БЪДИ СЕБЕ СИ!!

какво означава това?
Смятате ли, че ако човек се промени, би могъл да изневери на себе си?
аз обичам да се променям. Обичам и да съм себе си. И ВИНАГИ съм!!
но не позволявам да ме ПРОМЕНЯТ!!
позволявате ли сами на себе си да променяте възгледите си за нещо?
някога имали ли сте усещането, че живеете чужд живот?

So goes the..love...

Хората се променят непрекъснато. Прогрес, регрес, еволюция... без значение как ще го наречеш (и какво ще бъде), но останеш ли на едно място, все едно си умрял. В движението е живота :)) Понякога даже посоката е без значение... важното е промяната.

Не позволявам да ме променят. Вече не. Всъщност никой никога не е успял да ме промени насила :)

I wanna shut the door and open up my mind...

Не позволяваш да те променят???да бе замалко да се вържа.Непрекъснато някой те променя и ти променяш някого и ВИНАГИ ти си ти а той-той.И всички ние живеем чужди животи и всички постоянно си променяме възгледите за нещата.Както го е казал татко Курт-"Добре дошли в маймунарника":)))

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.

merci za gostopriemstvoto!!
majmunarnika e osobeno podhodjashto LE4EBNO zavedenie! Poznaj, kakvo shte lekuvame!!
az pak kazvam, ne pozvoljavam da me promenjat. Promenjam se togava, kogato pojelaja. VINAGi e taka. Ne se zablujdavam, povjarvaj! ako njakoj se e opitval da me promenja, e uspjaval samo fiktivno. V edin moment mi prishtrakva i mu pokazvam, shto za 4udo vsyshtnost sym. DA!

So goes the..love...

Mislim v edna posoka!!

So goes the..love...

че си по-инат и от мен... :)))

Променям се тогава, когато пожелая. Често напук на всички мъдри съвети, които получавам, дръпвам в точно обратната посока. За да си остана аз.
Често промяната идва под въздействието на хора, които харесвам. Без те да го желаят, даже въпреки желанието им.

I wanna shut the door and open up my mind...

непрекъснато се променяме. друг е въпросът дали го осъзнаваме. според мен - не. осъзнаваме само Голяма промяна. когато кардинално сменяме посоки. вероятно нея имаш предвид. това е рядко и обикновено изва след някакъв душевен катаклизъм или душевна драма. травма от някакъв вид. може и да не е външно маркирана.

чужд живот? мдааа.... ами повечето хора живеят чужд живот, но също не го осъзнават. живеят това, което Другите са им предписали. изпълняват си социалните роли, с две думи. правят това, което се очаква от тях. и непрекъснато ги гложди отвътре едно чувство, на което не дават да излезе, не дават да бъде осъзнато - че живеят чужд живот.

IMAGINE...

Човек трябва винаги да се променя и да изневерява на едното свое "аз" за сметкана другото.......

че хората се променят променят се - нямам нищо общо с това което съм бил преди 7 години.
интересното е че колкото и наза да се връщам в спомените си - все се чуствам себе си, не е все едно да е друг човек.

например спомням си като бях на 3 години как мразех една дълга шапка с пискюл, и как откачих един път като искаха точно нея да сложа. шапката е тип 'шапка на джудже', а и мислех че е 'момичешка шапка'. спомням си се иделано все едно че аз както съм и се сега съм там. и пак не бих искал да я слагам - не ми седеше и тва е ;)

та - проблема с променянето - е именно че не чустваш промяната. а според мен е хубаво да не чустваш че си ти. понеже не си. и очите с които гледаш на промяната стават криви.

_____________________________
Do not disturb! Already disturbed..

Е щом и сега не искаш да носиш шапка с пискюл, значи хич не си се променил

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.