Дали да продължим...

tukmo si go pomislih i ti ... hop, nova tema
produljavame

Като сте рекли...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

детско стихче, превода е от руски, бил неточен, но все пак, в детските книжки като малък съм чел това:

Теле пристъпя бърже,
въздъхвайки безспир,
дъската май ще свърши
ще цопна в тоя вир

Агния Барто

Не разбрах, телето ли е разказвачът?


Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Онова което зная не е много сигурно! Зная, че не зная, но не знам точно какво?
Как трябва да постъпим в такъв случай? Ошо как би отговорил?

Да знаеш, че и аз не знам как с тоя въпрос успявам да си блъскам главата години наред.
Ошо казва, което ми каза и ти-ние сме само мислещи тръстики, инструменти в ръцете на бог. Най-опасно е, когато си мислим, че знаем-защото тогава сме убедени в правотата си и действаме по свое усмотрение. А своето ни усмотрение е чист егоизъм и вредим на себе си и на всички останали, че и на цялото битие. И въпреки, че знам това, което ти казах, да знаеш, че пак не го знам....

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Селеста, Селеста,
Нали ти казах че трябва да се страхуваме от нашите знания и мъдрост!
Моя Бог ме учи така:
"...Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ....Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и които са разумни пред себе си...За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят"
Мислиш ли , че ослепяваме с теб?

Не може да е друго щом ни боли?
Страх ме е да кажа и че не знам?
Да не би Той да каже: "Ей сега ще те науча!"
Ти от какво се страхуваш?

Аз пък все си мисля, че с болка се отварят очите ни, а не се затварят...пусти надежди...
Но все пак забелязвам, че след болката ставам по-чиста и по-силна. Това не е ли знак, че с болка се върви напред, а не назад.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

о, да , пропуснал съм тирето за отбелязване на пряката реч на 3тия ред...

ето ти нещо друго:

Как без жал,
комарко вял,
с длан небрежна
съм те смлял?

Но не съм ли
аз комар,
а пък ти -
разумна твар?

Току-виж, че
ял и пил,
спра във сляпа длан
безкрил?


Уилям Блейк
"Песни за опитността"

Добре е, хареса ми.
И понеже не съм поет, ще ти кажа нещо по този повод. В немерена реч.
Вървял си една сутрин буда с учениците из гората, но бил много умислен. Учениците му се чудели-той бил ведър и слънчев човек. Попитали го какво има. Той отвърнал:
-Сънувах тази нощ, че съм пеперуда.
- Но какво странно има в това-зачудили се те-сънищата са толкова различни.
-Сега си мисля...а дали пеперусата не спи и сънува, че е буда...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Дори и да е такъв знак време е вече да знаем тази цена и да пазим полученото за нея, дори да се пазарим. Не плащам вече за нещо което не ми трябва или няма да ми послужи за нищо!
Предпочитам да подарявам отколкото да унищожавам - цената и придобитото!
Така болката по- малко боли.
Вероятно може и без да боли, ще видим!

Придобитото не можеш да подариш. Иначе Исус досега да ни е просветлил всичките.
Придобитото можеш само да споделиш и да се надяваш да се намери някой, който да те разбере.
Нито пък може да се унищожи.
А как може вероятно и без да боли?

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

а как боли болката?...
в смисъл по какъв начин...?
а и по каква причина най-вече...?
кой я поражда и кой я изпитва?...
болка ли е,болката...или въображението наше...?
питаше какво е въображение...
ми май напипвам отговора,оформя се,а аз изчаквам...ти,искаш ли да чуеш...?

...омммм...

Като те гледам, и ти философски си настроен.
Що не вземеш да пипнеш котлона?
А вместо това задаваш такива въпроси?


Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.

разбира се,че ще се намери някой с когото да споделиш...
понеже вътрешното състояние,привлича външно,подобно нему,състояние...
имаше твой постинг на тема-какво търся тук...ето ти някакъв отговор...
всички споделяме с тези,които могат да ни разберат...това,което дадеш ще се вземе...
това ,което "стискаш" за себе си ще ти се отнеме....
в кой от двата случая боли?и в кой от двата всичко е като на игра?...необходимо ли е да стискаме "правилата" на играта...
вероятно ние сме тези правила...

...омммм...

Болят ме костите
от много болки
НАРОЧНО
измислени
и не мога да спя-
сънувам в нощите
все писма
за мен-
до поискване...

прилича на същото значение. но описано доста по миролюбиво - сън, а не смърт

Мен ме боли. За теб?

Къде се загуби, притесних се за теб
Болката е само мисъл?
Кажи и ти?