Алкохолизъм

Той е над 40те, живее сам, в миналото се е лекувал принудително от алкохолизъм, после започнал пак. Играе хазарт, трупа дългове, после пие, за да свикне с мисълта за това, което е загубил. Когато е с мен, може да обещае да не пие изобщо за две седмици и да устои на думата си. Не близва. Не чувства нужда да пие. В добра кондиция е. И не играе. Но знае, че това е само за определен срок. После наваксва. Казва, че ако има причина, ще спре. Т.е. ако аз съм причината. Опитва се да ме сложи в залог на проблема си. Ако аз съм с него за постоянно, ако му обещая брак, ще се поправи. Иначе предпочитал да умре. Как да му помогна? Занм, че това не е добре за мен. Знам също, че трябва да реши да спре да пие заради себе си, не заради външен фактор. Но как да му помогна?

По-класически пример за Suechtpersoenligkeit /профил на зависим от алкохол/ няма и в дебелите учебници...
само терапия би помогнала; в немско й викат Paartherapie или Familientherapie /терапия на двойката или фамилна терапия/, в зависимост колко членна е системета, в която носителя на симптома /алкохолизъм/ измъчва всички наоколо...
търсят се заместители на пиенето, който да поддържат баланса...

моето мнение е: не се омъжвай, привързвай, ангажирай. заборчавай итн...преди да са на лице реални резултати .... ще те изтощи, изпие, изпепели, употреби и Теб...като емоционалност...алкохолиците са "вампири" на любов...това им е дефицита от ранно детство...много са мили, топли, любвеобилни, дашни, благодарни, но и досадни и изсмукващи енергия...

пази дистанция...!!!...идете на терапия....!!!...

Много трудно може да се направи нещо, ако не видим онова, което стои като фон отвъд алкохолизма. Ако беше само той, щях да бъда по-предпазлив в преценката си, но след като се касае и за хазарт, явно става дума за склонност към пристрастяване. Обикновено е типично за определен тип характери, наричани "орални", чиито травми са в много ранна възраст, още преди развитието на неокортекса /6-12 месеца/. Още една податка за подобен извод е и третата му зависимост - от вас. Т.е. чрез една зависимост избива друга зависимост. Както и това, че на 40 години живее сам. В подобен случай говорим за така наречените "недокърмени", но не само в буквален, а и в психологичен смисъл бебета. Голямата трудност при тоя тип хора идва от това, че имат обикновено слабо развит свръх-аз. Интелектуално сговорчив, но нефункционален. Причината, както казах, е в това, че травмата предшества развитието на неокортекса, чрез който усвояваме необходимите ни ценности и критериите за опасност. Дори морфологично може да се определи как изглежда вашият приятел - вероятно отпуснат, малко вдървен, с тънки кости, с особена чупка в гръбнака и пр. Другата особеност на подобен тип хора, е че в нуждата си от подкрепа се вкопчват в близките си, почти самоубийствено - суицидният момент в поведението им е много силен. Както и често съпътстващата ги хиперконсумативност на всякакво ниво - от храни - през видео - интернет-престои. За жените често са характерни анорексията и булимията.

Тук не фамилна терапия, а много силово ориентирана дълбинна терапия, с висок емоционален градус само би помогнала. Също трябва да се имат предвид сигурната депресия и меланхолия, в които - убеден съм - изпада. За момента - това. Много подробна информация за оралните характери има в две книги на проф. Александър Лоуен "Язык тело" и "Биоенергетика". На руски са, възможно е да ги има още в книжарниците. Сравнете сама. Ако се нуждаете от телефони на хора, работили клинично с характеровите зависимости /в Швейцария/ мога да ви посоча в бележките два или три.

ПП Вашият човек би работил успешно само с жена.

я
кажи
как разбра за генезиса на алкохолизма в
тоя случай че е чак отпреди развитието на неокортекса
каква травма например е имало втази бебешка възраст, за оралния
арактер е така и аз знам
при повечето алк. липсва майчина топлина в детска вузраст

See this smile on my face, You put it in there

Травма е имало, да. За каква чупка в гръбнака говориш????
Ние не сме семейство, виждаме се от време на време. Дори не си подхождаме. Казва, че не ме заслужава. И е така. Казва също, че аз съм наградата му за изстраданото дотук. А аз мисля, че съм шансът му да заживее нормално.
Обичан е като дете. Любимец на майка си всъщност. Недоверчив, сърдечен, със склонност да наранява психически тези, които обича. А после се извинява и страда, и страда и се извинява, и пак, и пак, и пак. Но не мога да си представя да го зарежа сега. Това значи да го съсипя.

Mila vuobshte ne se vpechatliavai ot podhoda mu, avtentichen si e za alkoholicite. Tiah horata gi moriat s omraza, s liubov, s vnimanie , s lipsa na vnimanie i taka natatuka seshtash se. Niama kakvo da se zablujdavash chuvstvata nikoga ne mogat da nadhvurliat po silnoto v nego -alkohola. Nai -mnogo i ti da vleznesh v tozi zatvoren krug i da se povurtish izvestno vreme, sled koeto da izleznesh oshashavena i s drugi misli za jivota

See this smile on my face, You put it in there

Още повече след като не всичко е опитано. Как така ще го остави? Ами ако го обича? Изобщо, не можеш да отписваш някого, само заради това, че е ставал жертва от деня - кажи речи - на раждането си. Как ще се почувстваш, ако -примерно! - след като катастрофираш, някой каже на мъжа ти, че цял живот ти предстои да се напикаваш. И да опита първо да се понапикава с тебе, а после, когато се убеди, че това е кофти, да се разкандардиса да го прави. В нито една самоуважаща се школа истината няма характер на санкция. Толкова по тоя въпрос! Сега на първия ти.

Не може да се провежда сериозна психотерапия, без да си наясно с развитието на ЦНС. Неокортикалните дялове започват да функционират пълноценно след първата година от живота. Те са носител - грубо казано - на интелектуалните функции - рефлексия, абстрахиране, разбиране, мислене, познаване, интуиция. Чрез всичко това познавателно се структурира света под формата на гещалти. Затова и бебетата проговарят и започват да различават света от майката едва към края на първата година. След първата година се развиват и центровете на Брока и Вернике.

Дотогава опознаването става чрез лимбичния и ректилния мозък. Лимбичната система е натоварена да преработва всички емоционално-афективни усещания със значително влияние върху поведението. В нея попада информация каткто от външния свят по аферентните пътища, така и от вътрешния свят. Познанието идва под форма на усещания - вкусови, кожни, обонятелни, зрителни и пр.
Ако значимата травма е на тоя етап, когато светът още е предимно гърдата и прегръдката на майката, това предопределя вече негативната емоционална травма преди структурирането на света чрез неокортекса. Иначе казано, всичко ще бъде научено през призмата на страха от изоставяне, на неудовлетворения глад /в психичен и във физичен смисъл/. И най-големите оптимисти да са майката и близките след това, всеки структуриран гещалт ще бъде отрицателно натоварен. Колкото и добре да бъде усвоена реалността, няма да го има граундингът - "вкореняването в земята", тъй като подсъзнателно стремежът ще е винаги да се избяга от приземяването, защото първите допири със земята в дни на крехкост са били много жестоки. Отрицателните емиции, през призмата на които се ражда свръхаза, ше създадат един свръхаз - интелктуално ориентиран, невярващ в обективните ценности на света. Завързан свръхаз.
Обикновено оралните типове са много интелигентни, но много трудно оправящи се прагматично със света. С много субективно, обикновено отрицателно натоварено отношение към реалността. Те са певците на мъката, на страха, на това колко несправедлив е този свят.

Това обаче не е предопределеност. Просто се работи психотерапия, свързана повече с усещане на света - емоционална, ангажираща изцяло лимбичната система - с мирис, с вкус, със слух, с кожа, с топло и студено, с боли и не боли, с твърдо и с меко, - като при бебетата. Т.е. на определен език емоциите се структурират наново. Когнитивната психотерапия и вербалната психоанализа не работят. Не е нещо ново, има го и в NLP. Но е дълъг и труден процес. Това е. Съвсем накратко, разбира се.


ПП Не само оралните типове стават алкохолици. Но тук случаят е точно с характерово разтройство, каквато са ясно откроените като тенденция на поведение зависимости.

omazena sam za takav chovek ne si harchi zivota naprazno ziviah 17 godini s nego i obeshtaniata mu.nishto ne stava tova e fiziologichna zavisimost ne che te ne iskat da sprat te sa obrecheni. az opitah vsichko da mu pomogna no se ubedih ch ne moga i nikoi ne moze ,inache sa dobri i talantlivi hora no sa dvama ediniat pie a drugiat obeshtava i zabravia .ne si gubi vremeto.

Не си го пратила твоя човек в клуба на АА /анонимни алкохолици/ в Слатина. Там има хора, които вече не пият от 3-5-7-9-12 години. А преди това са били с по два-три престоя в Суходол и с имплантирани есперали. И друго: не физиологичната, а психичната зависимост е бичът им. Тя може да не изчезне и с години. Но тя и алергията не изчезва с години...

znaesh li,
mnogo prisarce vzeh tova, koeto spodeliash, zashtoto az samata biah vliubena v takav chovek. I zatova psihologiata na alcoholicite ili horata s problemno piene mi e bila vinagi mnogo interesna. Nikoi ne moje da ti kaje - zareji go! ili ostani s nego, dai mu vsichko ot sebe si i mu pomogni! Ti si tazi, koiato reshava. No predpolagam horata, koito izkazvat takiva povelitelni mnenia sa imali takav opit i doniakade reakciata im e mnogo lichna i emocionalna. ako ti iskash da si s nego zashtoto go obichash togava potarsi nachin da mu pomognesh, t.e. da go ubedish da zapochne terapia, mislia che na 40 god. trudno shte se otkaje ot alkola sam bez chujda pomosht.
No ako ne mojesh da go ostavish (znachi li tova che si si go mislila) zashtoto shte go sasipesh, mislia che triabva da si pomislish kakva e motivaciata ti da si s nego. Dali ti samata ne si sklonna kam zavisimost i kam niakakvo psevdo-samojertveno povedenie. Nadiavam se da ne prenasiam varhu teb moi sobstveni prejiviavania, no pomisli varhu tova i mi otgovori, ako imash jelanie.
Ostavam dobronamerena.

Благодаря Ви. Незнам каква е мотивацията ми да съм с него, честно казано знам само, че не мога да си представя да прекъсна тази връзка и се страхувам от всичко, което за него би последвало от това. Когато не е с мен, не престава да пие. Понякога той сам е казвал - приключваме, трябва да се разделим и се разделяме ето в този момент, край, чуваш ли, край. Не се боря, съгласявам се. После се чувствам странно. Някак олеква ми, събуждам се сякаш за нормален - точно така го чувствам, нормален - живот. След това обаче той пак ме търси и казва - хей, не мога без тебе, ти знаеш... Имам чувството, че се нуждае от катаклизми. Съсипвам се, но не мога, не бива да го оставя. Веднъж след такъв катаклизъм не се поддадох на молбите му и си тръгнах. Не спрях да го мисля. И имаше защо. Изсмуква невероятни количества алкохол за минути. Върна ме пак - обещания, обяснения, всичко, каквото си знае... а после разказа как се е чувствал, докато ме няма, какво е мислил за себе си и за живота си... Естествено, почувствах се виновна. Така ми се иска да бъде ок, да е щастлив, да се съвземе...

за да пие човек по 'социално приемлив начин' му трябва оправдание..
в случая си била ти, но ако теб те нямаше, той щеше да си измисли друго оправдание и пак щеше да пие..
като разбереш, че пиенето му няма връзка с теб и с това дали си с него, или не, мисля, че ще се почувстваш по- свободна , когато се стигне до момента на твоят избор как да постъпиш...

Четох,четох,четох....и искам да кажа нещо,но...защо всъщност?!
Познавам един такъв алкохолик...с травми в миналото си,в това минало,което дори той не помни,но винаги го споменава,когато трябва да оправдае поредното си пиянство.Много хора се опитваха да му помогнат,но той отблъскваше и тях и помощта им,понеже се чувстваше жалък пред тях.Всеки трябва да помогне самз на себе си,но първата крачка е да пожелае да си помогне.Според мен ти му правиш лоша услуга...ти си с него,когато той е трезвен и му даваш повод да се напие,когато не си с него.Ако не може без теб,защо тогава не реши да спре с алкохола?!Всеки човек е по-силен от пороците си,стига да ги осъзнава и да иска да ги премахне.Не ти давам съвет какво да правиш,нямам моралното право затова,но винаги страдам заради хората,страдащи от контакт с алкохолици.Те са кръвопийци,изсмукващи всичките жизнени сили на хората около себе си.А и ако искаше да ти направи добро,просто щеше да изчезне от живота ти,а не да си отива и да се връща когато му скимне.Желая ти всичко хубаво и...честно казано...не бих искал да се самозаблуждаваш,че можеш да му помогнеш.Остави го да си върви по неговия път,след като си мупоказала вярната посока.
Утре е кривото огледало на вчера

Nacionalen Centar po Narkomanii i pak niama nikakva garancia