Искам съвет(и)?

Ако сте преживяли някакъв тежък период и сте излезли наскоро от него. И искате да споделите разни неща за живота си, всъщност почти всичко, но можете да го направите само на един човек, защото мислите, че само той би успял да ви разбере и погледне съвсем нормално на нещата, които искате да споделите. И усещате, че това споделяне би ви се отразило адски добре и укрепващо с оглед на доскорошното ви състояние. Обаче този човек не иска нито да ви погледне, нито да ви чуе в момента, с оглед на някои ваши действия през "тежкия" период, абсолютно осъзнати вече като не много нормални и направени под влияние на външни фактори и съвсем не преднамерено. Но той най-вероятно ви смята едва ли не за престъпник и вероятно не вярва в настъпилата промяна и излизане от нездравото състояние. Какво бихте направили, ако се намирате в такова положение?

ще изчакам. ще изчакам на човека да му мине (с времето негативните емоции минават, или поне намаляват). ще изчакам да види (защото ще се опитам да му покажа), че вече не съм същата. или че в лошия си период не съм била същата. с две думи - ще се старая нагледно да го убедя и ще чакам времето да излекува нещата между нас.

IMAGINE...

като прани гащи в руска пералня........насила хубост не става хеле пък от тва дето си го препикал няколко пъти.............

незабележим

И аз така си мисля, обаче ме притеснява факта, че не ми е ясно, как ще стане това виждане от негова страна и показване от моя.
Цял живот съм търпял и таял някакви неща в себе си, ще издържа още известно време без да ги споделя. Съгласен съм за нагледното убеждаване и лекуването от времето, само не знам как ще стане, защото и за това все пак е нужно наличието на някакъв контакт.

една работа, колкото и да е опикана, винаги може да се осере

______

"Everyday I break my own personal record for consecutive days without dying."

С истински познат не се споделя.
1. Оценката е (обяснимо) субективна
2. Несъзнателно се прожектира минало, общи спомени..

Бих потърсила нов човек за изслушване. Разбира се, случката трябва да е екстремна, от онзи тип : загубих си обеците, но ми останаха дупките в ушите.
За останалите, шок.


(мнението няма претенции да се плъзга по никаква психологическа истина)

В никакъв случай не бих се опитвала да му натрапя новата си стара същност.
Не насилвай нещата, остави човека да види това, което си, но ТОЙ да те види, не ТИ да му се представяш.


И още нещо. Никога не свеждай шансовете си само до един, не фаворизирай влиянието или значението на даден фактор в живота си до абсолютизъм.
Винаги има още някой, който може да заслужава думите ти и може да сподели мислите и проблемите ти.

Не съществува понятието ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК.
Просто ти насочваш очакванията си доста едностранчиво и така стесняваш диапазона на собствените си възможности за решение на дадена ситуация, изискваща споделяне.

ПРОЛЕТ Е!

Ама аз не искам да ходя на изпит и да ми пишат оценки. Искам просто да споделя.
"С истински познат не се споделя. " - не зависи ли от това, колко е "истински"
И мерси за мнението!

Всъщност това истински не знам как се проверява ?!
Когато "споделям", подобно на теб, не очаквам да ме държат срещу казаното (замерват към..оценка, поучават..), но очаквам зрялост и обективност. В този коктейл и наведнъж, познат рядко се намира.

Аз благодаря
Темата ти ми харесва, вълнува, предизвиква и.. добре дошъл !
Надявам се да останеш и ти е приятно

За това, че той трябва да види, а не да му натрапвам, съм съгласен. Само не знам, как ще стане това.
Колкото за "единствения човек" - пак съм съвсем съгласен. И не съм склонен да абсолютизирам в това или друго отношение. За фаворизирането е малко по-друго. Мисля, че всеки фаворизира понякога нещо си. Та, не съм твърдял, че е "единствен човек", а че около мен в момента няма други такива, на които да изпитвам желание или доверие да споделя. Което не значи, че след време не могат да се появят десет наведнъж. Отделно, че истински ценните хора не са толкова много, че да си позволявам лукса да ги губя. Но съм съгласен за това, че той трябва да се убеди сам, без да му натрапвам нищо. Само не знам, как може да се осъществи това.

Е, прощавай, но аз не съм наясно с подробностите, ама все си мисля, че ако сте толкова близки, че имаш желание да му довериш неща, които на другиго не би, то просто реших, че имате все пак някакъв контакт, пък било то и само задочен - общи познати, някакъв кръг от възможни допирателни.

Знам ли?!

Ако не е така, то трябва да намериш начин да разбере, колкото и елементарно да звучи.

ПРОЛЕТ Е!

Ами да. "Истински" по-скоро може да се усети и по принцип е субективно. Зависи много от самия човек наистина. Е, тоя път по ни съвпадат мненията. В следващия постинг може съвсем да се съгласиш с мен. Аз, наистина, не искам да споделям заради някаква оценка - нито положителна, нито отрицателна. И може би ме е страх, че повечето хора, биха се опитали да ми дадат именно някаква оценка. Нещо, което не очаквам от този човек. Мисля си, че би ме разбрал и толкова.
Най-лошото е, че аз наистина го смятам за много ценен като човек, а той вероятно и не подозира или по-скоро не вярва, или го приема със съмнение.
Радвам се, че ти е харесала темата.
И добре заварил!

Ами ние дори и да имаме много общи допирателни, ако човекът не иска да има никакъв контакт с мен, няма много полза :(
И аз искам да намеря някакъв начин да разбере, ама идея си нямам как би могло да стане. Защото единственото в момента, което може да се прави, е да тече информация в посока от мен към него, без никаква обратна връзка, което вече ме съмнява, че води до нещо добро. А, друго наистина не ми е ясно, какво може да се направи.
Знам, че не си наясно с подробностите. Просто си говорим.

...да имаш търпение, да чакаш и да вярваш.

и аз бях в подобна ситуация, ама съвсем същата. и чаках един човек почти цяла година. и повярвай - появиха се случаи да му покажа. и сега вече - ама след доста, доста време, нещата се оправиха.

IMAGINE...

За вярването, вярвам че ако ми се отдаде възможност ще мога да му покажа.
И за чакането би било добре, ако то не беше свързано с търпението. Ей това ми е един голям проблем, който не ми е ясно как и кога ще реша. Ама ще се опитвам. И дано човекът да ми даде някаква възможност за доказване, защото засега не ми е много ясно, как ще се появи иначе. И мерси пак!

тече информация. това е достатъчно той да се убеди сам след време. говоря от личен опит. докато чаках моя човек (за когото написах по-горе, че съм била в същото ситуация), също течеше еднопосочна информация от мен към него без никаква обратна връзка, защото той не искаше да контактува с мен. и тази информация се оказа, че е достатъчна, за да съзре той промяната у мен.

IMAGINE...

Аз, честно казано, не съм много сигурен, че това "течение" върши някаква работа. Дано да върши.

Аз самата никога не съм била в подобна ситуация, някак си ми се изплъзва възможността да бъда изключителна, без значение на знака, затова ми е трудно да се положа в твоите обувки и да дам съвет, без да звуча дистанцирано. И все пак, ако се случваше с мене, вероятно щях да продължа да поддържам връзка, макар и едностранна, за собствено успокоение, че казвам нещо за себе си и то се разбира, макар и без отговор.
Знам ли, може пък и да не съм права, ама ако човекът наистина ти е бил близък, не би се отегчил от това, а и вероятно нежеланието му за отговор е обмислено поведение, а не спонтанна реакция на случилото се.

но!
Ако стореното от тебе наистина го е наранило, то може би едно временно дистанциране би било уместно в случая. Забелязала съм, че сме склонни да се стремим към собствените си жертви, натоварвайки ги с бремето да се превръщат в наши спасители.

Ти решаваш, начини много, просто помисли дали за другия е добре да изискваш вниманието му в този момент.
Ако съумееш да го пощадиш, то без съмнение ще получиш ответна реакция.

ПРОЛЕТ Е!

Мерси за желанието! Напълно достатъчно е това, което казваш.
Лошото е, че нямам никакъв знак, как приема това едностранно течение на информация. И ме съмнява, че е добре. Струва ми се, че е по-добре да спра. Пък и въобще не знам вярва ли ми. А и неизвестността си е доста гадно нещо...

Казах ти, зависи от това какво и в какви количества си причинил на съответното лице.
Спри, ако прецениш, че има нужда от липсата ти, нека се успокои, с времето лошите спомени избледняват.

ПРОЛЕТ Е!