пазител

открих че си имам пазител :))
обикновено когато човек извършва престъпления срещу душата и тялото си, единствено гузната съвест го спира понякога.

аз обаче си имам пазител :)
в момента когато у мен се появи някоя лоша мисъл - гняв, завист, недоброжелателност, нещо отвътре ми изпраща помитаща вълна от душевно нещастие толкова силно, че не може да бъде описано с думи.

разумът ми е като кучето на Павлов. бил е научен да отделя слюнка щом светне крушката - т.е. бил е обучен да оттеля негативизъм в определени ситуации.

само че аз си имам пазител, който ме боцка с електрошока, за да ми изгради нови стимули.

всички си имаме пазители. обикновено те спят някъде в нас.

моят обаче се събуди и бди над мен.

има само един път. добре, че пазителят ми е с мен да ми припомня накъде съм тръгнал, защото е толкова лесно да се отклониш...

усмивки от мен, приятели

Razbira se , Moia ne sum go usetila tolkova osezatelno no pazitelia na decata mi........ Strashno ! Kato im se skaram ili gi natupam malko po zdravo useshtam edno nadigashto se zashtitno prisustvie koeto zastava ostorojno mejdu mene i tiah i v tozi moment nikak ne e drujeliubno s mene. Vednaga mi se vnushava kolko sum losha i kak si vreda .Veche posviknah i se nauchih da ne gi vuzpitavam gvevna ot glupostite im, ili pone ucha se.
Moiat moje i da spi, no tehniat hich ne e, sus sigurnost.Puk moje i moiat da e znam li , samo znam go CHE E!

See this smile on my face, You put it in there

Просто го събуди... Помоли му се /да не хърка/...

I love this game!

според мен това е някакъв наш аспект близък до Висшия Аз, макар и не самото Божествено начало.

може би от тук идва вярването, че съществува "ангел хранител"

Здравей, Бели ветре, много ми е трудно още да те възприема така, с това небесно синичко, пък и топъл! Брех, брех, как се променят хората
Да ти кажа, по твоята логика май всеки си има пазител. Едва ли има някой, който да не се чувства зле, когато се отклонява от хармонията? Ето, питай Селеста
Аз това исках да кажа и с темата за егото и щастието, ама всички се хванаха за първото изречение..

амчи и аз това казах - всички хора си имат, ама на повечето спят и само от време на време похъркват недоволно при големи бели :)

а моят си е буден и осторожно следи какви ги върша и дори мисля :)))

...Мисля че в началото на житейския ни път, присъствието на пазителя е по осезаемо, после съзнанието (осъзнаването за външния свят) го измества (не че го няма, просто не го усещаме). Аз си спомням, че като бях лапе и си мислех, че с мен има някой и даже си говорехме, ама после все по-рядко и по-рядко, а сега даже не си спомням какво и как - мъгла! И мога само да се опитам да се върна към доброто старо време, ама things change и "не можеш да минеш през една река два пъти" ...Дали пазителят е един и същ или различен през различните периоди от развитието ни (няколко на смени ;Р) - или е просто нещо като субстанция от нематериален произход, който се моделира заедно с нас?


Търсачи на Истината, кои сте вие? И кой от вас това, което търси ще открие?

и аз имах пазители като малък. говорех за "дорби и лоши духове" и ме беше страх да ходя из къщата когато няма никой, стоях си само в една малка част от стаята, защитена от "добри духове" ;))))

сега е много различно. няма нищо общо с тогавашните "пазители" ;)))