, но и с нещо конкретно.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Ако имаш конкретна идея, опит, ще съм ти благодарна да ги споделиш.

Имам наблюдения върху трети човек...
Жена, която доскоро не е била и чувала за окултизъм, за нея духовното се е изчерпвало със следването й - философия. Но тя някак никога не е успяла да прехвърли нищо от тази теория в ежедневието си, има много подтиснат гняв, много стари привързаности и болезнени, нерешени конфликти със самата себе си и околните. До голяма степен неудовлетворена от живота си, тя някак кара години наред с човек, към когото едва ли изпитва много повече от симпатия, за любов и дума не може да става, както и за раздяла. Явно и двете са ключов момент.
Откриват й рак на гърдата. Операция, облъчване, химиотерапия. С всичките им странични ефекти. Тогава тя се сеща за бивша своя състудентка /моя приятелка, силно духовен човек/ и двете се срещат. Приятелката ми започва полека да си говори с нея за болестта. За развиетието на лечението, за възможните причини и й предалага да прочете определени книги. Като за начало Луиз Хей, Рюдигер Далке, в които се описват взаимовръзките между психиката, тялото и фините тела... Жената се вслушва, защото е на ръба на отчаянието и започва малко по малко да се обръща към себе си... да си задава въпроси, да проявява искреност, може би за първи път от дълго време. И потегля сама... Поема нещата в свои ръце. Трупа сила и самоувереност, положителна нагласа.

Та така... понякога се налага съвсем лекичко да побутнем някого...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Така е. И аз се опитвам да го правя, но е наистина много трудно, защото отсреща стават промени и е нужно да си постоянно нащрек, да наблюдаваш реакциите постоянно, за да знаеш във всеки момент как да помогнеш, ако се наложи. Изпитанието е за двете страни. Отстрани е едно, а когато си вътре е друго.

Стискам палци значи.
Вярвам, че имаш силна интуиция и усет... Малко е като да си въжеиграч, но който не рискува, не печели...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Да поемам рискове много ме бива. Благодаря за доверието. Имам вяра, надежда и любов. Не са само думи. Иначе не бих могла да се справя.

там между точките можеш да допълниш
-гняв към околните насочен отнемайкъде навътре

See this smile on my face, You put it in there

и да прости на другите/другия

See this smile on my face, You put it in there

Това за което говориш не всеки пациент може да го разбере, да не кажа много малко от тях. Външната помощ може да е молитва да се само осъзнае болния. Трудно може да се внуши на болния ,че тои е отговорен за себе си за не тези в чийто ръце лежи. на стари хора дето не им и се чете не им и се мисли пък и не виждат никаква литература не може да се предложи

See this smile on my face, You put it in there

Здравейте всички дискутиращи темата. Прочетох това, което е споделено тук и ще ви кажа какво мисля тъй като от доста време проучвам въпроса, изчел съм хиляди страници с литература - и от лекари, и от лечители, и от пациенти и освен това имам известен личен опит с раково болни хора. Има т.нар. тип ракова личност и това, за което пише Lucid е известно, но то не изчерпва въпроса. Не е задължително да се развие раково заболяване при човек, при който се проявяват някои от изброените в нейния постинг характеристики. И освен това при много хора се проявяват дори по няколко от тях, но въпреки тове те не развиват раково заболяване. Нещата не са толкова прости за съжаление. Раково заболяване може да се развие и чисто на физическа основа - в резултат даже и на механична травма, от излагането на някакво токсично вещество, дори от ваксина. Наистина психиката до голяма степен има влияние върху тялото и емоционалните проблеми редовно се изявяват във физическото тяло. Когато това е дълбоката причина за рака, осъзнаването на проблема, когато не е много късно от физиологична гледна точка, може да доведе до пълно физическо излекуване заедно с подходяща диета и други съпътстващи лечебни въздействия. Обикновено въздействието трябва да е комплексно защото ракът е заболяване на целия организъм. В други случаи независимо, че човекът може да е осъзнал проблема и да се е опитал да го разреши, излекуване не настъпва - поне не на физическо ниво. Препоръчвам ви да прочетете книгата "За смъртта и умирането" на д-р Елизабет Кюблер Рос, която беше издадена у нас преди 2-3 години. Тя има и други книги по тази тема, но те не са издавани на български език. Всеки има слаби места в организма си и обикновено там се изразява емоционалния проблем - може да е като рак, може да е като язва и т.н. Но според мен да се търси само емоционалната страна като основна причина за развитието на рак не обхваща изцяло проблема. Проблемът с рака и изобщо с лечението на каквито и да са болести изисква същевременно и духовен, и физически подход, и отворен ум.