Jiteiski istorii

Mnogo iskam da prodyljim temata za Kantara, no vyv drug vid - razkazvane na jiteiskite ni istorii - zashto iskame da otslabnem, do kolko kilograma sme stigali i kolko sme bili nai-malko; kak se haresvame, na kolko kilograma smqtame 4e ni haresvat drugite i zashto se izmy4vame s tezi dieti - za sebe si ili nai-ve4e za drugite?
Celta na tazi tema nqma da e da otslabvame zaedno, a zaedno da si vnushim psihi4eski, 4e nie sme haresvani i taka i 4e tova, koeto pravim e ot suetnost da stanem OSHTE po-hubavi, a ne prosto PO-hubavi. Celta e da se otyrsim ot stresa i togava shte vidim kak kilogramite shte izletqt i shte po4nat da se svalqt sqkash ot samo sebe si. Neka se poddyrjame edin drug. Neka vseki razkaje za svoite neuspeshni opiti da otslabne za da se pou4im ot greshkite si i 4ak togava da pristypim kym kantara i kilogramite.
Mislete pozitivno i vsi4ko shte e OK.

Uvajavai samo tezi, koito te uvajavat! Obi4ai samo tezi, koito go zaslujavat!

Първо дамите.

Problemut mi s kg zapochna otkakto napusnah Bg.Dotogava nikoga ne sum se ogranichavala i ne znaeh kakvo e tova dieta. Byah 50 kg i sega sum tolkova,no
sega se hranya razlichno i znam kakvo e nai-dobre za men. Ne vyarvam,che vsichki
tryabva da se hranim po edin i susht nachin,zatova ne se interesuvam ot temi kato Zonata.Ne vyarvam i v ideite da se chuvstvam vechno gladna i da se ogranichavam i
da si broya kaloriite.Osnovnata promyana,koyato napravih e,che ne piya pryasno mlyako i ne yam mesa kato svinsko,teleshko,agneshko.
Ot nishto drugo ne se ogranichavam i dazhe si hapvam dosta i ne si broya kaloriite.
Pryasnoto mlyako go zamenih sus soevo a ot mesata si hapvam samo pile,puika i riba,no ne vseki den. Tofuto e neveroyatna hrana za men, yam poveche vuglehidrati
kafyav oriz sgotven na para,mnogo zelen bob,brokoli, neprekusnato yam yadki nai-veche slunchogledovi semki bez sol i tikveni semki.
Ponyakoga mi stava smeshno kato nyakoya puhkava devoika me zagleda zavistlivo
kak si hapvam pitsa naprimer.

Туй соево мляко само веднъж се прежалих да го опитам и беше ебаси гнусотията ! Тофуто едно такова пихтиесто , безвкусно нещо , дето е вместо сирене , ма може да се прави и на манджа ли е ? Какво е кафяв ориз и де го има ?

Tofuto ne e pihtiesto a e tvurdo,a soevoto mlyako si e mnogo vkusno dazhe,no i tuk ima nyakoi eftini marki,koito i az ne haresvam.Tofuto go gotvya mnogo lesno v yreda na para slagam sharena sol i mnogo kopur i malko chesun,gotovo e za 10 minuti i mnogo zasishta.Kazah,che e strahotna hrana za men,zashtoto mi usilva metabolizma
Kafyaviyat oriz ne e prerabotvan kato beliya i zatova e i po-polezen.V BG sushto go prodavat,no ne zhiveya tam i neznam kude.

Е моето соево мляко беше евтино и пак в сравнение с обикновеното мляко ми се стори брутално скъпо.
В какво на пара ? Просто не успях да разчета какво пише след " много лесно в . . " .
Ако може кажи нещо повече за тоз кафяв ориз. Не бях чувал за тая работа , ама са си мисля , че не може просто ей така да го правят по-малко полезен , все трябва да има някаква причина да го преработват , иначе по принцип щяхме да си ядем кафяв ориз.

в уреда на пара пише
аз пък на попитам какво е това Тофуто?!

Кой уред ? И аз тофу не съм виждал , ма знам , че го продават по диетичните магазини , щото всяка седмица минавам покрай един и там пише с големи букви " Тофу , житни кълнове " и т.н. Ако зацепя как точно се приготвя мисля да го пробвам. Може па и да не се отровя.

Na paketa s kafyav oriz pishe,che sudurzha samo oriz i vitaminite v nego sa estestveni.Na paketa na beliya pishe,che sa dobaveni vitamini, za men tova e osnovnata razlika.Beliyat oriz se gotvi znachitelno po-burzo i za mnogo hora e i po-vkusen.

Ako nyamash yred za gotvene na para izpolzvai tigan.Slagash malko zehtin,sol,podpravki i zelenchutsi, koito obichash, tofuto shte gi popie i shte pridobie tehniya vkus.
Garantiram,che nyama da se otrovish
Ako go kupish nalivno ili paketirano surovo v kushti go izmii i go slozhi vuv voda.Ako
nyama da go gotvish vednaga vseki den smenyai vodata.
Tuk prodavat i gotovi s gubi i luk no na men poveche mi haresva az da si go sgotvya.

Tofuto e soeva hrana,narichat go soevo sirene.
Sudurzha proteini,kaltsii,zhelyazo,magnezii,kalii i fosfor.

Здрасти!!!

Готина идея NeReiDa

Ето и нещо от мен!

Значи аз никога не съм била слабичка. Мисля че, това донякъде и си е генетично заложено - всички жени в нашето семейство са пълнички...
Нормално съм 50-52 кг. веднъж бях и 48, но това не беше моето тегло!!! Само да кажа, че съм и нисичка - 152 см.

Иначе обичам да си хапвам.. това не го отричам. Номерът при мен е да имам с какво да се занимавам по цял ден и да не мисля за ядене. Не отслабвам с диети, а именно така - намирам си нещо много ангажиращо и след месец килограмите са надолу. И вече свалени лесно успявам да ги задържам. Въобще, аз бързо качвам, но понякога успявам и бързо да свалям. Само да не обичах толкова много сладко.. Като котка за валериан ставам, като видя шоколад или вафличка...

Една зима напълнях много - сигурно към 8 кг. . Началото на лятото заминах на летен университет в Унгария и за 3 седмици там резултата беше страхотен. Без диети.... Като се върнах - моренце, това онова.. Ново гадже.. по цял ден с него.. не ти остава време нито за ядене, нито даже да мислиш за него. После почнах и работа, гаджето отиде войник и аз се разкъсвах между лекции, работа и войнишки свиждания. Славно време беше - влюбена до уши, непрекъснато движение и 51 кг!!!!

Ама хубавите неща свършват.... Заминах да уча в чужбина... и ето ви го резултата...от октомври до сега съм 57.... И ако някой може да ми обясни как ги качих!!!! Вярно, че тук нямам толкова много занимания, но много внимавам как се храня.. спортувам повече...

Опитах се да бъда на китайската диета, ама изкарах само 4 дни и после ме поканиха на 2 рожденни дни и..... сбогом, прощавай!!. Ограничавам си яденето, ям много плодове, сокове, почти без сладки неща...

Ще се заема много сериозно с тия пусти килограми....Не може то така. Ужасно упорит човек съм, стига да поискам нещо. Проблемът ми е първоначалната мотивация. После е лесно...

Аз май много се разписах. Донесоха ми една нова книжка с чудни методи за отслабване. Отивам да я чета. Ако има ефект веднага ще ви я препоръчам!!!!

Успехи на всички!!!!
В.

Zashto togava kogato sme na dieta trqbva da qdem kafqv oriz, a ne bql. Nali v beliq ima pove4e vitamini???
A tova kak se kazva to4no : Tofuto ili Tofu?

Uvajavai samo tezi, koito te uvajavat! Obi4ai samo tezi, koito go zaslujavat!

Male kato vi gledam kak govorite napravo me e sram da vi razkaja moqta istoriq, no shte se prestrasha, zashtoto sym mnogo gorda ot postignatiq ot men rezultat.
Oshte ot malka sym debela ( ne pylni4ka!!!). Kogato bqh v na4alnoto u4ilishte vsi4ko beshe gore-dolu syvsem malko nad normalnoto. No kogato vlqzoh v Ezikova Gimnaziq, pyrvata godina ( podgotve ) beshe ujasno depresirashta za men. Postoqnno pla4eh, ne me interesuvashe kak izglejdam i dori kakvo nosq. Bqh se zanemrila do krainost. Maika mi mnogo se beshe stresnala za men i daje na nqkolko pyti me karashe da hodq po psiholozi i da si govorq s tqh. V tova ot4aqno systoqnie dostignah 120 kg (!!!!!). Beshe ujasen period ot jivota mi. Lqtoto oba4e si vklu4ih Internet i zapo4nah da 4atq ( stana mi maniq). Tam se zapoznah s edno mom4e, koeto mnogo haresah i koeto ne sled dylgo pojela da se zapoznae s men. Izpolzvah tova 4e ne e v Bg i mu razkzah kolko sym "hubava" i salbi4ka i krasivi4ka. Ot tozi period jivota mi se preobyrna na 180 gradusa. Zapo4nah da 4eta knigi za dieti. Zapo4nah aktiven sport. Sprqh hlqba i ve4erqh syvsem leko. Otna4alo beshe ujasno izpitanie - v posledstvie zapo4nah da svikvam, dokato dojde edin moment v koito tozi rejim se prevyrna v moi na4in na jivot. Podgotvitelnata godina beshe svyrshila, a s tova i kraq na revovete.
Sega, tri godini sled tazi godina, sym ve4e 60 kilograma. Ne prili4am na nikoga. I 4estno kazano ne si spomnqm moment ot jivota mi, v koito da sym izglejdala taka. Oshte ima kakvo da se jelae, no ve4e vsi4ko e za moe udovletvorenie, a ne po "kreshtqshta neobhodimost". Mnogo sym dovolna ot usiliqta, koito polojih zashtoto az stanah nov 4ovek. Ve4e si imam gadje, a tova nqkak si me kara da se s4itam za obi4ana i jelana. Tova me kara da se 4uvstvam dobre. 4ak sega razbrah kakvo zna4i da se vglejdat v teb. 4ak sega usetih krasotata i lekotata na dvijenieto na slaboto tqlo. Prosto edva li ima dumi, s koito moga da izrazq tova, koeto 4uvstvam. Neznam dali poznavate fenomen kato moq. Ako ne - to eto az sym jiviq primer. Radvam se 4e uspqh i da se spravq s porazii kato celulit i strii i 4e sviknah sys sporta kato s na4in na jivot. Shtastliva sym ot preobrazovanieto si i dovolna ot polojenite ne naprazno usiliq.
Uspeh na vsi4ki i blagodarq za otziv4ivostta v temata.
p.s. Kontra - tvoi red e. Damite ve4e se izredihme.
p.s. ako moga da byda polezna na nqkogo - na razpolojenie sym

Uvajavai samo tezi, koito te uvajavat! Obi4ai samo tezi, koito go zaslujavat!

Tofu se kazva.
A kafeviat oriz e naturalen produkt i za razlika ot belia,kafeviat e zapazil tsialostnostta si,ne e otstranena vyn6nata tsipa (podobno na pylnozyrnestia i belia hliab),poradi koeto pove4eto vitamini,namira6ti se v tazi vyn6na tsipa,se zapazvat,za razlika ot tezi v belia oriz.

Имаш пълно основание да си много горда от това , което си постигнала. Между другото може малко да се поспори доколко дамите сте се изредили , щото сте писали само ти и Веси , а всеки знае , че за опашка за водка трябват поне трима , ама айде.

Ухилвам се всеки път като си погледна снимките от времето , когато съм бил мъничък. Изглеждам повече от прилично закръглен с пълни бузки , много големи къдрици и жизнерадостна усмивка от ухо до ухо. Откакто достатъчно ми пораснаха пръсчетата , та горе-долу да мога да хващам баскетболна топка петица спортувам като за световно. Никога не съм бил дебел , но почти винаги - това , дето му викат " приятно закръглен ". Причината е , че обичам да ям , когато ми се яде ; също обичам да ям , когато не ми се яде и когато видя вкусна манджа не мога да не я уважа. В нормално състояние съм леко пълен , доста глупав и много мързелив , но съм максимално точен човек , т.е. има много работи , които никога не бих направил на приятел например , а като цяло хората не са глупави и усещат тая работа. С това си обяснявам фактът , че не съм красив или много симпатичен , или нещо такова , но никога не ми е било проблем , че околните не ме харесват и аз не се чувствам достатъчно харесван заради излишните килограми. Не мога да си спомня точно колко килограма съм бил , когато влязох в подготвителен клас , но общо взето си бях същия - леко пълен и много ухилен. Тогава - първия вторник на месец октомври ' 95 година - започнах да тренирам карате. За хората които никога не са се занимавали с бойни изкуства всичко това , което се говори - за пътят , бойните изкуства като начин на живот , начин на възприемане на света и отношение към околните - звучи като глупости от друга планета. Имам щастието да се занимавам с един велик стил при един страхотен човек и треньор. Още съм прекалено зелен за да коментирам всичко , което се говори , но искрено вярвам , че много от онези неща са истина. След като започнах да тренирам карате за 2 години ей така покрай другото всичките ми проблеми с килограмите изчезнаха. Вярно е , че съм супер мързеливо говедо , но като си поставя доволно благородна цел мятам всичко натам. Не само , че вече не бях леко закръглен , ами станах много як и не само станах много як , а станах по-як от останалите. Тогава бях на 15 години и на всякакви там физически упражнения утрепвах всички студенти в клуба. Много бях добър. По-добър отколкото по-нататък. ' 97 година тренерът реши да ме прати на републиканското. За пръв и последен път ме предупреди навреме преди състезанието , имах достатъчно време да се подготвя и тренирах много здраво. 3 дена преди състезанието играех с един от студентите и единственото ми утешение е , че оня беше една глава и 20 кила отгоре , а го правех смешен. Контузи ме много здраво. Използва блок с крак , който по правилник е абсолютно забранен , а и съвсем некоректен срещу някой , дето ти се води другарче , направо ми нащърби кокала на крака ( на тибията мисля , че се казва ). След един месец можех да стъпвам нормално , но като отидох на състезанието куцах , а за кумите се предполага , че човек трябва постоянно да подскача. На отборното оня ме видя , че куцам и се възползва от това - веднага удари с подсечка тоя крак , който трябваше. Докторът ме изкара от срещата. На индивидуалното още в първата среща се паднах срещу републиканския шампион. Беше ебаси драмата , загубих доста героично с 2:1. Доста героично , ама кел файда - нали загубих. Тренерът ми каза " Представи се много добре , можеш единствено да съжаляваш за тази контузия , която се появи ". Стана ми черно пред очите. Бях бесен. Мислех си " Ебал съм му майката , за това ли беше всичко - да ми каже можеш единствено да съжаляваш за . . . все едно аз съм виновен ! " ( тренерът настояваше точно преди състезанието да се млатя със студентите , т.е. с по-големи и тежки противници , заради отборното - там няма категории ). Нормално е понякога да стават контузий. Сега ми е ясно , че беше много детинско да се сърдя на някой , но тогава зарязах карате. Трябваше ми един месец да се оправя , след това вместо както преди - по три пъти за два дена , започнах да се вясвам на тренировка по веднъж в месеца. След няколко месеца изобщо престанах да ходя. Бях девети клас в гимназията. Усетих какво значи женска ласка и опиянение от алкохола. Тръгнах надолу. Отново напълнях. Дори пропуших. На следващата година тренерът ми се обади. Трябваше му човек за републиканското. Самият факт , че ме търси значеше , че наистина му трябвам. Съгласих се. Този път не ме пусна на отборно. По някаква ирония на съдбата се паднах пак в първата среща пак срещу оня същия от миналата година. Някой може да си помисли , че предната година щом куцайки съм загубил за малко , като съм бил здрав съм го опънал на задна прашка. Е да ама не. Точно обратното. Победата трябва да дойде от нещо и това нещо е положеното усилие , не е текилката , не е цигарката , за съжаление не е и красиво девойче със светли очи. Оня направо ме размаза от бой. Беше като някакъв кошмар. Два пъти ми разби носа , сто пъти ме свали на земята. Чак на съдията му стана жал за мен. Половината клуб беше там - помнеха ме в формата от преди , радваха се , че ме виждат , викаха за мен , а видяха как оня избърса татамито с мен. Кофтито е , че ми беше ясно , че меко казано не съм подготвен , но някак си се надявах , че донякъде още съм добър. Срам , срам , срам , срам . . . В тоя миг от живота си най-силно съм искал ако може просто да се завра в някоя дупка и да умра. Следващият месец буквално ме беше срам да отида на тренировка. Не исках да чуя какво ще ми каже тренерът. След един месец преглътнах и отидох. Тогава , а и никога по-нататък той не каза нищо за онези три минути. Започнах горе-долу да тренирам пак. Нямаше го устрема на първите две години , но поне ходех - с цигарка в ръка , текилка в главата и светлооко брюнетче в сърцето - и поне пак отслабнах. В 11 клас пак зарязах карате. Трябваше да се готвя за изпитите. Пак напълнях. Тогава вече наистина напълнях. За пръв път кантара удари 84 кила. Не че на 172 набит човек изглеждаха чак пък толкова зле. . . А пък и аз никога не съм имал стандартното мъжко телосложение , т.е. това телосложение на един мъж , което е много приятно за окото - сравнително тънки крака , мъничък и стегнат задник , широки рамене и здрави ръци. Бях с дебели крака , с мускули направо на топки по тях , бая голям и пухкав задник , леко увиснало шкембе ( не като шкембето на някой шишко , а по-скоро като шкембето на доволен мъж на средна възраст - шкембе , за което казват , че е израз на благосъстояние ) , бая здрави рамена и гърди , сравнително малки ръце с тънки китки. С изключение на шкембето аз общо взето и сега съм си същия. През лятото на годината с изпитите поне що се отнася до хранене / пиене / пушене / тренировки и килограми най-накрая осъзнах горе-долу на коя планета живея. Не знам как точно стана. Просто като се оправих с изпитите се появих на тренировка , правих каквото правих за няма 10 минути , задъхах се като асматик заради цигарите ( не че съм пушил чак пък толкова в интерес на истината ) , изпотих се като прасе заради 84-те кила , спрях за момент да си поема въздух , видях другите как са и аз как съм , с разкъсващи душата чувства се сетих преди как бях и . . . истината се стовари върху тиквата ми като тухла четворка. Без излишен драматизъм веднага спрях да пуша. С пиенето работата е по-зле. Още пия като ми пие ( кеф ми биричка , кеф ми винце - твърд алкохол вече не ми се случва да пипам по-често от веднъж на 3 месеца ) , ама гледам все пак да е с мярка. След като на оная тренировка изведнъж зацепих всъщност колко съм зле исках да изправя неправдата възможно най-бързо. Свързвах това най-вече с килограмите , щото никога преди не бях стигал 84. И тогава имах прилично добра представа за това какво е полезно / вредно да се яде по-принцип ( в девети клас подготвих много обширен доклад за тая работа , който трябваше да разкажа пред класа на английски , а не да го чета - даскалката толко ме уважи , че ми написа 6 + , а определено беше доста злобна даскалка ) , но до онзи момент никога не ми беше правило впечатление с какво точно се храня аз самият. Най-елементарният момент в цялата работа с храненето и отслабването за мен е следният : от мазнините се провесва шкембето -> най-много мазнини има в месото -> освен много мазнини в месото , има и други не-малко-на-брой вредни работи -> в месото няма нищо полезно , което организмът да не може да си набави от другаде -> технически погледнато рибата е месо , но всъщност рибата не е месо , рибата е истината , и пътят , и животът . Спрях да ям месо и започнах да избягвам очевидно много мазните манджи. За един месец свалих 10 кила. 74 по принцип са нормалните ми килограми. Така написано може да остането с криво впечатление. Не ядях месо и избягвах мазното , но не съм се ограничавал по никакъв друг начин с манджата и отслабването дойде преди всичко друго от нечовешки тренировки. Първите десет дена от тоя месец бях на планина заедно с клуба. Там по горите какво точно правим и по колко часа на ден - сами се сещайте. Като се прибрах бях 80 кила , за следващите 20 дена останалите 6 кила си отидоха пак с тренировки и бягане. Ден , след ден , след ден . . . На Коледа 2000 срещу 2001 година за последен път ядох месо. И тогава не щях да го лизна , но майката ми ми каза в прав текст " Копеле мръсно , цял ден съм се кривила и или ще зобиш шибаната пуйка , или ще си седиш гладен ! " По-принцип много обичах месо. Умирах си например за пиле с картофи или филийка пастет с доматче. В началото на оня месец ми беше трудно , но предполагам , че просветлението ме беше треснало по тиквата прилично силно , за да ме мотивира достатъчно. Не съм имал намерение по-принцип да отказвам месото , ама някак си просто свикнах. Вече не ми се яде нито пиле с картофи , нито пастет с доматче , а ми става гадно само като си помисля за кюфтета или нещо такова. Та така - през лятото на 2000г отслабнах , ама през есента се набутах в университета. Кофти беше. Много кофти. Отново разредих тренировките - по три на два месеца ( сега ако някой очаква да кажа , че отново напълнях може да ми оближе кура ) , но си запазих килограмите без някакви ограничение на манджата освен това , дето вече бях свикнал - месото и мазните работи. Миналата година за известно време пак спрях да тренирам , не ща да казвам защо , качих малко , но не беше нищо фатално - 75-76 кила. След това отново започнах. През ноември имаше студентско републиканско. Тренерът не ме предупреди навреме. Като ме предупреди каза , че ще играя ката. Подготвях катите колкото може. Състезанието щеше да бъде в неделя. В четвъртък вечерта той ми вика " Абе , Топалка , знам че за кумите не си се готвил , ама като така и така ще ходиш що не вземеш да пуснеш леко ? ". Съответно от четвъртък вечерта до неделя сутринта трябваше от 73 кила да вляза в категория до 68 кг. Помпай , бате , пооомпай ! В неделя сутринта спаружен от блъскане и недохранване заковах кантара точно на 68. На самото състезание паднах без особен драматизъм - нито някой успя да ме пипне , нито аз направих нещо красиво. Йо-йото каза каквото имаше да казва - във вторник вече бях 72 кг. В края на декември месец се явих на изпит за степен. Не бях ходил на изпит от кра на ' 98 - да се разбира , че от 3 години не бях имал плътно 6 месеца тренировки за да мога да се явя. Покрих първо кю - последния от цветните колани. Много бях щастлив. Реших , че явно вече съм велик майстор . . . и пак зарязах тренировките. Този път за 4 месеца. Появих се отнова на тренировка през април. Бях 77 килограма. Стори ми се много. С радост мога да споделя , че днес вечерта спрях кантара на 74 кила. Не знам доколко ще успея , но мисля да пробвам съвсем постепенно да сляза по-надолу. Идеята е , че душата ми ще се изпълни със радост ако по-принцип съм под 70 кг. Точно пък 69 звучи малко перверзно - значи 68. Като телосложение при 172 / 74 съм напълно в рамките на приличното ( освен може би пухкавия задник ) , но от всички дето пишем тук може би единствено NeReiDa напълно зацепва момента , който споменава - за лекотата на движенията. Всяко излишно кило товари допълнително целия организъм и обратното - всяко кило по-малко дава . . . печели много работи и възможности. Става въпрос за подвижност , ловкост , ~ елегантност ако щете , гъвкавост на ставите. Абе NeReiDa го е казала най-добре - лекота на движението. Не съм толкова добра каратека колкото ~ трябва да съм за годините , които се предполага , че съм тренирал и все пак съм доста добър. Ако не се спасявам от тренировки прекалено грубо мога да стана и много по-добър , но чисто технически фактът , че нанасям 7 удара / сек. изобщо не ми криви чушката ако не мога да ги изнеса с прилично леки движения на краката. Та затова - 74 съм в момента , наточил съм го много постепенно да слизам надолу , когато съм доволен от резултата за известно време за пореден път ще зарежа карате и ще тръгна след една мечта , която си е друга тема.

Сега забелязах точно колко съм изписал. Достоевски патки да пасе !

Naistina e dosta dylgo. No za smetka na tova uvlekatelno. Ot vsi4ki tvoi pisaniq mi shtukna samo edna ideq, svyrzana s kluba: Za vsi4ko se iska postoqnstvo! Ne trqbva pri vida na neshto ve4e postignato da se zanemarqvame otnovo, kazvaiki - E, ve4e sym..kilograma..stiga tolkova dieti. Ne e taka. Zashtoto ako sme postoqnni to tezi kilogrami nqma da padnat, no i nai-radostnoto - nqma da se ka4at.
Ot tvoite pisaniq mi napravi vpe4atlenie i kolko vredno vliqnie okazva alkohola i cigarite. Po princip az nito pusha, nito piq tvyrd alkohol, no sega se zamislih za edin postulat: " Porocite sa konstantna veli4ina". Taka 4e sigurno ne e hubavo taka da se ograni4avam, shtoto ima opasnost da me izbie na tretiq porok - hodene po myje.
Do tuk sys smehoriikite.
Istoriqta ti naistina beshe pou4itelna i sqkash 4eteiki q otkrih golqma 4ast ot teb v men samata. Moje bi nqma da sym edinstvenata. Moje bi vsi4ki sme donqkyde takiva - nepostoqnni i misleshti za momentnata oblaga. Moje bi...

p.s. E, mislq 4e vsi4ki vidqhme 4e nqma nishto strashno v tova da si razkajesh istoriqta - tuk nqma da se nameri 4ovek, koito da se izsmee ili da nagrubi, zashtoto vsi4ki sme v kiupa. Taka 4e - naberete volq i pishete!

Uvajavai samo tezi, koito te uvajavat! Obi4ai samo tezi, koito go zaslujavat!

Dobre, a za dieta moje li da se qde obezmasleno sirene? Izvara?

Uvajavai samo tezi, koito te uvajavat! Obi4ai samo tezi, koito go zaslujavat!

Е щом е тръгнало на разказване тогава и аз ще разкажа.Като млка си бях добре,но през пубертета напълнях доста мослех,че ще е временно като се амбицирам ще се оправя,но не би.опитах много неща дори хапчета ама все не успявах даже кило да смъкна.А обратното качвах все повече.Ходих даже на лекар,но и той не успя да ми помогне.Сега съм на 22 години и с тия 163см и 118кг съм направо жалка картинка отчаяна съм и в депресия.