Сам в къщи

Няма къде да излизаш, няма никой освен тебе в къщи. Няма кой да ти противоречи - вече си сам господар. Никой не следи твойте действия, никой не ти се смее.... И това продължава дълго време. Какво по-хубаво от това!?
Това продължава часове, дни, седмици...вече свърши. Налага се да излезеш и излизаш. Вече си в различен свят. Срещаш се с хора...вече си забравил да говориш. Думите трудно излизат от устата ти.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

направо ти завиждам сега.
не се шегувам!

бягащ кон,танцуваща жена,платна в океана

Ми то не е за завиждане.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

искаш да си възвърнеш умението да разговаряш ли?....не е чак толкова трудно..
1.намери някой, който не е много прибързан в реакциите си и е готов да те слуша...2.разкажи му каквото ти хрумне...3.после намери за нещо, в което се разминават убежденията ви и спори с него..
струва ми се, че бързо ще свикнеш да разговаряш отново...
то пък не е казано, че трябва веднага и от раз да станеш велик оратор..
те хората учат по 3 висши за това...

незнам дали пича ще има такова страхотно търление да ме изслушва....... пък и някои хора и без нито едно висше са велики оратори.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

от този ти постинг забелязвам, че си песимист...на повечето хора им тягостно и неприятно да изслушват песимистично- оплаквачески монолози, особено ако са без изглед за край и не носят никаква информация, а само все едни и същи безкрайни оплаквания...
ако искаш някой да те изслушва и то да го прави с внимание и интерес, промени се първо в това отношение..запази черногледството за себе си...говори по интересни теми и се старай да казваш интересни неща..чети вестници, гледай телевизия, информирай се, за да има за какво да разговаряш- да се включваш в чужди разговори или да предизвикваш сам такива..ако познаваш някой, който умее нещо, което ти се струва интересно- разпитай го, прояви интерес...бъди самият ти добър слушател....
така стават нещата..поне така започват и имат всички шансове за успех..
бъди позитивен...

Да, малко съм писимист, слушам хората в последно време и какво да кажа - само неприятни неща - беднотия, данъци, престъпност, катастрофи .... и новинити по телевизията в последно време са депресиращи. Весниците също и ако не са лоши неща, то поне са неверни.
Да, за успеха е нужна известна доза оптимизъм, но малко хора я имат в необходимото количество. Като виждаш пред себе си само разруха, как да мислиш за светло бъдеще.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

ами точно защото на всякъде се говори това, затова на никой не му се слуша вече все същото..
по- добре не казвай нищо, отколкото да се оплакваш "като циганче пред участък" ;-)

аз не мога да ти помогна да станеш позитивен, но ти можеш да си помогнеш сам...и няма смисъл да ми се оплакваш колко ти е трудно да си оптимист...мен не ме интересува особено..чаткаш ли??

има своите предимства, научаваш се да бъдеш слушател.
Но при мене действа само докато съм вкъщи, навън устата отново се отваря.

Вярно е това, в което вярваш !

Бъди различен - така ще се измъкнеш от песимистите.
Започни да се вслушваш повече в себе си и по-малко в другите.
А като за начало - откажи вестниците.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

Нали разбираш какво те учат тук?
Съветват те да се промениш!
Върни им го е?
Кажи им те да се променят за да знаят как се променя човек!
Даже те посъветваха да потърсиш и намириш?
Защо не ти услужат с това , което те са намерили?
Хайде стига си ревал, вече разбра, че няма полза!
Пробвай нещо друго.
Я вземи се промени!

Имало там една книжка дето на нея пишело"Без паника"и това е един от най-универсалните отговори на всички проблеми:)нямаш си представа колко ми е познато туй нящо.Имал съм моменти от живота ми в които не съм проговарял на друго човешко същество в продължение на седмици.Време ти трябва и смелост а ако си търсиш слушател насреща съм shtone@abv.bg.Аре и "Без паника":))

Защо да го разбираме?По-добре да го разрушим.

И кого слушаш, до като си сам в къщи?

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

А не може ли да не се налага да излизаш?
И къде е по-различният свят. Много ще съм ти благодарна да ми отговориш, защото ако питаш мен света си е все един и същ.
Сериозно, би ли се самоубил?


"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"

и никого не слушам - нито радио, нито телевизия, мотая се понякога из мрежата и се опитвам да не давам много акъл.

Вярно е това, в което вярваш !

Може, наистина. Чрез интернет вече можеш да правиш всичко, което можеш да правиш навън. или поне на запад е така - рапотиш на компютъра, получаваш зданията по интернет, после пращаш и решението, поръчваш си пица, поръчваш си книги и дискове, срещаш се с приятели и дори някои правят сватба. Накъдето отива човечеството, скоро така ще опустеят. Ако се чудиш, дали е по-различен света отвън - пробвай по следния начин: стой непрекъснато 2 месеца в къщи и после, като излезеш, ще усетиш разликата.
Относно последния ти въпрос, за пръв път, някой ми задава подобно нещо. За пореден път обяснявам, че ника ми се роди от времето, когато играех Need For Speed 1, тогава другарчетата ми казваха, че карам, като самоубиец и вече в игрите се пишех, като Suicider и от не-много отдавна го пренесох в интерет.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

Обещавам да пробвам някой ден. Засега не мога без да излизам за поне по 5-10 минути на ден.
А какво толкова има в това да говориш с хората?


"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"

Така се дистанцираш от тях и забравяш че си част от обществото. А обществото се мени с всяка секунда и ти така изоставаш с материала.

Искаш да пробваш накой ден? Като започнеш да цастаряваш, ще се налага все по-малко да излизаш.

То живот ли е да го опишеш или просто да го издрайфаш

ти страдаш ли от това, че си сам вкъщи или се радваш ?

Вярно е това, в което вярваш !

Аз непрекъснато изоставам с материала по отношение на това или онова, но после, ако имам наистина желание, бързо наваксвам. Но не мога по друг начин. Прав си всичко се променя. Обичам промените, но когато стават постепенно може и да не ги забележа, а когато се оттеглиш и след време направиш проверка как са нещата и откриеш промяна е много приятно. Ето снощи например излезнах с бивши съученици, в чиято компания по принцип мислех че не се чувствам особено добре. Но беше супер и аз си изкарах страхотно. Успях да видя промяна и в тях и в мен.
Според мен всичко е в желанието или по-скоро необходимостта да се адаптираш. Ако по принцип имаш желанието да се почувстваш добре в дадена ситуация, просто оставяш малко настрана голямото мислене "как ли изглеждам в очите на хората около мен" и оставяш естествените си реакции на ума и тялото. Вярно, че така можеш да направиш и куп глупости, но съм убедена че те се възприемат много по-лесно отколкото неестественото държание. Ако по принцип си мълчалив, ще си мълчиш, ако искаш да кажеш нещо обаче, ще си "поемеш дълбоко дъх" и ще креснеш "чакайте и аз да кажа нещо". Някой може да се стресне първия път, но втория само като те видят, че си поемаш дъх и някои ще замълчат. Преувеличавам малко, но мисля все пак, че това е един правилен подход. Отплеснах се...


"There's no secret to living
Just keep on walking
There's no secret to dying
Just keep on flying"