ами ... тема

" Измислих те -
да има за кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти-
да има във кого да вярвам.
Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки , че си измислен"

р.с. е т`ва е чата, един нереален образ, изграден от нас самите

И сега какво ще правим?

---

shte mu vduhneme jelanie za jivot

one day the worst things will come to an end

Ще вдъхнете желание за живот на нереалния образ?!

---

Нека ми е розово и синьо, и зелено
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм в къщи, но да си до мене.

Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.
И нека ни е лято.

Magister bibendi

a zashto ne, dragi mi richard? zashto da ne opitame neshto razlichno sled kato realnostta ne opravdava nadejdite na povecheto?



one day the worst things will come to an end

Ами, то лошо няма, опитвайте!

---

Измислих те,
Повяржах ти,
Сега те мразя,
И въпреки всичко ,се чувствувам
наи-добре с теб-
Виртуала.

a shte me povozish na tozi bezdvigatelen samolet?


one day the worst things will come to an end

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

brumbrumbrum