След всичко...

Помръкна блясъка на капката,
в ръката ми се хлъзна и стопи се.
Отнесени понесоха ме мислите,
на вятъра отдадох тези мисли.

Прекъснаха да вият ветровете,
престанаха да плачат за надежда.
Прегърнах с две ръце съдбата си,
но никога не съм я притежавала.

Във лудостта на плахата ми тръпка,
в искреността на тихия ми вопъл,
във бездната на океана на душата ми
погребах те и помрачих зората.

Дълбаят още чувствата ми кратери
във лунната повърхност на сърцето.
Да те намеря исках пак във нищото
и със лъжица издълбах небето.

Сторми
10.05.2002

I found it hard
It's hard to find
Oh well, whatever, nevermind .....